Доц. д-р Николай Белев е хирург с дългогодишен клиничен опит в коремната онкологична и миниинвазивна хирургия. Защитава докторска степен във ВМА-София през 2013 г. на тема „Влиянието на възрастта и лапароскопската хирургия върху постоперативните резултати при оперативното лечение на колоректалния рак“.
Началник е на Клиниката по хирургия в УМБАЛ „Еврохоспитал” от 2012 г. Избран е за доцент в Медицински учебно-симулационен център към МУ-Пловдив през 2018 г. От 2021 г. е доцент към Катедрата по пропедевтика на хирургическите болести към МУ, гр. Пловдив.
Доц. Белев е член на Американския колеж по хирургия от 2020 г. и почетен член на Сръбската медицинска асоциация – Хирургическа секция. Член е и на много научни сдружения: EDS; IASGO; ESMO; IHPBA; БОЛЕСТИ; ESCP; ОСТРОВИ.
Професионалните му интереси и опит са фокусирани върху хирургията на колоректален рак, на стомаха, на панкреаса, чернодробни метастази и злокачествени заболявания на перитонеалната повърхност, доброкачествени и злокачествени заболявания на хепатобилиарната система.
Разговаряме с доц. д-р Николай Белев за диагностиката и съвременната терапия на един от видовете рак, който в последните години става все по-масов, а именно - карциномът на стомаха.
- Доц. Белев, какви са причините ракът на стомаха да е с толкова висока смъртност в България, както и в останалите страни от западния свят?
- Преживяемостта и резултатите от лечението кореспондират със стадия, в който е диагностицирано заболяването. Западният епидемиологичен процес включва диагностика в късните стадии, затова и 50% от пациентите нямат възможност да бъдат оперирани.
Дължи се на късната диагностика и липсата на профилактични програми. За разлика от нас здравните власти в Далечния изток имат много добре развит профилактичен процес – масов скрининг след 40-ата година. Всеки пациент подлежи на гастроскопия на стомаха. При нас се провежда единствено недобре организиран високорисков скрининг.
Наблюдават се само тези категории заболявания, които водят пряко след себе си до развитието на рак на стомаха. Затова и смъртността е висока сред западната популация. Пациентите, които са диагностицирани в ранен стадий, имат 90-95% преживяемост, което означава напълно излекуване. Тоест, засега това заболяване основно се „лекува” след скрининговане, ранно откриване и съответната намеса според стадия и вида му.
- Кои са основните рискови фактори за развитието на рака на стомаха?
- Рисковите фактори се структурират в няколко категории – генетични, факторите на средата и придружаващите заболявания, като предиспозиция за развитието на злокачественото заболяване на стомаха. Генетичните фактори са много по-редки като причина за развитие на рак на стомаха.
При около 20% от случаите се установява фамилен карцином, който се дължи на споделени условия на средата, стил на живот, генетични фактори и се развива след 50-годишна възраст. Наследственият стомашен карцином се среща при 5-10% от диагностицираните пациенти, при които има множество родственици с един тип рак. Той се развива при по-млади пациенти <50 години.
Важно е да се знае от семейни лекари и пациенти, че при здрави или болни хора със стомашен карцином от семейства, които отговарят на критерии за фамилен карцином или за наследствени ракови синдроми, трябва да се извършва генетично тестване на патогенни мутации за оценка на генетичен риск от стомашен карцином.
Това, което е важно за хората да знаят, е каква храна да консумират, как да я приемат и приготвят. Това са рискови фактори, които са доказали връзката си с развитието на рака на стомаха, включително и чрез епидемиологични популационни проучвания. Тоест, доказано е, че, когато се храним с пресни плодове, зеленчуци и неконсервирана храна, намаляваме риска от рак на стомаха. В този смисъл пряка връзка за развитието на заболяването имат консервираните храни, особено тези, които са с по-голямо съдържание на сол и консерванти. Затова се препоръчва по-безсолна диета.
Доц. д-р Николай Белев
Установено е, че откакто се използват съвременните хладилни прибори и фризери за замразяване на продуктите, се намалява честотата на рака на стомаха. Тоест, препоръчва се храната да бъде съхранявана като замразена, отколкото да се консервира. Това би помогнало в ежедневието на хората да променят нагласата си към приема на различните храни, особено в есенно-зимния период, когато се налага да консервираме определени продукти.
За оценка и редукция на риск от стомашен карцином трябва да се анализират следните рискови категории: диета (намален прием на сол, редовен прием на пресни плодове и зеленчуци), стил на живот (преустановяване на тютюнопушене при мъже, умерен прием на алкохол, борба със затлъстяването, препоръчва се редовна физическа активност), генетични заложби, фамилност, медицинско състояние и лечебни интервенции (гастректомия-риск от развитие на рак на стомаха след десетата година от първичната операция на стомаха, атрофичен гастрит, кръвна група), инфекции (Helicobacter pylori), демографски характеристики (социално-икономически статус, образование), професионални експозиции (цимент, минерален прах, хром, калай) и йонизираща радиация.
- Пряка или косвена е връзката между инфекцията с хеликобактер и рака на стомаха?
- Хеликобактер е инфекция, която пряко е доказала своята роля в развитието на рака на стомаха и т.нар. малт лимфом. Затова голямо значение има ерадикацията на хеликобактер пилори за намаляване честотата на рака на стомаха. Имайте предвид, че честотата на засягане на хората с хеликобактер инфекция е висока.
Протича асимптомно, но може да има гастритни оплаквания при съответния пациент – болки, парене, киселини, дискомфорт. Най-точната диагностика е провеждане на гастроскопия с биопсия от лигавицата на стомаха, за да се установи инфекцията, както и серологично изследване. Има също кръвни, фекални и дихателни тестове. Наличието на такъв тип инфекция и доказателството за нея е индикация за антибиотично лечение.
Изписва се от специалисти – гастроентеролози и хирурзи. Включва стандартизирани схеми на лечение – комбинация от два антибиотика и медикамент, който потиска солно-киселата секреция на стомаха. Ако на този фон не се получи ирадикация или пълно излекуване, се добавят бисмутови соли – т.нар. колоидален бисмут, който потенцира ефекта на антибиотиците и води до пълно излекуване. В този смисъл трябва да бъдем безкомпромисни по отношение на хеликобактерната инфекция, защото е пряката връзка с рака и лимфома на стомаха.
- Доколко ефективни са кръвният, фекалният и дихателният тест?
- Тези тестове по принцип са с малка чувствителност. Има ли някакви симптоми от страна на стомаха, пациентът трябва да се обърне към специалист, за да се направят съответните изследвания, което включва гастроскопия с биопсия и верификация евентуално на хеликобактерна инфекция.
Четири ранни симптома на рак на стомаха
Ако пациентите не желаят да си направят гастроскопия, провежданото лечение е на сляпо, защото инфекцията може да е довела и до промени в лигавицата. Хеликобактер пилори инфекцията се свързва с гастритни промени, като възпалителният процес променя стомашната лигавица до стадий на предрак. С други думи, трябва да имаме пълната информация, а единствено с биопсията се установяват съответните промени.
Много е важно да можем да преценим адекватно локалните промени. При провеждането на биопсията има изисквания към апаратурата и, разбира се, към нивото на обучение на самите специалисти. Другото важно условие е да се работи със студена светлина, с висока резолюция, като продължителността на изследването също има значение за ефективността му.
Японските автори са установили, че е необходимо изследване с продължителност от 7 до 10 минути, за да установят началните промени в лигавицата на стомаха. Не е редно да поставим гастроскопа, да погледнем и да кажем, че всичко наред.
- Водата, която пием, явява ли се рисков фактор по отношение рака на стомаха?
- Пряка връзка с приема на вода не е намерена. Хубаво е водите да бъдат филтрирани и пречистени, да не са масовите води, от чешмата. Препоръчва се да се пие трапезна вода ежедневно, но да не е високоминерализирана. Но развитието на заболяването има пряка връзка с употребата на алкохол, с наличието на Епщайн-Бар вирусна инфекция.
- Какви методи включва съвременната диагностика на рака на стомаха?
- Съвременната диагностика включва задължително, като златен стандарт, извършването на т.нар. фиброгастроскопия със съвременна апаратура. Вече споменах какви са изискванията за провеждането й, за да сме максимално обективни при преценката, особено при ранните промени на стомаха, когато бихме били по-полезни в рамките на дефинитивното лечение.
Учените са категорични: Този зеленчук предпазва от рак на стомаха
Диагностиката с гастроскопия е базата, но също толкова важно е и потвърждаването на диагнозата, защото самото заболяване се разделя условно на интестинален и дифузен тип. Дифузните типове понякога растат подлигавично и такава биопсия дори на много места не е съвсем точна – може да даде фалшиво отрицателен резултат. Затова не трябва да сме категорични, когато имаме съмнение дали това заболяване съществува, а то не се потвърждава от направените до момента изследвания.
В тези случаи трябва да проявим активност в посока насочване на пациента към специализиран център и взимане на дълбока биопсия, под ехоендоскопски контрол, както и извършването на динамично ренгеноконтрастно изследване. Следващата стъпка е скенер с контраст, или т.нар. мултидетекторна компютърна томография. Тя трябва да бъде извършена по съответния протокол на бял дроб, корем и малък таз, за да може да бъде стадирано адекватно заболяването.
Милена ВАСИЛЕВА
