Какво да правим, ако паднем в река? Как да се подготвим за излет в гората или парка през есента? Какво означава сухо и активно ухапване от змия? За евентуалните препятствия при излети и предпазването от наранявания разказва парамедикът и планинар Гочо Гочев.
Визитка♦ Гочо Гочев е парамедик IV степен, възпитаник на първия випуск парамедици на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас. Четвърта година работи на ПЕТ скенер в Комплексния онкологичен център в Бургас. В свободното си време е ски инструктор, както и планински водач. Води групи в планината повече от 35 години и твърди, че познава Пирин по-добре дори от Бургас, а с останалите български планини е "в много добри отношения". |
- Г-н Гочев, след големите жеги дойде време за прохладата на гората и планината. Кои са най-честите травми, които човек получава при разходки в парка, в гората, в планината в края на лятото и през есента?
- Излетите в края на лятото и през есента са много полезни за физическото и психическото здраве на хората от всички възрасти, а планината и гората са много красиви. Но човек трябва да е добре подготвен за тях, особено в този преходен сезон. Преди всичко трябва да е внимателен и добре екипиран и да отдели специално внимание на подготовката, защото винаги има предпоставки излетът да бъде нарушен от непредвидени обстоятелства.
Добре е предварително да се провери метеорологичната прогноза, да се избере подходящ маршрут, както и да се носят вода, аптечка, фенерче, закуски, телефон, джобно ножче, кибрит, запалка, резервни дрехи, лекарства, когато е с хронично заболяване, слънцезащитен крем. Добре е в аптечката да се сложат витамин С, упсарин, парацетамол. Препоръчително е подобна „аптечка” да се носи дори при излет в парка. Желателно е туристът да е запознат с отровни растения, да знае какви животни обитават региона.
Мнозина, тръгвайки на излет, пренебрегват физическата си подготовка. Ако човек е спрял да се движи във всекидневието си и изведнъж реши да иде на дълъг излет в гората или в планината, ходенето няма да му достави удоволствие. Затова поне седмица преди такъв излет човек трябва да започне своеобразни тренировки и дори в градски условия постепенно да увеличи двигателната си активност. Например, да изминава по-дълги разстояния пеша, да прави по-продължителни разходки в парка. Такава тренировка за възрастни хора трябва да е поне час ходене на ден.
Много е важно при такива излети да се носят удобни обувки, но да не са току-що купени от магазина, а известно време да са носени. В гората може и с маратонки, но ако са предвидени планински преходи, ходене по морени и скатове, задължително обувките трябва да са високи и с пристегнат глезен.
Често се случва при стъпване от камък на камък в планината човек да изкълчи или навехне крака си, да си разтегне сухожилие, да падне, да се нарани.
- Каква да е първата неспециализирана помощ в подобни случаи?
- Ако пострадалият е с изкълчен крайник и наблизо има река, да се сложат хладни компреси на изкълченото място, то да бъде пристегнато, обездвижено и да се щади. Разбира се, пристягането да е внимателно, за да не се спре кръвотокът. Ако човек падне и има рана, тя трябва незабавно да бъде почистена с кислородна вода, чиста марля и превързана. В случай че няма под ръка кислородна вода, може да се използва спирт или дори ракия. Но в двата случая е необходимо пострадалият да бъде заведен в най-близкия медицински пункт, за да получи компетентна помощ, защото не се знае колко сериозно е нараняването.
От опит знам, че често хората отиват напълно неподготвени в планината или в гората. Затова е много важно както във всеки автомобил има аптечка, и при излет сред природата да се носят бинт, марля, кислородна вода, спирт, риванол, лейкопласт. Дори обикновено охлузване води до замърсяване и може мястото да се инфектира.
Гочо Гочев
- Казахте преди излет човек да се запознае най-общо с флората и фауната. Какви са евентуалните опасности?
- В планината или в гората е възможно да има змии. При контакт със змии е важно да се запази хладнокръвие. Те не нападнат, а се защитават, когато се чувстват застрашени. Затова не трябва да ги закачаме. Когато човек срещне змия, в никакъв случай не трябва да я атакува, а спокойно да изчака тя да се развие, защото обикновено змиите са на припек, и да се размине с нея. По-внимателни трябва да сме с малките змии, да кажем бебетата - те все още не могат да регулират действията си и реагират по-агресивно.
Най-често змиите са около храсти, отпадъци, както и на места, където дълго човешки крак не е стъпвал. Когато се движим на подобни места, добре е да издаваме звукови сигнали - например тропане, свирене със свирка и пр. Превенцията срещу нараняване от змии е носенето на гети и на високи обувки (не обувки на ток, разбира се!).
Много хора вече имат вили и къщи на село, в планината и пр. Препоръката ми е преди всичко жилищата да бъдат почистени от гризачи, тъй като те са предпочитана храна за змиите. Може да се сложи сяра покрай оградите, за да не преминават змии.
У нас са разпространени няколко вида змии, от които отровни са усойницата и пепелянката. И все пак змиите в България не са до такава степен отровни, че ухапването им да доведе до 100% фатален край. У нас не са регистрирани смъртни случаи след ухапване от змия.
Искам да поясня, че пепелянката е пепеляво-кафява, със зигзагообразна ивица по гърба и малко рогче на върха на муцуната. Дълга е около 85 см. Тя е по-пасивна в защитните си реакции. Пепелянките се срещат обикновено на височина до 1500 м.
Над 1500 м обикновено се срещат усойниците. Те са кафеникави, по-къси са от пепелянките. Усойницата е по-агресивна при защита, а отровата й може да увреди кръвоносни съдове и да предизвиква кръвоизливи. Между другото, усойницата е защитен вид и унищожаването й е забранено от закона. Преди години, в средата на юли, водих група в Пирин. Изкачихме връх Вихрен и на 2914 м височина имаше усойница. Добре е да се знае, че в горещините змиите се качват нагоре в планината.
- Какво да се прави при ухапване от
?
- Важно е пострадалият да се опита да не движи ухапания крайник. Това ще забави разпространението на отровата в случай, че змията е била отровна. Изключително важно е да не се опитвате да изсмучете отровата - това може да доведе до инфекция и да влоши ситуацията. Раната не трябва да бъде разрязвана, защото рискът от инфекция се увеличава значително. Не трябва да се налага турникет, тъй като това може да доведе до увреждане на тъканите.
И нещо много важно: не трябва ухапаният да приема алкохол или лекарства, защото евентуалното им взаимодействие с отровата би влошило състоянието му. По всички тези причини трябва възможно най-скоро да бъде потърсена медицинска помощ и е препоръчително да се отиде в спешен център, защото може да се наложи поставяне на противоотрова
Макар че невинаги е задължително поставянето на противозмийски серум, тъй като, ако не се знае каква е била змията, може да се предизвика алергична реакция.
Има два вида ухапвания - сухо и активно. При сухото змията само забива зъби, но не изхвърля отрова.
- Различно ли е ухапването от отровна и неотровна змия?
- Отровните оставят две симетрични точки, докато неотровните (например от смок) оставят следа, подобна на дъга.
- Какво се прави?
- Ако змията ухапе човек и остане на ръката или на крака му, трябва да бъде хваната максимално до главата. Тъй като захапката й е контра, трябва с движение напред-назад да се освободи ръката/крака. След това змията се изхвърля. Прави се превръзка на мястото на ухапване, за да бъде притиснато и да се спре разсейването. Човекът трябва да бъде поставен в легнало положение, а крайникът на ниско (на принципа на скачените съдове).
Сериозни поражения може да има при възрастен човек или с хронични болести, както и при малки деца, които все още са с неизградена имунна система.
В този сезон, когато земята още е топла, но започват и валежите, в планините и в горите се появяват диворастящите гъби. Те са много вкусна храна, но за да ги бере, човек трябва да има сериозен опит и отлични познания. Ако за ухапването от змия има лечение, то при отравяне с гъби път назад няма. Затова човек трябва да е много внимателен какви гъби бере. Аз съм трето поколение гъбар и повече от 60 години се занимавам с това. Стигнал съм до няколко извода. В България гъбите са над 2400 вида. Човек няма как да познава всичките, но отровните са 5-6 вида. Тоест, човек преди да се захване с тази дейност, трябва да познава добре отровните гъби
След това да опознае т.нар. кралски клас - тези, които са приятни и ядливи.
Една от отровните е червената мухоморка - много красива гъба с червена шапка на бели точици. Всеки я е виждал в учебниците и в книжките на децата. Червената мухоморка много прилича на булка гъба. Разликата е, че червената мухоморка е червена с бели ламели и пънче и расте в иглолистния пояс, а булка гъба е оранжева с жълти ламели и расте в широколистния пояс.
Друга гъба, която им своеобразен близнак, е бялата мухоморка (т.нар. пакостница), която често е оприличавана на печурката. Пакостницата е бяла с бели ламели, има пръстенче и чашка отдолу, докато печурката е оцветена в леко кафеникаво, с бледорозови до черни ламели, няма пръстенче и отдолу липсва чашка.
Зелената мухоморка е в зелено. Синкавицата (дяволска гъба) също не може са се сбърка с манатарката.
- Какво да направим при отравяне с гъби?
- Отровата на някои се проявява до 15-16 часа, а на други - до 2-3 часа. Първите симптоми при такова отравяне са гадене, повръщане, диария, коремни болки. Може да паднат клепачите на пострадалия, да има учестен пулс, ниско кръвно налягане. Отравянето с някои видове гъби може да предизвика и главоболие, замайване, зрителни нарушения.
Погрешно е да се смята, че алкохолът ще „неутрализира” отровата. Напротив - алкохолът спомага отровата да отиде в бъбреците и тогава атакува не само черния дроб, но и тях.
Първото, което трябва да се направи до идването на компетентен медицински специалист, е съдържимото в стомаха да бъде изхвърлено. Може с пръст да се натиска езика, за да се предизвика повръщане
Но, ако това не действа, чаена лъжица сол се разтваря в литър вода или чаена лъжица сода бикарбонат в половин литър вода, и се пие.
- От какви други опасности да се предпазим?
- Както казах, непредвидени обстоятелства винаги има. Не са редки случаите някой да падне в река. През есента при падане в река тялото се охлажда. Затова веднага трябва човекът да се преоблече със сухи дрехи, след което да пие загряващи течности, предимно чай. Ако падналият не е дете, а възрастен, може и чаша вино да изпие. Необходимо е обаче да бъде наблюдаван за температура. Ако вдигне температура, трябва да вземе и парацетамол.
Не бива да се забравя, че в настоящия сезон слънцето е още силно. Дори тези дни опитни планинари не обърнаха внимание на това и получиха първа степен, почти към втора, изгаряне на кожата, защото не бяха с шапки и по потници. Макар че жегите отминаха, по време на излет в гората, в планината и дори в парка трябва да се носят шапки, които да засенчат лицето, но и врата, слънчеви очила с УВ защита, тениски или летни ризи, но с дълъг ръкав.
Разбира се, трябва да се носят и резервни дрехи, за да може туристът да се преоблече, когато се изпоти. Трябва да се пие и много вода. Първата долекарска помощ при изгаряне се свежда до познатите методи - намазване на кожата с кисело мляко или с ракия.
Мария ИВАНОВА
