Доц. д-р Мария Стаевска е началник на Клиниката по алергология в Александровска болница. Завършила е Медицинската академия в София. Притежава специалност по вътрешни болести от 1997 г. и по клинична алергология от 1999 г. Преминала е обучение по имуногенетика за преподаватели по алергология в Институт „Пастьор” в Париж, Франция, и по алергология в Медицинския универсистет в Безансон, Франция, както и обучение по медикаментозна алергия за алерголози в Медицински университет - Лодз, Полша.
През 2013 г. получава докторска степен по медицина след успешна защита на дисертация в областта на лечението на тежката хронична уртикария. От 2014 г. е доцент.
Разговаряме с доц. д-р Мария Стаевска по актуалната за сезона тема - алергиите и сенната хрема.
- Доц. Стаевска, тази пролет при хрема се питаме алергия ли е, грип ли, COVID или настинка. Как да ги различим?
- Грипът е характерен с висока температура и рязко разболяване. COVID започва с малко хрема, гърлобол, температура, но няма сърбеж и водниста секреция. При настинката може да има водниста секреция, но няма сърбеж.
Характерното за алергията е сърбежът и отсъствието на температура. Може да има кихане и запушване на носа. Характерно за сенната хрема е и участието на очите - сърбеж, сълзене и зачервяване. Най-често става въпрос за риноконюнктивит. При COVID също може да има зачервяване на очите, но няма сърбеж и сълзене.
От друга страна, при вирусен конюнктивит няма да има сърбеж, но има зачервяване, може очите да залепнат. При алергичните хреми няма залепване на очите и усещане за пясък в очите.
- Кой е виновникът за пролетната/поленовата алергия/сезонния риноконюнктивит?
- Всички те, заедно със сенната хрема, са наименования на едно и също заболяване - алергична реакция на лигавицата на носа и на очите при контакт с полени. През пролетта започва полиенацията на дървета, на треви, на плевели. Всички тези растения са анемофилни - опрашват се с помощта на вятъра. Те произвеждат огромни количества полени, защото разчитат вятърът да ги опраши.
Не е така при цветните растения, които са ентомофилни и за опрашването разчитат на насекомите. Затова съвети като „Махнете цветята от вкъщи”, не са много правилни, защото цветята най-често не водят до алергия.
В 30-годишната си практика съм срещала само един човек, който е бил алергичен към цветя и по-конкретно към гербери. И той работеше в оранжерия за гербери. Това бе професионална алергия.
- По филмите все гледаме хора, алергични към цветя...
- В действителност, алергичните към цветя хора са малко. Често, когато се илюстрира алергия, виждаме глухарчета. Но не цъфнали, когато имат жълти цветове, а когато вече летят семената им. А алергията не е към семената. Аналогична е и заблудата към тополите
Тополата не е растение, което има алергична тежест. Когато започнат семената да се носят във въздуха в края на май-началото на юни, хората виждат тях и ги обвиняват като алергени. И в този случай, както е казал Екзюпери, „важните неща не се виждат с очите”. Тогава е полинацията на тревите и тези полени са причина за симптомите, но те не се виждат, защото са микроскопични.
- Възможно ли е поленова алергия да се комбинира със свръхчувстителност към храни?
- Около 60% от пациентите, които са с алергия към бреза, имат и т.нар. орален алергичен синдром. Тоест, имат свръхчувствителност към някои сурови костилкови плодове (ябълка, праскова, круша, череша, слива), сурови лешници, фъстъци орехи, както и към моркови и пр. Те получават сърбеж, дразнене в устата. Това е в резултат на реактивност между поленовите зърна на брезата и споменатите плодове и ядки.
Най-разпространената при възрастни алергия е кръстосаната към бреза. Тя не е много тежка, защото е към нестабилни алергени, които се разграждат в стомаха. Например, ако ябълката или лешникът са опечени, опасността почти изчезва.
Напоследък има течение в алергологията, което се нарича молекулярна алергология, при което вече успяваме да видим различните съставки на определена храна (независимо дали е от растителен или животински произход) има поредица от рекомбинантни алергени, като някои са по-опасни, а други не са толкова опасни.
Например, някои от протеините на брезата не създават сериозни проблеми, а други са резистентни на температурата, на солната киселина в стомаха и те могат да причинят тежки, дори животозастрашаващи реакции. Това е и едно от обясненията защо хората в нашите географски ширини са по-малко алергични към фъстъците.
В Америка например, алергията към фъстъци е свързана с т.нар. складови и транспортни протеини, които са много опасни алергени и могат да доведат до алергичен шок и смъртен изход.
- Защо е така?
- Географията играе роля. При широки емидемиологични проучвания се наблюдава, че има разлика в типа сенсибилизация. Има обширно европейско проучване за поленовите алергени и свързаните с тях растителни алергени.
Например, налице е т.нар. средиземноморски LTP синдром, който е характерен за хората от средиземноморските страни. В тези страни сенсибилизацията е към LTP протеините. Става въпрос за много високия риск от анафилактична реакция при консумация на праскова, докато в същото време, ако скандинавец изяде праскова, такъв риск не съществува.
Смята се, че при кръстосаната алергия първичната сенсибилизация е опасна, докато вторичната (тази към храните), е значително по-безопасна. Разбира се, и от това правило има изключения и затова хората трябва да са много внимателни.
- Как се диагностицира?
- Клиничната картина е доста характерна и трудно може да се сбърка с други болести.
- Какво е лечението и помагат ли домашни средства?
- Модерно е да се стремят хората към т.нар. домашни средства, към билки и други алтернативни лечения. Но всички те са с недоказан от науката ефект. Нищо повече - не се знае дали пациентът не е алергичен към дадено растение. Съвременните регулации на лекарствата са изключително строги и можем да се доверим на лекарствата.
Но не бива човек сам да си предписва медикаменти за сенна хрема, дори, когато се продават свободно без рецепта, защото често те са стари и с множество странични ефекти, като сънливост и наддаване на тегло.
Най-добре е при първите симптоми да посети алерголог, който да прецени точно какво да предпише на конкретния пациент. Това може да са локални антихистамини, назални кортикостероиди, очни капки и др.
Груба грешка, която за съжаление все още се прави, е да се постави депо-кортикостероидна ампула - тя има бърз и силен ефект, но и много странични действия, защото става въпрос за кортизон, който остава един месец в организма.
Имате сенна хрема и алергия? Не яжте банани и пъпеши
- В момента кои растения са рискови за алергиите?
- В момента (и до края на май) цъфти брезата и други дървесни видове, като дъб и бук. Към края на май започва полиенацията на тревите, която продължава и през целия юни. Алергията към тревите е най-разпространената в България.
- Може ли човек да се предпази от сенна хрема и как?
- Във времето на полиенация прозорци и врати да се отварят само рано сутрин и късно вечер. Хората, предразположени към алергии, да заобикалят по възможност тревни площи и паркови пространства, а когато се приберат вкъщи, първо да измият ръцете си и да не пипат очите и носа си. Най-сигурно е човек да свали дрехите, с които е бил навън, да се изкъпе и да измие косата си, защото полените полепват и по косата.
Много са важни промивките на носа с морски води - може да бъдат намерени във всяка аптека. Маските също много помагат - спират поленовите зърна. Например, през пролетта на 2020 г., когато беше Ковид-карантината, имахме доста лек сезон. Няма никакви доказателства, че маските създават проблем дори на хора с астма. По това време и децата боледуваха много по-малко от вирусни инфекции. Според мен, трябва да се помисли за по-широка употреба на маските във всекидневието.
Зоя ИВАНОВА
