Д-р Веселин Давчев е началник на Отделението по фтизиатрия към Клиниката по пневмология и фтизиатрия към УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив. Специалист е по вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия и здравен мениджмънт. Д-р Давчев е с 40-годишен клиничен опит в диагностиката и лечението на белодробни болести, както и в профилактиката на заболяванията на белите дробове.
Има натрупан богат опит в лечението и диагностиката на туберкулоза, плеврити, обструктивни и възпалителни белодробни болести, бронхиална астма, ХОББ, диагностика на доброкачествени и злокачествени заболявания на дихателната система, пневмосклерози, бронхиектазна болест. Член е на БДББ; на Европейското респираторно общество; TBNET.
На 24 март се отбеляза Световният ден за борба с туберкулозата, като мотото тази година беше: “Да! Можем да сложим край на туберкулозата”. Предлагаме ви интервю по този повод с д-р Веселин Давчев.
- Д-р Давчев, началото да ви попитам успяхте ли тази година да организирате традиционната за вашето лечебно заведение инициатива „Ден на отворените врати“?
- Да, тази година успяхме, но всъщност става дума за седмица на отворените врати, т.е., приемахме, консултирахме пациенти от 20-ти до 24-ти март. За резултатите ще информираме скоро.
-Слоганът на тазгодишния Световен ден за борба с туберкулозата гласи: „Да! Можем да сложим край на туберкулозата!“. Звучи смело и оптимистично. Как ще го коментирате?
- Въпросът с „края на туберкулозата“ ще се поотложи, тъй като още сме далеч от онези резултати, които бихме искали да постигнем. Заболеваемостта у нас, за съжаление, все още е 20 на 100 000 население. Нека да спадне под 20 този показател, дай Боже да стигнем поне до 15 на 100 000, за да отчетем някакъв напредък.
Стартират безплатни прегледи за туберкулоза в цялата страна
В Европа този показател е между 5 и 10 на 100 000, в САЩ пък е 3-5 на 100 000. Т.е., ние сме доста далече от постигането на резултатите, отбелязани в другите страни. Да, като пожелание слоганът наистина звучи добре, но тук е мястото да кажа, че се появиха допълнителни фактори, които раздвижиха, образно казано, туберкулозата, т.е., реактивираха заболяването.
- Кои са тези допълнителни фактори?
- На първо място, ковид-инфекцията, тя наистина доста негативно се отрази на туберкулозата, най-общо казано, особено по отношение на нейното реактивиране. Наистина раздвижи, реактивира болестта при доста от болните с туберкулоза, с ХИВ също така. Освен това все пак и този проблем за чувствителността на туберкулозния бактерий за наличието на мултирезистентна туберкулоза и въобще за туберкулоза, си остава сериозен.
Затова ще се изисква включването на нови лекарствени препарати и нова концепция за лекарствена политика на Световната здравна организация. Вече се работи в това отношение, изготвят се нови препарати, имаме един-два лекарствени препарата, които са фантастични като ефект. Но това трябва да се случи в световен мащаб, трябва да има държавна политика на всяка страна. Искам да отбележа, че отчитаме известна динамика и в латентната туберкулоза. Пак вследствие на ковид.
Д-р Веселин Давчев
Преди, когато си говорехме за латентната туберкулоза, акцентирахме на това, че се стремим да я откриваме и профилактираме, защото от нея се развиват всички останали форми. Защото има опасност тя да даде началото на истинска туберкулоза, т.е., с бацилоотделяне.
Но тогава нямаше ковид, а тази коварна инфекция оказа влияние и по отношение на латентната туберкулоза – доведе до по-ясно открояване на болестта и увеличаване на случаите. Пък и, както сме говорили и преди, има и много други въздействия, които подпомагат развитието на латентната туберкулоза. Това са модерните начини на лечение – биологичната терапия, кортикостероидите, други имуносупресивни състояния. И към всичко това, като се добави и ковид, се стигна действително до една реална промяна в тази обстановка.
Принципната ни позиция е да отчитаме латентната туберкулоза като резервоар на активната туберкулоза. А сега при наличието на ковид, като допълнителен фактор, който понижава имунитета, се провокира и латентната. За съжаление, няма да можем да хванем много от случаите, които след време ще се превърнат в активни. А целият смисъл винаги е бил в това – да хванем болестта, когато е латентна, за да я профилактираме.
- Д-р Давчев, прочетох някъде за нови имунологични тестове за диагностика. Какво ще ни информирате от тази гледна точка – кои са най-показателните изследвания за диагностициране на туберкулозата?
- Относно тези нови имунологични тестове, позволете да се похвалим. Те са открити от една българка – Румяна Маркова, се казва, още през 2006 г. По този повод тя получи специалната награда на Европейското респираторно дружество през 2007 г. Така че не са чак толкова нови. В тази връзка трябва да се каже, че специалните надежди, които възлагахме за много голяма диагностична стойност, за съжаление, в годините не се оправдаха напълно.
Стана ясно, че основните методи за диагностика на туберкулозата на първо място са два: това е микробиологичното откриване на причинителя и на второ място – евентуално откриване на туберкулозна тъкан чрез биопсия на белия дроб. И чак на трето място поставяме имунологичните тестове. Нека ги наричаме имунологични кръвни тестове, а не нови.
- А има ли все пак по-нов диагностичен метод, който да допълва начините на диагностика във вашата практика?
- Има, да. Изключително интересен, т.нар. PSR-тест, но специално за туберкулозата се нарича GIN Xpert (Джин Експерт). Това е по-нов тест. Иначе, общо взето, въпреки че заболяването е старо, предстоят някои нови концепции по отношение на ваксина, на нови методи за изследване и нови лекарства. Защото туберкулоза се лекува още от далечната 1948 г. със стрептомицин.
Ето по какво да познаем туберкулозата
Но нека си признаем, че през последните 40-50 години лечението с едни и същи препарати неминуемо ще доведе до още по-голямо повишаване на резистентността. Затова пак ще кажа, това са новостите, които чакаме в нашата медицинска област – нови препарати, тестове, ваксини ако трябва, както и по-задълбочени изследвания на мултирезистентните щамове.
- Разбирам, няма начин да не се търсят новости. Но да ви върна пак на теста, за който говорим. Искате да кажете, че като значение той е непосредствено след двата основни диагностични метода, нали така? И не е кръвен тест.
- Точно това искам да кажа. И, да, не е кръвен тест, но е много по-важен, по-съществен и по-показателен от кръвните тестове. Т.е., изследва микробиологични материали, а не кръв. Ние го прилагаме от 2014 г. в нашето отделение. Локализира много добре истинският причинител. Ценността му е, че показва и резистентност към едно от противотуберкулозните средства.
Ако трябва да обобщим накратко: първа по значимост е микробиологията на храчка или на някаква течност (телесна течност, плеврален или перикарден излив. Или някаква тъкан, която освен в патоанатомията, се изпраща и в микробиологията). Така че на първо място е изолирането на причинителя. На второ място, когато хистологично се открива тъканта, характеристиката на тъканните изменения при туберкулоза.
И наред с това е GIN Xpert (Джин Експерт). Ето това са най-показателните методи за диагностика на туберкулозата – културелно микробиологично изследване на храчката или на други течности и въпросният тест.
Смятам, че в заключение е редно да припомним рисковите фактори за заболяването: контакт с болен, прекарана туберкулоза, имуносупресивни състояния. А също така СПИН или ХИВ позитивните. Задължително ще отбележа, че хората с органна трансплантация влизат в рисковите групи.
Разбира се, не бива да изпускаме такива рискови фактори, като наркомания, алкохолизъм, живеещите в много лоши битови условия или пък в големи колективи. Както и живеещите по много на едно място, каквито са ромските махали, старческите домове, затворите. И не на последно място - с по-висок риск са хронично болните с диабет, бъбречна недостатъчност или злокачествени образувания.
Яна БОЯДЖИЕВА
