В днешния динамичен живот постоянно сме под нервно напрежение, а то може да е свързано с различни фактори - потиснати емоции, дистрес, стрес, липса на подкрепа и неразбиране. Как такова психично натоварване се отразява на физическото ни състояние и каква е връзката с диабета - отговорите дава психологът Галя Йоргова.
Визитка♦ Галя Йоргова е магистър по социална и организационна психология от НБУ. Преминала е базово и майсторско обучение по позитивна психотерапия. Този подход се фокусира върху силните страни на личността и възможностите за развитие, дори в трудни периоди. В момента развива практиката си и чрез EMDR терапия - съвременен метод с доказана ефективност при работа с травма, тревожност и стрес. Член е на водещи професионални организации в областта на психотерапията. От 2026 г. е част от екипа на Университетската болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“ в София. |
- Г-жо Йоргова, как нервното напрежение се отразява на контрола на диабета?
- Тялото започва да говори, ако използвам тази аналогия, когато на емоциите им е затворена устата, т.е. когато психичното натоварване стане значително и човек дълго време е под влияние на стрес или дистрес. Тогава тялото започва да ни показва неща, които сме потиснали, пропуснали или с които в момента нямаме време да се занимаваме. При човек със захарен диабет стресът и емоционалното напрежение могат да бъдат свързани и с промени в нивата на кръвната захар и с по-труден гликемичен контрол.
- Какви личностни черти и поведенчески модели забелязвате у хората със захарен диабет?
- Не може да се говори за конкретен „тип личност“, който развива захарен диабет. Диабетът е комплексно заболяване и неговото възникване зависи от различни генетични, биологични и фактори, свързани с начина на живот. От психологическа гледна точка по-скоро наблюдаваме различни начини, по които хората реагират на диагнозата и се адаптират към необходимостта от постоянна грижа за здравето си. По принцип съм по-внимателна с поставянето на конкретни личностни характеристики или поведенчески модели.
- Кои скрити емоционални процеси в психиката поддържат високи нива на захарта независимо от медицинските мерки?
- Психологическите фактори могат да повлияят върху поведението, свързано със самоконтрола на диабета - например спазването на терапията, хранителния режим, физическата активност и проследяването на кръвната захар. Стресът и психичното натоварване също могат да бъдат свързани с промени в гликемичния контрол.
Това обаче не означава, че психологическите фактори заменят медицинското лечение или че високата кръвна захар може да бъде обяснена единствено с емоционални процеси. Психологическите фактори могат да бъдат свързани с работата, партньорските отношения, отношенията с родителите или социалния кръг. Често те остават неосъзнати за самия човек и той може дори да не ги разпознава като фактори, които влияят върху поведението му и начина, по който се справя със заболяването.
Важно е да се отбележи, че външното поведение невинаги показва какво се случва във вътрешния свят на човека. Именно затова подобни процеси могат да бъдат трудни за разпознаване и от неговите близки. Когато човек се довери на психолог или психотерапевт, те могат да бъдат изследвани и осмислени в процеса на работа.
- Как се проявяват в тялото феномени като „емоционалното гладуване“ или „захаросването“ на емоциите и каква е психосоматичната им връзка с диабета?
– Понякога хората използват храната като начин да се справят със стрес, тревожност, самота или други трудни емоции. Това се нарича емоционално хранене. При хората със захарен диабет подобни модели могат да затруднят поддържането на препоръчителния хранителен режим и да създадат чувство за вина или загуба на контрол.
Емоционалното гладуване и „захаросването“ на емоциите могат да се разглеждат като начини, по които човек се опитва да запълни вътрешна празнина или неудовлетворена емоционална потребност. Когато определена емоция не е осъзната, не е изразена или не й е даден глас, човек може несъзнателно да търси друг начин да компенсира това усещане. При едни хора това може да бъде храната, при други – пазаруването, цигарите или алкохолът.
В този смисъл емоционалното хранене може да бъде опит чрез храната да се запълни нещо, което всъщност липсва на емоционално ниво. В контекста на диабета подобни процеси могат да имат значение за начина, по който човек се отнася към храненето, към собствените си емоции и към заболяването. Това не означава, че диабетът е причинен от определена емоция или че пациентът сам е отговорен за заболяването си.
По-скоро става дума за възможната връзка между психичното състояние, поведението и начина, по който човек живее с болестта. Именно тук психологическата работа може да помогне на пациента да разпознава връзката между емоционалното си състояние и хранителното поведение и да развива по-здравословни начини за справяне.
Галя Йоргова
- Как самото заболяване променя отношенията на пациента с най-близките му хора и каква роля имат грижата и вниманието в психологическата адаптация към диабета?
- Както при всяко хронично заболяване, човек има нужда от грижи и внимание повече отколкото когато е здрав. При захарния диабет това е особено видимо заради необходимостта от постоянен контрол и проследяване на състоянието. Логично това може да промени и отношенията с близките. Важно е тази грижа да не се превръща в причина човек да бъде възприеман единствено като болен или да бъде лишаван от възможността да поема отговорност за живота си.
Човек не се разболява, защото иска. Но когато вече има поставена диагноза, той може постепенно да поеме отговорност за начина, по който живее с болестта. Подкрепата на близките, на лекарите и на психолога или психотерапевта може да му помогне да се адаптира към заболяването и дори когато то не може да бъде излекувано, да продължи да живее пълноценно.
- Кога усещането, че усложненията са неизбежни, се превръща в психологически отказ от грижа за здравето и как се преодолява това състояние?
- И тук много зависи от конкретния човек и от начина, по който той приема диагнозата. Има хора, които успяват да приемат заболяването и да продължат да се грижат за себе си, докато при други дори по-лека диагноза може да предизвика силен психологически срив. След поставянето на диагнозата човек може да премине през различни етапи – първоначален шок, гняв, опит да се договори със ситуацията, а след това и период на депресивност.
Това е труден процес, в който човек постепенно трябва да осмисли случилото се и да приеме, че оттук нататък е необходимо да се грижи за себе си и да следва назначеното лечение. В този момент подкрепата на близките и приятелите е много важна. Когато пациентът има хора до себе си, които го подкрепят и му помагат да премине през този период, вероятността да се справи по-добре с диагнозата е по-голяма. Подкрепата може да бъде и съвсем практична – да му помогнат с ежедневните грижи, с приема на лекарствата, с храненето или просто да бъдат до него.
Постепенно човек може да приеме заболяването и да поеме отговорност за грижата за собственото си здраве. Тогава той вече може да се насочи към това как да живее с диагнозата, вместо да бъде парализиран от страха от нея.
- При какви показатели или „поведение“ на болестта за вас става ясно, че стандартната медикаментозна терапия няма да даде резултат без намесата на психолог?
- Не бих свързала необходимостта от психологическа подкрепа само с определени показатели или с тежестта на заболяването. Грижата за психичното здраве има значение за цялостното състояние на пациента, включително за начина, по който той се справя с физическите прояви на заболяването.
Затова психолог или психотерапевт може да бъде част от грижата за пациента на всеки етап – независимо дали диабетът протича по-леко или по-тежко. Психологическата подкрепа не трябва да се разглежда като последна мярка, когато медикаментозното лечение вече не дава резултат, а като възможна част от цялостния подход към човека и заболяването.
- Как психотерапевтичната работа подпомага пациента със захарен диабет и кога тя е особено важна?
- Психотерапията може да има благоприятно влияние върху пациента, като най-напред подпомага психичното му състояние. Когато човек успее да се успокои, да приеме заболяването и постепенно да се върне към по-пълноценен начин на живот, това може да се отрази и на физическото му състояние.
Психотерапевтичната работа може да бъде полезна на различни етапи от живота с диабета независимо от тежестта на заболяването.
Милена ВАСИЛЕВА
