Детето пада и започва да плаче силно. Притиска ръката си, крака или друга част на тялото, която е поела удара от падането. А ние се чудим да се поддадем ли на стреса и паниката, да тръгнем веднага към Спешното, или да изчакаме да видим дали мястото ще се подуе и посинее. Звучи ли ви познато? Сигурно отговорът е “да”, тъй като всеки родител е попадал в такава или близка до тази ситуация.
Кога задължително трябва да потърсим професионална помощ, как да помогнем на детето, докато чакаме линейката, и какво да не правим в никакъв случай, попитахме д-р Явор Пукалски, ортопед-травматолог в Отделението по детска ортопедия и травматология в Университетска болница “Н. И. Пирогов”.
Д-р Явор Пукалски е завършил висшето си образование през 2011 г. в Медицински университет - София и от 2012 г. е част от лекарския състав на Клиниката по детска травматология на “Пирогов“. През 2014 г. е завършил курс по микрохиругия. От 2015 г. заема длъжността асистент към същата клиника.
Специализирал е във Великобритания, Турция, и Швейцария. Има доста научни публикации в наши и чуждестранни медицински издания, както и участия в международни симпозиуми и конгреси.
- Кои са най-често срещаните травми при децата, които постъпват в Клиниката по детска ортопедия и травматология в “Пирогов”, и какви са причините за тях, д-р Пукалски?
- Не трябва да забравяме, че при децата “типичните“ счупвания се променят според възрастта. Например за най-малките се характерни фрактурите на ключицата. С развитието на фината моторика и активното включване на пръстите в игрите нараства процентът на увреди на фалангите.
С увеличаване на физическата активност, особено над 4-годишна възраст, все по-често наблюдаваме счупвания около китката и лакътя, типични за падане от собствен ръст. И докато фрактурите около лакътя постепенно намаляват при юношите, счупванията на нивото на китката задържат “лидерската позиция” дори и над 18 години.
Когато говорим за долния крайник - чести са фрактурите около глезена. Костите на бедрото и подбедрицата са дебели и здрави и затова се чупят рядко - при травми с висока енергия. Разбира се, тялото не е изградено само от кости. В кабинета идват и немалко пациенти с различни видове рани, навяхвания, изкълчвания.
Това е зеленчукът, който укрепва зъбите и костите
- Как се поставя правилната диагноза?
- За поставянето на правилна диагноза се следва алгоритъм - стандартизиран протокол, чиито основи са валидни за всяка специалност. Прегледът започва със снемането на анамнеза - пациентът се разпитва за това кога, как е пострадал, какви оплаквания има. Анамнезата често ни насочва към правилната диагноза, тъй като за различните механизми на травма са характерни определени счупвания.
Прегледът продължава с оглед за рани, оток, деформация, болка. Важно е да се оцени целият пациент, а не само засегнатият крайник, за да не бъде пропусната и друга травма. Зоната на интерес се палпира (опипва), като според оплакванията на пациента и това, което усеща по време на палпацията, лекарят си прави изводи за подлежащи увреди.
При съмнение за фрактура е задължително назначаването на образни изследвания (най-често рентгенова снимка) и тяхната интерпретация. В болшинството случаи спазването на тези стъпки е повече от достатъчно за поставяне на правилната диагноза.
- В кои случаи се прибягва до гипсиране и кога се налага операция?
- Всяко счупване трябва да се разглежда в контекста на самия пациент. Гипсовата имобилизация е най-популярният метод за лечение на счупванията на нарастващия скелет. Това е така, защото детската кост има възможност за ремоделаж (самовъзстановяване) с растежа.
За разлика от възрастните при децата това ни позволява да оставим някои фрактури не идеално наместени и въпреки това да имаме отличен краен резултат с пълно възстановяване. Нестабилните счупвания - такива, които не могат да се задържат в приемлива позиция, както и вътреставните фрактури, по правило са показани за оперативно лечение.
Д-р Явор Пукалски
- Ако детето претърпи травма, какви трябва да са първите реакции на околните за оказване на адекватна помощ?
- При данни за тежка травма - пътнотранспортно произшествие, падане от височина и т.н., трябва да се свържете с екип на “Спешна помощ“. Ако говорим за травма, засягаща крайниците, то първоначалното поведение е следното. Огледайте за рани и активно кървене.
Ако има силно кървене - поставете турникет/напомпан маншет за кръвно налягане или пристегнете с кърпа над нивото на кървенето. Раната покрийте със стерилни марли (стига да разполагате с такива в домашната аптечка) или с чиста памучна кърпа. Не поливайте с алкохол и не поставяйте пепел от цигари или други народни “лекарства” в опит да дезинфекцирате мястото.
При наличие или съмнение за счупване шинирайте засегнатата зона заедно с прилежащите две стави. При счупване на предмишницата например шината трябва да обхване лакътя и китката. Самоделни шини могат да бъдат измайсторени от летви, нагънати на рула списания и др. Щом бъде оказана първа помощ, пациентът се транспортира до съответното лечебно заведение.
До изясняване на състоянието на детето е изключително важно да не му се дава нищо през устата, в опит да бъде успокоено - както за ядене така и за пиене. Даването на обща упойка на пълен стомах крие излишни рискове за пациента.
- Вярно ли е, че днешните деца са с по-чупливи кости?
- Това е въпрос, който често дискутираме. Сякаш наистина децата се чупят все по-лесно. Трудно е да се определи един-единствен фактор. Качеството на храната, от една страна - нееднократно колегите алармират за повишените нива на хормони в пилешкото, понижените хранителни качества на много от продуктите в мрежата. От друга страна - промяната на диетата: миграция към “бързи храни” вместо домашно приготвени блюда, както и десерти с рафинирана захар вместо плодове. Разбира се, не на последно място е намалената двигателна активност. Все по-малко време децата прекарват в игра навън и все повече пред екрана на телевизора, компютъра или таблета.
Костта е жива структура и ако не се “тренира“, постепенно тя започва да губи от своята здравина.
Здрави кости и супертяло с чиа и лимонов сок
- Каква е превенцията за здрави кости при децата?
- Мисля, че вече е ясно какви ще са съветите ми тук. Правилно хранене - с наблягане на зеленчуци, плодове, месо. По-малко десерти. Повече движение. Съветите за здравословен живот не са се променили много през последните десетилетия. По-скоро смятам, че се разширява списъкът на нездравословните храни и дейности.
- Според вас безопасни ли са детските площадки в столицата?
- Трудно ми е да дам еднозначен отговор на този въпрос. Не мисля, че всички площадки в София могат да бъдат поставени под общ знаменател. Смятам, че през последните 10 години се наблюдава съществено модернизиране на детските площи.
Използването на подходящи материали, сглобки и най-вече меки настилки значително намалява рисковете от травма, както и потенциалната тежест на увредата по време на игра. Пожелавам си някой ден да достигнем инфраструктура, подобна на тази в Южна Корея.
Там тече постоянно обновяване и поддръжка на детските площадки, зоните за бягане и упражнения, така че да са в съответствие с най-новите норми на безопасност и ергономия.
Румяна СТЕФАНОВА
