Проф. д-р Здравко Каменов е началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на Университетска болница “Александровска” и ръководител на Катедрата по вътрешни болести при Медицински университет - София. Има придобити специалности по ендокринология и болести на обмяната и вътрешни болести, както и магистърска степен по “Здравен мениджмънт” във Факултета по обществено здраве на Медицински университет - София. Има първата за България квалификация по сексуална медицина от Екзаминационния комитет на Европейското дружество по сексуална медицина. Специализирал е в областта на ендокринологията във Великобритания, Дания, Япония, Австрия, Италия и САЩ. Той е първият български лекар, получил за работата си в областта на ендокринологията медала на Американската асоциация на клиничните ендокринолози. Проф. Каменов има над 320 научни труда, цитирани в повече от 1500 медицински списания и книги в чужбина.
- Проблемите, свързани с менопоузата, от дълго време са предмет на внимание на гинеколози, ендокринолози и други медицински специалисти в тази област. Постигнати са сериозни успехи с използването на съвременни средства и методи за корекция на тези хормонални промени. Как стои обаче въпросът с андропаузата, проф. Каменов?
- Понятието “андропауза” е въведено по аналогия с менопаузата, но не е съвсем точно. Ако менопаузата е един определен момент - последната менструация, то при мъжа няма такава рязка изява на хормонален дефицит, както при жените. И затова се използват много други понятия - като “андрогенен дефицит при стареещия мъж”, “парциален ендокринен дефицит при стареещия мъж” (защото не намалява само нивото на тестостерона, но и на други важни хормони - растежният - соматопауза, ДХЕА - адренопауза, и т.н.) “хипогонадизъм с късно начало при мъжа“ и др. Дори “мъжки климактериум” е по-близко до истината - защото този термин бележи период от време. Тестостеронът след 30-35 години при мъжа намалява с 1% на година, т.е. на 75 години нивото му ще е с 40% по-ниско.
Проблемът се увеличава от това, че има един фактор - свързващ половите хормони глобулин, който нараства с възрастта и на практика инактивира голяма част от циркулиращия тестостерон. Оставащата свободна фракция от тестостерона, която всъщност върши работата, намалява с още по-бърз темп. Това е нормалната еволюция на нещата. При някои мъже обаче това намаление на нивата на тестостерона може да стане много по-бързо.
- Какви са симптомите, че нещо с тестостерона не е наред?
- Те могат да се проявят при мъжа още след 40-45 години. Симптомите са много близки до тези при жените - напрегнатост, нервност, раздразнителност, влошаване на съня, някои мъже дори могат да имат горещи вълни, започва да намалява мускулната маса, сила и издръжливост. Започва да се увеличава както относително, така и абсолютно мастната маса в организма - получава се затлъстяване. Настъпва влошаване на еректилната функция. По този начин се разгръща един синдром на дефицита на тестостерон. В този случай нямаме характерната за жените еволюция и очаквания, защото 100% от дамите минават през менопаузата, докато при мъжете процентът на изява на този синдром е по-нисък. Затова при мъжете нямаме нагласа и очакване, и съответно липсва диагностично мислене в тази посока, че мъжът преживява своя климактериум. И когато той е нервен, напрегнат, не може да спи, когнитивно се влошава, настъпва еректилна дисфункция, тогава тези симптоми се обясняват най-често със стрес, прекалено много работа и напрежение.
Еректилната функция е много сензитивна на всички външни влияния, не само на намалението на нивото на тестостерона. Тя е много добър показател за съдовото и метаболитно здраве, за психологическото състояние на мъжа и, разбира се, за хормоналното състояние. Изобщо тя е прозорец към мъжкото здраве. За съжаление, няма диагностично мислене и достатъчна медицинска подготвеност в тази насока. Всички международни анкети, които се провеждат сред медицинските специалисти, показват, че все още темата за хипогонадизма при мъжа стои твърде далеч в диагностичния план на лекарите.
- Има ли лечение на това състояние?
- Разбира се, че има. Когато се обобщят всички тези клинични признаци и симптоми, направи се изследване на тестостерона и се установи, че той е по-нисък, тогава имаме основание да започнем хормонално заместително лечение, стига да няма противопоказания за него. Така че решението на проблема може да бъде заместителното лечение с тестостерон, което има много благоприятен ефект в такива случаи.
Искам да обърна внимание още в симптоматиката, че покачването на теглото, увеличаването на мастната маса, води до разгръщане на метаболитен синдром при мъжете, който по-нататък води към сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, увреждане на опорно двигателния апарат, подагра и други проблеми.
Трябва да се разграничи категорично заместителното лечение с тестостерон при мъже най-често след 50 години, които имат дефицит на хормона и при които се цели нормализирането на нивата му, от злоупотребата с андрогенни анаболни стероиди при атлети. Тя най-често се прави от млади мъже с цел подобряване на възможностите и външния вид. Те прилагат многократно по-високи дози от физиологичните на различни андрогенни анаболни стероиди в различни комбинации. Поради младата възраст организмът им понася тази стероидна интоксикация, но след години се появяват проблеми с опорно двигателния апарат, сърцето, черния дроб, бъбреците, репродуктивната функция и др.
- Дори и ако това напълняване не е свързано с намаляване на тестостерона?
- Това е много точен въпрос. Защото, от една страна, намаляването на тестостерона води до намаляване на мускулната маса и увеличаване на мастната маса. От друга страна, ако имаме тенденция към увеличаване на теглото по други причини, най-често свързани с генетични фактори и промяна в стила на живот - повишен калориен прием, обездвижване и по-застоял живот, тогава в тази по-голяма мастна маса се увеличава превръщането на повече тестостерон в повече естрадиол. Т.е. мъжките хормони се превръщат в женски, чрез ароматизация на тестостерона. И този естрадиол потиска половата ос при мъжа и води до допълнително намаляване на тестостерона.
Освен това мастната тъкан е ендокринен орган, който отделя множество хормони и други биологично активни молекули, които директно потискат функциите на тестисите. Най-сетне в седящо положение на мъжа голямото количество мастна тъкан в корема, включително тази в скротума “топли” тестисите, а те работят оптимално при температура с 2 градуса по-ниска от телесната. Трудно е да се каже кое точно е първично - дали намаляването на тестостерона води до повишаване на мастната тъкан или обратното. Това е като спора за яйцето и кокошката. Получава се един порочен кръг. Мъжът започва да циркулира в него и да се увеличава неговото тегло, да спада тестостеронът и нещата се задълбочават.
- И какъв е изходът от този порочен кръг?
- Излизането от този порочен кръг може да бъде по две линии. Едната вече я казах - това е тестостерон-заместителното лечение
Втората - това е метаболитно оптимизиране и намаляване на теглото. Най-добре, разбира се, е да се работи и в двете насоки, но откъдето и да започнем, би следвало да има благоприятен ефект.
- Често говорим за криза на средната възраст при мъжа. Тя свързана ли е задължително с мъжкия климактериум?
- Не е свързана задължително с мъжкия климактериум. Разбира се, една от причините може да е това. Но на 50-60 години мъжът усеща, че вече не е този, който е бил на 20 или на 30 по отношение на сексуалната си мощ, на физическата си сила, на кондицията, състоянието на кожата, ако щете. В този период може да се появи някаква друга мотивация, някакъв по-млад обект и когато възможностите не кореспондират с желанията, това води до съответно вътрешно напрежение, емоционален стрес.
А трябва да ви кажа, че има ли стрес, той действа пагубно върху половата система на мъжа. Първо - хроничният, продължителен стрес намалява нивото на тестостерона. Второ, той по чисто неврален механизъм води до блокиране на ерекцията. Трето, стресът биологично се реализира с повишаване на редица хормони като катехоламини (адреналин, норадреналин), кортикостероиди, пролактин и др., които от своя страна водят до промени в обмяната на веществата, повишаване на кръвната захар и риска за диабет, повишаване на артериалното налягане и увреждане на съдовете, включително тези в пениса и т.н.
По това време мъжът прави и една преоценка - какво му се е искало да направи, какъв му се е искало да бъде, когато е бил на 30 години, и какво всъщност е постигнал, когато вече е на 50 или на 60. Нерядко тази равносметка не е удовлетворяваща, да не кажа, че е откровено разочароваща при немалко мъже. Това може да доведе до депресивно състояние
Такива са малките тухлички, които изграждат тази мрачна стена между желанията, очакванията и мечтите от едната страна, и реалността и възможностите от друга, която вие нарекохте криза на средната възраст.
- Какви са заболяванията, които придружават мъжкия климактериум?
- Зад метаболитния синдром, за който ви казах, стои затлъстяване, артериална хипертония, захарен диабет, нарушение в липидния профил. Те директно акцелерират сърдечносъдовата патология и скъсяват живота. Казвам го неслучайно отново във връзка с хипогонадизма с късно начало при мъжете, защото две трети от хората днес умират от сърдечносъдови заболявания. Има и много други проблеми - както при жената, така и при мъжа намалява костната плътност. И при двата пола е доказано, че покачването на теглото повишава риска от карциноми. Депресията също е много важен фактор. И макар мъжете по-рядко да правят опити за самоубийства от жените, те ги извършват три пъти по-ефективно от тях. Т.е., когато един мъж е решил да се самоубие, той в повечето от случаите успява. Честотата расте с увеличаването на възрастта. Ясно е, че нищо не става по- хубаво с напредването на годините, но могат да се вземат мерки този процес да се развива по-бавно. Здравословният начин на живот и ранните профилактични активности биха дали повече здраве в старостта.
Румяна Стефанова
