Мигрената е много травмиращо заболяване, без дефинитивно лечение. Разговаряме с д-р Тодоров за видовете главоболие и тяхното лечение.
Визитка
Д-р Васил Тодоров е специалист невролог, с над 10 години опит и професионални интереси в областта на главоболието, болката, двигателните нарушения (болест на Паркинсон, МС, дистонии, атаксии, хорея), деменции, полиневропатии. Защитил е образователна и научна степен доктор с дисертация на тема “Клинични и неврофизиологични проучвания при пациенти с главоболие”. Д-р Тодоров е асистент към Катедрата по нервни болести към Медицински университет - София. Работи в Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия “Свети Наум” в София. Част е и от екипа на столичния Медицински център по сърдечносъдови заболявания.
- Д-р Тодоров, какви са видовете главоболие, за които пациентите търсят помощ при невролог?
- Наистина, едно от най-честите оплаквания, с което идват в неврологичните кабинети пациентите, е главоболието. Основната ни цел при диагностицирането е да установим от какъв тип главоболие страда пациентът. Най-общо, има два основни типа – първично и вторично главоболие. Близо 90% от пациентите са с първично главоболие, при което няма конкретна подлежаща причина. Това е главоболие, без каквито и да било структурни увреди на мозъка и без метаболитни нарушения. Към първичните главоболия спадат добре известните мигрена, тензионното главоболие и по-рядкото кластърно главоболие.
- Обяснете какво представлява всяко от трите първични главоболия?
- Различаваме ги основно по техните клинични прояви. Например мигрената има доста характерни симптоми. Интензитетът на това главоболие е от умерено до силно, обикновено засяга половината глава, като болката е пулсираща. Когато започне пристъп на мигрена, той може да трае от няколко часа до три дни. Много характерно за мигрената е също, че има асоциирани симптоми – гадене, повръщане, дразнене от звук, шум и светлина, засилване на главоболието при физическа активност.
Тензионното главоболие се среща по-често от мигрената. Близо 70% от хората са изпитвали такъв тип главоболие. Болката при него е лека до умерена и обхваща двустранно главата. Усещането е за стягане. Много често пациентите казват, че сякаш главата им е хваната в менгеме
Характерно за тензионното главоболие е, че няма свързани симптоми. Получава се след преумора, всекидневен стрес и напрежение. Понеже голяма част от пациентите изпитват епизодично този тип главоболие, затова не търсят неврологична помощ. Отиват на лекар само ако състоянието се усложни.
Хипогликемията - спусък за мигрена и главоболие
Третият тип първично главоболие е много рядко – засяга около 0,1% от хората. Това е кластърното главоболие, което има специфично клинично проявление. Болката е изключително силна, смята се за една от най-силните болки в медицината. Обхваща само едната половина на главата – обикновено около едното око, където се наблюдава зачервяване, подуване на клепача, сълзене на окото. Има също запушване или изтичане на секрет само от едната ноздра от страната на главоболието.
Пристъпите продължават от 15 минути до три часа. Характерно за кластърното главоболие е, че се появява само в определен период на годината за няколко седмици, а в останалата част от годината липсва. Но през периода на пристъпи пациентът страда почти всеки ден. Нарича се клaстърно, заради това групиране на пристъпите в определена част от годината.
Д-р Васил Тодоров
- Изяснена ли е етиологията на кластърното главоболие?
- За всички първични главоболия, включително за кластърното етиологията е мултифакторна и не е напълно изяснена. Комбинация от генетични и биохимични фактори на организма и фактори от околната среда допринасят за отключването на отделния пристъп. По време на кластърен период атака може да се провокира от консумацията на алкохол, физическо натоварване, промени във времето, изкачване на висока надморска височина.
Един от най-честите тригери при мигрена е консумацията на алкохол, на зрели сирена, на храни, богати на аспартам и глутамат, воденето на нередовен начин на живот, с пропускане на хранения и недоспиване, особено при работа с нощни смени, както и при ежедневен стрес.
Много силни светлини, шумове и миризми също може да предизвикат мигренна атака.
Тензионното главоболие се отключва основно когато човек има натрупана тревожност, напрежение в ежедневието и проблеми със съня.
- Смята се, че когато те боли глава, проблемът е в червата, а когато те боли корем, е от притеснение. Има ли нещо вярно в това?
- Доста се говори за връзката на чревната микробиота с различни неврологични заболявания. Смята се също, че има връзка между чревната флора и мигрената. Дори се продават пробиотици, специално предназначени за пациенти с мигрена. Но все още няма дефинитивно установена връзка между чревния микробиом и провокирането на атаки от главоболие. Затова все още не се използва широко лечението с пробиотици.
- Какъв е подходът в неврологията за лечение на първично главоболие?
- Прилагаме два вида лечение – единият е насочен към овладяването на отделния пристъп, независимо от типа първично главоболие. Това се нарича симптоматично лечение. Например при мигренозна атака се предписват противоболкови медикаменти – нестероидни противовъзпалителни средства, парацетамол и др. За симптоматично лечение на мигрена се използват и други лекарства, наречени триптани. Напоследък излязоха нови специфични медикаменти – дитаните и гепантите, които са само за лечение на мигренна болка.
Искам обаче да предупредя пациентите, че злоупотребата със симптоматични медикаменти за главоболие може да доведе до по-лоша прогноза в дългосрочен план, тоест да го утежни. Стандартните противоболкови медикаменти, ако се приемат повече от определен брой дни в месеца, ще доведат до хронифициране на главоболието и неговото по-трудно лечение.
Така че пациентите трябва да избягват честата употреба на симптоматични медикаменти, защото това води до по-лоша дългосрочна прогноза. Ето защо, когато зачестят атаките, въвеждаме друг тип терапия. Вторият тип лечение на първично главоболие е профилактичното. С него целим да разредим честотата на пристъпите
Когато има показания, профилактичните медикаменти се приемат всеки ден от пациента и по този начин атаките от главоболие са много по-редки.
- Какъв е максимално допустимият прием на симптоматични медикаменти?
- Допустимата честота на прием на нестероидните противовъзпалителни средства и парацетамол, която не би довела до злоупотреба, е не повече от 15 дни в месеца. Докато триптаните трябва да се приемат в не повече от 10 дни на месец.
Като се откажете от тези 5 вида храни, може да избегнете мигрената
- Какво представляват вторичните главоболия?
- Вторичните главоболия се срещат по-рядко в клиничната практика и са част от симптомите на други заболявания. Има много причини за вторично главоболие. Например след травми на главата и врата, след преживени съдови инциденти (инсулт или мозъчна венозна тромбоза), вследствие на тумори на мозъка, след мозъчни кръвоизливи, след общи инфекции на организма или след специфични инфекции на мозъка, а също и след злоупотреба с алкохол.
Когато премахнем причината, която води до вторично главоболие – например излекуваме инфекцията или премахнем тумора в мозъка, изчезва и главоболието.
- Опишете по-интересен случай на главоболие от вашата практика?
- Сещам се за пациент с кластърно главоболие, който беше стигнал до много сериозна употреба на лекарства, беше минал и през няколко профилактични медикаменти. При него приложихме освен всичко друго и няколко инжекционни терапии в областта на скалпа – окципитална блокада (блокада на окципитален нерв). Най-трудно се лекуват пациенти с дългогодишни главоболия, с налична злоупотреба с медикаменти. Тези пациенти не се повлияват от стандартните лечения, затова прибягваме до допълнителни терапии, включително инжекционни – окципитална блокада, лечение с ботулинов токсин.
- Какво ще препоръчате на пациентите?
- Добре е пациентите да търсят невролог за главоболие, което продължава по-дълго от обичайното и пристъпите имат голяма честота. Когато главоболието смущава ежедневието на човека и го кара по-често да прибягва до симптоматичен медикамент, трябва да се търси професионална помощ, и то възможно най-рано.
Мара КАЛЧЕВА
