Миряна Сирийски: ТЕЛК не оценява ефекта на психичното страдание

Миряна Сирийски е директор на Фондация “Светът на Мария” и дневен център за хора с интелектуални затруднения. Тя бе представител на неправителствения сектор в дискусията “Лицата на депресията - предизвикателства и отговорности”.

- Г-жо Сирийски, каква е дейността на Фондация „Светът на Мария“?

- Ние имаме социално предприятие за кетъринг, в което работят трима души с интелектуални затруднения, и предоставяме подкрепа за още 40 души чрез социална услуга в София. В дневния център на фондацията младежите с интелектуални затруднения се учат на базисни умения за труд – да изпълняват задачи, да ги правят навреме, да възприемат, когато ръководителите кажат какво да се направи, да общуват по съответния начин с колегите си.

Тези умения в момента никой не развива – нито образователната система, нито помощните, нито професионалните училища. А по различните програми на дневния център нашите младежи постепенно усвояват базисните умения за труд, те стават част от тях. 

И макар че хората с интелектуални затруднения са много различни от тези с депресия и с други психични заболявания, нашият опит може да бъде използван, за да се намерят начини за социално включване и на хора с психична болест. Нека бъдем честни – за тях социална подкрепа в момента не съществува под никаква форма. 

5 факта за депресията при възрастните

- Какви са пречките хората с психични заболявания да получат социална подкрепа? 

- За да се окаже подкрепа на хора с психично-здравен проблем, по наредбите те трябва да получат минимум 50% ТЕЛК

Тогава системата за социално подпомагане може да ги „разпознае“. Само че те рядко получават 50% - само ако докажат, че имат интелектуално затруднение, и то в умерена степен, защото за леко интелектуално затруднение се дава 30%. Това на практика прави хората с депресия и с повечето психични заболявания напълно изключени от системата на социално подпомагане. 

Наложителни са промени в системата за медицинска експертиза. Да престане практиката да се дават от 30 до 50% ТЕЛК (комисиите обикновено дават най-ниския процент). Когато човекът е започнал леко да се интегрира и да работи, се отнемат проценти.

Например на младежите, които работят в защитена среда в нашето социално предприятие на 4 часа (те нямат психичната и емоционална устойчивост да издържат повече), сме длъжни да им дадем производствена характеристика, за да се явят на ТЕЛК. Там на мига ги разпознават като интегрирани и процентът на ТЕЛК спада. А когато падне, ние не можем да ги подпомагаме. Получава се порочен кръг, който трябва да бъде разкъсан. 

Миряна Сирийски

Категорично трябва да се промени наредбата за медицинска експертиза и да се въведе международната класификация на уврежданията ICF, защото само така може да се даде обективна оценка на състоянието на човека, да се види ефектът на психичното страдание върху неговия начин на живот.

Цялата концепция на Наредбата за медицинска експертиза е да отчита само телесни заболявания и увреждания. За тях се дава по-голям процент нетрудоспособност. 

Но изобщо не се оценяват затрудненията на човек, който не може сам да организира ежедневието си, който има нужда от подкрепа за това да стои буден през деня и да спи през нощта, който има нужда от помощ да се облече според сезона и когато изпадне в емоционална криза, да има кой да го подкрепи.

Всичко това изобщо не се разпознава от ТЕЛК. Съответно, ние от социалната сфера се мъчим да направим проблема разпозваем. Но Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика напълно неглижират тази ситуация.  

Депресията може да бъде объркана с простуда!?

- Имат ли социалните работници капацитет да работят с хора с психични проблеми?

- Не. Никой от тях не знае как да говори с човек с психично страдание. Не знаят, че има протоколи за действие при криза, че тя се дължи не на невзети лекарства, а на причина, която трябва да се открие, за да може да се интервенира. А тази интервенция е напълно постижима и по силите на обикновения социален работник. 

Ние сме една от малкото организации в страната, които развиваме модел на социална работа, която не е кабинетна, и работим с клинична супервизия. Всички социални работници при нас са ежедневно във взаимодействие с младежите.

Те познават особеностите на поведението и психиката на всеки от тях, за да могат да ги подкрепят адекватно. Обучаваме включително и готвачите. Правилата са прости – не му говориш пряко, защото ще го подразниш; има определен начин да му даваш насоки за работата; включваш го в дейности, които няма да го раздразнят, защото едни хора обичат еднотипни занимания, а други се побъркват от тях.

Но всичко това предполага тясно взаимодействие между социалните работници и психиатрите и психотерапевтите. Само че никой не изисква от социалните работници да учат и развиват подобно знание и умение за общуване. 

Трябва да положим усилие това обучение на социалните работници да стане задължително. Най-просто е да се въведе като обучение в университетите, където се преподава социална работа. Освен това Наредбата за качеството на социалните услуги задължава всички социални служби да правят обучение на персонала си. Това е отлична възможност да се обучат и за работа с хора с психични проблеми и с интелектуални затруднения. 

Мара КАЛЧЕВА