Проф. Д-р Стефан Иванов, д.м.н., е акушер- гинеколог и онколог. Проф. Иванов работи в областта на оперативното радикално лечение на рака на шийката на матката, оперативно и консервативно лечение на миома на матката, лечение на безплодие, ендометриоза.
Провежда профилактика на предрака на шийката и тялото на матката, на кистите и предраковите състояния на яйчниците. Провежда козметична гинекологична хирургия и манипулации при гинекологични и онкологични страдания по най-модерни иновативни методики.
Специализирал е в Германия, САЩ, Австралия, Холандия, Русия, Унгария, Турция. Има редица публикации, доклади, постери и над 40 участия в научни конгреси и форуми у нас и чужбина. Осъществил е гостувания на известни чуждестранни специалисти, като проф. Невил Хакер, проф. Алън и Нобеловия лауреат за медицина и откривател на инфекциите с HPV тип 16 и HPV тип 18 на рака и предрака на маточната шийка, проф. Харалд Цурхаузен.
Поводът да потърсим проф. Иванов са редица благодарствени писма от негови пациентки, две от които пожелаха лично да разкажат историята на своето заболяване и излекуване (б.р. можете да ги прочетете по-долу).
- Проф. Иванов, да започнем с едно заболяване, за което се говори малко засега - става дума за левкоплакията. Кое е характерното за него?
- Характерното за левкоплакията е, че е предраково състояние на вулвата, преканцероза на вулвата. То фактически се съпровожда с обезцветявания, бели участъци по кожата - обезцветени, без пигмент (депигментирани). А също така и със силен сърбеж в областта на вулвата. Причинява се от човешките папиломни вируси. Това е най-общо казано характерното за левкоплакията.
Проф. Д-р Стефан Иванов
- Как се лекува левкоплакията и по-скоро - кое е най-подходящото лечение?
- Поради неговите характеристики лечението на това заболяване е хирургично, като най-често провеждаме т.нар. семпла вулвектомия. Изразява се в изрязване на външния епителен слой и козметично възстановяване на външните полови органи или на вулвата. Съществуват различни методи за възстановяване, но, както споменах, най-често се прилага семплата вулвектомия (скининг вулвектоми).
И още по-образно казано - обелва се повърхностният епителен външен слой, след което се възстановява с подкожни слоеве или с кожа. По този начин се получава много добре и от естетична, козметична гледна точка. Предимството на тази методика е, че фактически се премахва само тази част от епителния слой, която е обезцветена. Не се прилага изрязване в дълбочина до костта.
- А защо това е най-подходящата операция при левкоплакията? Защо не се налага цялостно изрязване?
- Защото не е рак. Ако става дума за рак, трябва да се направи радикална вулвектомия. Което означава много дълбоко да се изреже цялата лезия и да се премахне. След което този дефект се възстановява с други мускули от тазовото дъно, като трябва да се покрие отгоре с подкожа и кожа. Без да навлизам в медицинската терминология, говорим за т.нар. мускулно-кожна ламба.
- Дълго време ли се развива левкоплакията?
- Много е интересно. Левкоплакията, както споменах, е свързана с човешкия папиломен вирус. Някои автори казват, че това е ендокринно-обусловена болест, тъй като има обезцветяване на кожата, както при кожното заболяване витилиго. По принцип въобще за тези кожни заболявания много неща са известни, но и много са неизвестни. Затова се приема, че в основата на левкоплакията е човешкият папиломен вирус. Като в тази връзка искам да изтъкна, че ако не се лекува, може да доведе до рак на вулвата./zdrave.to
Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
Яна БОЯДЖИЕВА
