Проф. Здравко Каменов: Диабет тип 2 може да се излекува, ако човек отслабне достатъчно

10% от пациентите с тип 1 развиват автоимунна щитовидна болест

Проф. Здравко Каменов: Диабет тип 2 може да се излекува, ако човек отслабне достатъчно

През Международната тиреоидна седмица (25 - 31 май) стартира Националната информационна и скринингова кампания, с цел ранна профилактика на заболявания на щитовидната жлеза под мотото “Дойде ли ти до гуша? Не чакай, а действай!”. Организатори и партньори на кампанията са Националната пациентска организация, Сдружението на засегнатите от заболявания на щитовидната жлеза ВИОМ и шведските медицински лаборатории Синево. През първия етап от кампанията (май - юни) са предвидени безплатни прегледи в лаборатории Синево и скринингови прегледи в ендемични райони на България. Инициативите тази година акцентират върху необходимостта от ранна диагностика на заболяванията на щитовидната жлеза, които много често се откриват късно и това води до значително влошаване качеството на живот на пациентите.

Публикуваме част от пациентския уебинар “Щитовидна жлеза, диабет и затлъстяване” в рамките на кампанията с участието на ендокринолога проф. Здравко Каменов. 

Диабетът и затлъстяването са заболявания, в чиято патогенеза играе роля и щитовидната жлеза. „При затлъстяването се намесват много ендокринни механизми, отношение към него имат редица ендокринни заболявания. Това са хипотиреоидизмът, хипогонадизмът, повишената секреция на инсулин, дефицитът на растежен хормон, поликистозният овариален синдром и др.“, разясни проф. д-р Здравко Каменов. 

Видният ендокринолог от „Александровска болница“ обясни също, че захарният диабет е метаболитно заболяване, характеризиращо се с  хипергликемия – резултат от нарушение на инсулиновата секреция, на инсулиновото действие или на двете едновременно: „Диабет тип 1 е резултат от бета-клетъчна деструкция, водеща до инсулинов дефицит.

Това заболяване наричаме младежки диабет, болните от него са слаби със склонност към кетоза, имат антитела, защото този диабет е автоимунен. Настъпва с остро начало – кетоацетоза и хората не могат да живеят без инжектиране на инсулин. 

Докато хората с диабет тип 2 са по-възрастни, 85% от тях са с наднормено тегло и затлъстяване, нямат антитела, не са склонни към кетоза, могат да живеят без инжектиране на инсулин. Има и гестационен диабет, който се появява по време на бременност, както и особен тип диабет, който се появява, когато човек е с опериран или увреден панкреас и няма как да се произвежда инсулин.

Всеки десети човек в света на възраст от 20 до 75 години е с диабет. А с нарушен глюкозен толеранс, или предиабет, са близо 11% от населението. В България има повече от половин милион души със захарен диабет и една четвърт от тях не са диагностицирани все още. Но това не значи, че при тях не вървят деструктивни процеси и не настъпват усложнения. 

Диабетът има сложна патогенеза. На един от патогенетичните фактори може да повлияем с панкреатинови миметици. Това са новите лечения за диабета – пептидни хормони, които се произвеждат в гастроинтестиналния тракт от ентероендокринни клетки в отговор приема на храна. Те стимулират панкреаса да произвежда инсулин, потискат глюкагона, подобряват инсулиновото използване, имат кардиопротективен ефект, забавят стомашното изпразване и др.

Само че има един проблем с глюкозоподобния пептид GLP1 – че се метаболизира много бързо, в рамките на минути. Един от изходите на проблема е да се търсят по-мощни негови аналози или да се блокира системата, която го разгражда. В крайна сметка днес разполагаме с десетина групи от медикаменти, с която можем да лекуваме диабет тип 2.“   

Проф. Каменов е категоричен, че „при намаление на теглото може да настъпи ремисия на захарния диабет. Тоест човек може да се излекува от захарен диабет тип 2, ако свали достатъчно от теглото си. Лечението на затлъстяването обаче изисква интегриран подход – диета, повече физическа активност, промяна в начина на живот, осигуряваща достатъчно сън, медикаментозно лечение и хирургично лечение. Не е трудно да се свалят килограми, трудно е да се поддържа вече сваленото тегло.“ Отделно проф. Каменов разкри връзката на щитовидната жлеза с телесното тегло

„Повишената функция на щитовидната жлеза води до ускоряване на базалната обмяна (базалния метаболизъм). Това води до понижаване на теглото. Самият хипертиреоидизъм в повечето случаи увеличава апетита, тоест тези пациенти ядат повече, но въпреки това слабеят. 

9 ранни признака на диабет тип 2

Хипотиреоидизмът, включително субклиничния, при който само ТСН е променено, а щитовидните хормони са в норма, води до намаляване на базалната обмяна и повишаване на теглото. Но това повишаване на теглото не е голямо. Тук се касае повече за задръжка в тъканите на натрий и вода. Ако има голямо повишаване на теглото, трябва да се мисли за други проблеми. 

Когато започне лечение на хипертиреоидизма с тиреостатици, тогава има известна инерция на повишение на апетита – това е още един фактор за повишаване на теглото в хода на нормализиране на показателите. Пациентите казват, че когато започнали да се лекуват с тиреостатици, теглото им започва да се качва. Но това е временен ефект.“ 

Специално внимание проф. Каменов обърна на въпроса може ли с тиреоидни  хормони да се редуцира теглото? 

„Имало е такива времена, когато са използвани тиреоидни хормони за отслабване, но дозите са били токсични – повече от това, което нормално щитовидната жлеза произвежда, тоест да се моделира тиреотоксично състояние. Въпреки това е малко вероятно да се стигне до драстични промени в теглото.

Освен това високите дози тироксин или трийодтиронин са опасни, защото се губи не само мастна тъкан, но и мускулен протеин, и костна маса, а също има риск от сърдечни проблеми. А когато се спре интервенцията с тиреоидните хормони, обикновено теглото се възстановява.“ 

Проф. Каменов обясни също връзката на ендокринните заболявания със захарен диабет тип 1: „Отдавна е забелязано, че ендокринните заболявания много често вървят заедно, в множествени автоимунни синдроми. При съчетание на Адисонова болест (намалена функция на надбъбречните жлези) и тиреоидит на Хашимото имаме синдром на Шмид. А като се добави към тях и диабет тип 1, това е вече разгърнатият синдром на Карпентър.  

Често ендокринните автоимунни заболявания се асоциират и с други заболявания като пернициозна анемия (дефицит на витамин В12), със системни заболявания и др. 10% от пациентите с диабет тип 1 развиват съпътстващ автоимунен тиреоидит, с наличие на гуша, субклиничен и клиничен хипотиреоидизъм. Ето защо при пациенти с диабет тип 1 се препоръчва да се изследват тиреоглобулиновите антитела и ТСН, но след постигане на добър гликемичен контрол. Ако тогава ТСН е нормален, се прави повторно изследване на една или на две години или по-рано, ако пациентите развиват симптоми.

При тиреотоксикоза кръвната захар може да се повиши до диабетни нива, ако панкреасът е ограничен и не може да се справя достатъчно добре. Тоест тиреотоксикозата влошава контрола на захарния диабет. При хипотиреоидизъм се получава обратното – склонност към намаление на кръвната захар и риск от хипогликемия.“

 „Стресът е основен рисков фактор за качване на теглото – допълни темата проф. Каменов. – Стресът може да доведе до захарен диабет, да способства за отключването на автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Така че стресът е изключително неблагоприятен фактор. При стрес се включват надбъбречните жлези с обилна секреция на кортизол. Този кортизол води до допълнително покачване на теглото, а също води до необратими промени в структури на мозъка, включително в центровете за контрол на апетита.“

Защо физическата активност е важна за редукцията на теглото? На този въпрос проф. Здравко Каменов отговори: „Защото тя не е само  разход на енергия, а и промяна в биохимията на организма. Физическата активност води до подобрено кръвоснабдяване на мускулите, а мускулите са основният консуматор на глюкоза и поле за използване на инсулина.

Така че физическата активност води до намаляване на инсулиновата резистентност. Освен това мускулите също отделят хормони. Това са така наречените миокини, които при всички случаи действат благоприятно на организма. В нашата клиника сме правили проучвания точно на миокините.

Как да понижим кръвната захар: Какво да ядем при диабет тип 2

Мастната тъкан също отделя хормони – примерно лептин. Но за разлика от мускулните хормони, мастните хормони по правило са с неблагоприятен ефект. Наред с класическите хормони, отделяни от жлезите с вътрешна секреция, напоследък се откриха страшно много вещества в организма, които играят ролята на хормони. Вече споменатия GLP1 е хормон, който се отделя в червата, а работи в мозъка – потиска апетита.“    

Затлъстяването убива 1 на 14 души

То е свързано с над 229 съпътстващи заболявания

Затлъстяването е признато за болест от СЗО и от Европейската асоциация за изследване на затлъстяването. То убива 1 от 14 души. Това са повече хора, отколкото загиват в пътнотранспортни произшествия, терористични актове и от болест на Алцхаймер, взети заедно.

Понеже затлъстяването е свързано с много съпътстващи заболявания – над 229 на брой, засягащи всеки орган и система на човешкото тяло, 2 до 7% от бюджета за здравеопазване в Европа са директни разходи за лечение на хора със затлъстяване и около 20% са непреки разходи.

Сред съпътстващите затлъстяването заболявания са метаболитен синдром, бронхиална астма, неалкохолна стеатозна болест, жлъчни камъни, стерилитет, сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, тромбоза, подагра, карциноми, сънна апнея, стрес-инконтиненция, артроза, депресия, тревожност и др.

Близо 62% от населението на България над 18 години е с повишено тегло. При жените с наднормено тегло са 54%, а със затлъстяване 24%. Съответно при мъжете 68% са с наднормено тегло и 25% със затлъстяване. Една трета от населението ни над 20 години е със затлъстяване. Неотдавна България заемаше десето място по затлъстяване в Европа, но за съжаление през 2021 г. вече сме на шесто място. 

От 1975 досега три пъти се е увеличил броя на хората със затлъстяване. В момента със затлъстяване в света са повече от два милиарда души. Затлъстяването и наднорменото тегло вече убиват повече хора, отколкото гладът и поднорменото тегло. Увеличената обиколка на талията е признак за най-опасния тип затлъстяване – абдоминалното. Обиколка на талията над 94 см при мъжете и над 80 см при жените вече е рискова. 

Много сериозен проблем е затлъстяването при децата и то непрекъснато се увеличава. 41 милиона деца над 5-годишна възраст по света са със затлъстяване.

Мара КАЛЧЕВА

Коментари