Доц. д-р Развигор Дърленски, д.м., е специалист по дерматология и венерология. Завършва медицина с отличие в Медицински университет - София през 2005 г. Специализира в Катедрата по кожни и венерически болести в столицата. През 2010 г. придобива специалност по дерматология и венерология. През 2014 г. е избран за доцент в Медицинския факултет на Тракийския университет.
Специализирал е в Университетската клиника по кожни болести към LMU - Мюнхен, Германия (2010), Университетската клиника по дерматология и алергология - Charite, Берлин, Германия (2007/2008), в Университетската клиника по дерматология и алергология Schwabing - Мюнхен, Германия (2004).
Член е на Българското дерматологично дружество, Европейската академия по дерматология и венерология, Европейската академия по алергология и клинична имунология, Българското дружество по алергология, Международното дружество по фармакология и физиология на кожата, Европейското дружество по контактен дерматит, Съюза на учените в България, Националното българско дружество по естетична хирургия и естетична медицина.
Д-р Развигор Дърленски
- Доц. Дърленски, доколко изразът: кожата е огледало на здравето на човека изразява съвременното разбиране за същността на кожните заболявания?
- Този въпрос може да бъде разгледан под светлината на два ъгъла. От една страна, много от класическите кожни заболявания например, псориазис, плосък лишей, атопичен дерматит - често и дълго време бяха разглеждани само като кожни такива. В 21 век обаче имаме достатъчно доказателства за това, че тези заболявания се асоциират, тоест, протичат заедно с редица други системни симптоми.
Така например, при един псориазис, е засегната не само кожата - при около 20% от пациентите страдат и ставите, под формата на артрит. Също така тези пациенти често са с т.нар. метаболитен синдром, затлъстяване, дислипедемия, артериална хипертония, нарушен глюкозен толеранс. Така че, това разкрива от една страна доколко всеобхватни са кожните болести и как никога самото страдание на кожата не е самостоятелно. То идва ръка за ръка с оплаквания от страна на целия организъм.
От друга гледна точка обаче много вътрешни болести, като диабета и бъбречното хронично заболяване, имат своето отражение върху кожата и специфични симптоми, по които един дерматолог може да се ориентира и да скринира пациента за съответното страдание. И съответно “четейки” правилно обривите и знаците върху кожата, може да се ориентираме какво се случва в организма.
- При кои системни кожни заболявания у нас диагнозата се поставя късно?
- Истината е, че за системни симптоми при кожни заболявания дерматологът не е научен да мисли, защото това е
сравнително нова концепция - от последните 10 г. Ето защо, съответно ние като дерматолози нямаме достатъчния опит, за да търсим тези системни прояви например, при едно хронично кожно заболяване.
Може ли гъбичките по ноктите да се объркат с псориазис?
Ето защо, в тези случаи ние си позволяваме да прибягваме до консултации с наши колеги-специалисти. Например, ако дойде един пациент с атопичен дерматит, с оплаквания от страна на сенна хрема или астма, тогава го консултираме с алерголог или пулмолог. Те правят необходимите диагностични изследвания в тази област и така лечението на пациента е комплексно. Тоест, ние не гледаме на кожата като на изолиран орган, а пациента, с всички негови оплаквания.
Но не бих казал, че има някакво конкретно заболяване, при което у нас диагнозата се поставя късно. Независимо, че нашата апаратура и инструментални техники не са едни от най-добрите, смятам че клиничната ни подготовка е достатъчно силна, за да можем да поставим правилната диагноза още в ранен етап.
Например, в една държава като Англия, на пациентите често им се налага да чакат три месеца, за да стигнат от личния лекар до дерматолога. А тук предимството е, че болните имат много бърз достъп до специалисти - буквално, в следващите един-два дни.
- Каква е връзката между кожата и нервната система? За една от възможните причини за дерматозите се посочват нарушения в централната и периферната нервни системи?
- Много интересен е този въпрос, защото всъщност един от първите уроци, които учим, когато се занимаваме с кожни болести, е за произхода на кожата в човешкия ембрион. Епидермисът, както и част от нервната система, от гръбначния и главния мозък, произхождат от ектодермата - най-външният слой на човешкия зародиш, който съответно, обуславя общия произход на тези две структури - кожа и нервна система. Ето защо, някои говорят за дермато-нерво-ендокринология, която отразява връзката по тази ос - нервна система, кожа и ендокринни органи.
Тоест, това са жлезите с вътрешна секреция. Един много прост пример ще дам: когато нервната система е под стрес, това води до синтез на хормони, като кортизол, адреналин. Те предизвикват и определени реакции на кожата: свиване на съдовете, нарушения на бариерната функция и ефект, който мобилизира ресурса от периферията, тоест, от кожата към центъра на организма. Това е типичен пример за взаимодействие между нервна система, кожа и в случая - ендокринни или имунологични органи.
Ето защо, ние много обичаме тази връзка между нервна система - кожа и ектодермалния им общ произход. Затова твърдо вярвам, че те са свързани.
Милена ВАСИЛЕВА
