В световен мащаб термографията е категорично призната с изключително висок процент на достоверност при изследването на млечната жлеза. Това е нейният основен акцент и най-голяма сила, макар и далеч не единствена. Обхватът на метода е огромен - той е безценен при диагностиката на неясни болкови синдроми или при търсене на първоизточника на скрити температурни състояния. Д-р Васил Маринов е един от малкото специалисти, които ползват метода за ранното откриване на болести, много преди да започнат да се развиват.
Визитка♦ Д-р Васил Маринов завършва медицина през 1983 г. в Медицинския университет в София. Специализирал е вътрешни болести. Работил е като лекар в община Тенево, Ямболско, кардиолог в ревмокардиологичното отделение в Общинската болница в Пирдоп и личен лекар в с. Равно поле, Софийска област. От 2006 г се занимава с термовизуална диагностика и компютърни изследвания в 22. ДКЦ – София. |
- Д-р Маринов, изследвали сте хиляди пациенти чрез термовизуална диагностика. Какви дефицити на останалите методи компенсира термографията?
- Първото и най-важно предимство е, че това е абсолютно безвредна техника, при която няма никакъв физически допир или контакт с пациента. Това я прави идеална за хора с клаустрофобия, които изпитват ужас от затворените тунели на скенерите или ядрено-магнитния резонанс (ЯМР). Изследването не е свързано с никакви неприятни усещания. На второ място е достъпността – и като време, и като цена.
За един ЯМР процедурата в здравната система е сложна: чака се направление от личен лекар за тесен специалист, след това се изпраща искане до Здравната каса, а одобрението се бави по 20–30 дни. А ако решите да си заплатите изследването сами, сумите са сериозни. Освен това, при стандартната образна диагностика резултатът силно зависи от субективния фактор при разчитането на снимките. Термовизията днес е напреднала неимоверно.
Аз работя в тази сфера от 25 години и мога да потвърдя, че съвременните дигитални апарати разполагат с мегапикселова разделителна способност, която е близо 6 пъти по-висока спрямо първите модели.
- Пациентите често свързват термографията просто с „картина в три цвята“. Какво стои зад тези нюанси?
- Зад всеки визуален нюанс стои строго определена, прецизна дигитална стойност. Когато изследваме даден участък – например, възпалени синуси, апаратът улавя температурата с изключителна прецизност. На екрана софтуерът ни показва чрез специални цветни маркери къде са най-горещите зони. Когато се насочим към тях, излиза подробно цифрово описание на температурата, съдържащо множество знаци след десетичната запетая.
За клиничната практика първите четири цифри след запетаята са нашата обективна база за проследяване. Ако пациент с възпалителен проблем започне антибиотично лечение и дойде на контролен преглед след седмица, занижението на тези цифри ще потвърди терапевтичния ефект по чисто дигитален път – без субективизъм и оценки „на око”. И обратното: всяко нежелано покачване на цифровите стойности е ясен сигнал, че процесът прогресира.
- Може ли термографията да постави конкретна клинична диагноза или по-скоро маркира засегнатите органи и насочва към други специалисти?
- Бих казал и двете, но с една важна подробност. Термографията не само отчита баналните структурни промени, но вижда и дали има съпътстващ процес към този орган – категорично може да се каже: няма възпаление, няма онкологичен произход. Всички доброкачествени образувания – фиброми, липоми, аденоми или миоми, действат като топлинни изолатори и на екрана изглеждат студени. В другата крайна точка, в най-горещия бял цвят, се позиционират онкологичните проблеми.
Затова с този метод е практически невъзможно да се обърка обикновен фиброаденом с рак на млечната жлеза. Когато открием патологичен топлинен маркер в коремната област, например, ние даваме ясна насока. Тук е важно да уточним, че термографски се разсъждава спрямо наличието на ненормален топлинен обект в дадена зона а не че виждаме директно самия орган – например, левия бъбрек или десния яйчник. Ние улавяме находка в съответното анатомично разположение. Преди време имах случай с пациентка, при която термографски индикирах миома.
Когато ù препоръчах да посети гинеколог, жената ме прекъсна и каза: „Ама аз вчера бях на гинеколог и ми казаха, че ми няма нищо“. Но след три седмици ми се обади отново и ми каза, че се е консултирала и с друг гинеколог, който е потвърдил миомата. Това доказва, че термографията е безценен инструмент за откриване на скрити или пропуснати при стандартен преглед състояния. От тази гледна точка термографията дава ценна нова посока и ние насочваме пациентите към съответните специалисти. Крайната дума и специфичната диагноза винаги остават за тесния специалист в съответната област.
- Имате ли ярък пример от практиката си, който илюстрира тази диагностична верига?
- Имам случай отпреди години, който никога няма да забравя. При мен дойде пациент от Сърбия на име Зоран. Проблемът му беше сериозен – на няколко пъти бе получил мелена (черни изпражнения), което е категоричен признак за скрита кръвозагуба от горния гастроинтестинален тракт – стомах или хранопровод. В родината му два пъти му бяха правили гастроскопия в болнични условия, но лекарите не намирали нищо, а от вътрешното кървене хемоглобинът му продължавал да пада застрашително.
При нашето термовизуално изследване обаче в гастродуоденалната зона излезе много тежка, гореща находка с белези на онкологичен процес. Запечатах образите и го насочих обратно към гастроентеролог за нова, прицелна гастроскопия.
След време получих писмо от лекуващия му лекар в Сърбия – жест на колегиалност, какъвто рядко се среща. Лекарят ми обясняваше на сръбски и английски език, че след моите снимки са приели Зоран отново и двама независими специалисти са направили гастроскопии още два пъти. Визуално лигавицата на стомаха изглеждала перфектно чиста.
Благодарение на термовизуалната насока лекарите назначили компютърна томография. Тя открила т.нар. GIST (гастроинтестинален стромален тумор) – специфично злокачествено образувание, разположено в стената, около малката кривина на стомаха, което расте екзофитно (навън) и затова е оставало невидимо при вътрешните огледи. Бях дълбоко впечатлен от респекта на тези чужди колеги към нашия метод.
Някой друг лекар просто би казал на пациента: „Правихме ти три гастроскопии, нищо ти няма, зарежи тези термографии от България“. Но те проявиха неистова упоритост в името на човешкия живот и не се отказаха, докато не откриха тумора. Пазя това писмо като ценен спомен.
- Какъв е успехът на метода в проценти при неуточнени диагнози? Кои са клиничните му ограничения?
- Процентите на достоверност варират в зависимост от това каква зона изследваме. Както споменах, при млечната жлеза точността надхвърля 95%. Основната сила на термовизията е в откриването на органни патологии и функционални отклонения. Разбира се, методът има и своите естествени ограничения.
Апаратът не може да документира психосоматични състояния или неврози, нито да улови ритъмно-проводни нарушения на сърцето – за това си има ЕКГ. По отношение на централната нервна система, също има специфики.
Черепната кутия и косата пречат на инфрачервеното улавяне в известна степен, затова главният мозък не е основната сила на термовизията. Въпреки това има патологии, които конвенционалният скенер може да пропусне, но ние ги виждаме – например, състояния на хипоксия (кислороден глад) на централната нервна система или повишено вътречерепно налягане.
Имал съм случаи на диагностициран аденом на хипофизата или промени, характерни за мултиплена склероза, които впоследствие бяха категорично потвърдени от ЯМР.
Д-р Васил Маринов
- Пациентите често идват с конкретно оплакване. Ограничавате ли се само до проблемната зона?
- Насочването по повод конкретно оплакване е стандартна практика, но ние никога не забравяме, че човешкият организъм е единна, взаимосвързана система. Имах пациентка, при която по време на прегледа коментирахме отклонения в тиреоидния статус (щитовидната жлеза) и смутена функционална активност на панкреаса.
Съветите ми в такива случаи са да се проследят кръвната захар, ТСХ и т.нар. ХОМА индекс за инсулинова резистентност. Жената беше правила стандартни изследвания седмица преди да ме посети и всички показатели тогава бяха в идеална норма. Четири години по-късно, обаче, тези отклонения, за които я бях предупредил, вече бяха официално и лабораторно потвърдени.
- Може ли да споделите и друг подобен случай на такава ранна диагностика?
- Има случаи, които за съжаление са толкова фрапантни, че се запечатват в паметта завинаги. Преди години моя роднина от Русе доведе своя приятелка, която беше оперирана от рак на гърдата. По време на термовизуалния преглед на екрана светна много тежък образ в коремната област – категоричен топлинен маркер за изразена ерозия на стомаха. Попитах жената дали има болки, киселини или някакъв дискомфорт. Тя беше категорична: „Не, нямам никакви оплаквания“. Насочих я за консултация с гастроентеролог и гастроскопия.
Около три-четири години по-късно се видях с моята роднина, която ми каза: „Помниш ли жената, която ти бях довела? За съжаление, разви тежък онкологичен проблем точно в стомаха“. Това е доказателство колко рано методът хваща процесите. Жената нямаше никаква симптоматика в момента на прегледа, но термокамерата вече беше регистрирала зародиша на заболяването години преди то да се разгърне фатално.
- Нека уточним: колко рано термовизията може да улови един зараждащ се онкологичен процес, преди той да стане видим за останалите апарати?
- Разликата е фундаментална, защото говорим за коренно различен тип изследвания. Конвенционалните методи – ехограф и мамограф, са изцяло структурни. За да открият проблем, туморната маса (бучката) трябва вече физически да съществува, да е достатъчно голяма и плътна, за да спре рентгеновият лъч. А от първата клетъчна мутация до оформянето на туморна маса средностатистически минават около 6-7 години. Това не е грип или ковид – да се заразиш днес, а утре да си на легло.
Термовизията улавя не структурата, а функционалния процес, който предхожда тумора. В най-ранния етап на клетъчно израждане се задейства т.нар. ангиогенеза – патологично новообразуване на кръвоносни съдове които да хранят бъдещия тумор. Тези съдове излъчват интензивна топлина, която термокамерата засича веднага. Пациентката все още няма какво да опипа, мамографията не отчита нищо, но на нашия екран процесът вече свети.
Основният ни критерий е термографската асиметрия. Когато измерим цифрово едната гърда и в същия участък на другата регистрираме температурна разлика от един градус или нагоре, това в 99.9% от случаите е основание да подозираме онкологичен процес и веднага насочваме към мамолог.
- Имате ли документиран случай в практиката си, който илюстрира тази времева разлика в улавянето на рака?
- Да, имам блестящ, но и стряскащ пример от бланките в архива ми. През март 2022 г. прегледах пациентка и открих силно изразен, асиметричен топлинен ефект с високи температурни стойности в горно-външния квадрант на дясната гърда. Веднага я насочих към мамолог с изричното предписание: „Ако мамологът ви каже, че няма нищо, елате на контрола при мен след 3 месеца, за да проследим цифровото движение. Ако стойностите растат, значи колегата пропуска нещо“.
Жената посещава мамолог няколко пъти. Диагнозата им е успокояваща: „банална фиброкистозна мастопатия“. Дори на последната ù мамография през декември 2024 г. заключението отново беше просто мастопатия
Личният ù лекар, обаче, проявява изключителна прецизност и февруари 2025 г. я изпраща на друг специалист за биопсия. Хистологията потвърждава крайната диагноза: нискодиференциран дуктален карцином на дясната млечна жлеза.
Тази гърда беше маркирана като високорискова на термокамерата още през март 2022 г. Това са три години разлика, през които процесът е можело да бъде хванат изпреварващо, преди туморът да се разгърне структурно. Затова казвам, че ние не заместваме мамолозите, а им даваме безценен алармен сигнал.
- Доколко ефективен е методът при оценка на мускулно-скелетни проблеми и увреждания на нервната система?
- Тук термовизията има огромен плюс. Ако пациентът има стандартен дегенеративен артрозоартрит – износване на хрущяла, шипове или стеснени дискови пространства, на екрана излиза разлят, неспецифичен топъл образ. Рентгенът вижда костните структури, но не вижда нервите. Термокамерата обаче веднага улавя притиснатия нерв – например при дискова херния или протрузия в лумбалния отдел (L4 – L5).
Възпаленият седалищен нерв се визуализира като пламъкообразен топлинен шнур, който се спуска по гръбначния стълб. И обратното, там, където инервацията е блокирана и пациентът усеща изтръпване и „мравучкане“ по бедрото и стъпалото, термографът отчита рязко спадане на температурата. На екрана се появява ясна, студена зона по протежение на съответния дерматом. Това рентгенът няма как да го види.
- Може ли термографията да се използва като инструмент за проследяване ефективността от лечението или за мониторинг на хронични състояния?
- Може, и то по изцяло цифров път. Независимо дали следим отзвучаването на едно белодробно възпаление или наблюдаваме хроничен проблем, оценката се базира на конкретни цифри, което елиминира субективния фактор. Важното е в следтерапевтичния период да имаме цифрово занижение на показателите. Всяко покачване на стойностите е ясен критерий, че имаме тласък и процесът е в развитие.
- Ако термографът не покаже притеснителни отклонения, какъв е препоръчителният период с цел профилактика?
- Стандартният рутинен период е между 6 месеца и една година. Разбира се, подходът е индивидуален. Ако проследяваме ефекта от антибиотично лечение при белодробно възпаление, пациентът идва след седмица. Ако сме открили гранична, деликатна зона в гърдата или щитовидната жлеза, съкращавам периода на 3 месеца. Често идват пациенти и казват: „Аз съм ваш стар пациент, преглеждахте ме преди 4–5 години, пазите ли записа?“. Аз се смея и казвам: „Вие наистина сте стар пациент“. Дори да пазим архива, за този период в организма всичко тече и се променя, така че за прецизна профилактика ехото отпреди 5 години е безполезно.
Милена ВАСИЛЕВА
