Един на всеки 10 тийнейджъри проявява признаци на дигитална зависимост. Смартфонът е основно устройство в ежедневието им, като основната му употреба е за сърфиране в социални мрежи и за развлечение. Това показват данни от пилотно проучване сред седмокласници в София.
Изследването и ключови анализи на международни организации бяха представени по време на медийното събитие „Детското мозъчно здраве в дигитална среда – къде свършва ползата и започва рискът“, организирано от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“. На база на експертните изводи на специалистите организацията очерта пет основни приоритета и препоръки, които трябва да залегнат в бъдещите национални политики за дигитална хигиена на децата в България.
Темата за влиянието на екранното време, мобилните устройства и социалните мрежи върху мозъчното здраве, психичното развитие, вниманието, поведението и социалното функциониране на децата е изключително наболяла днес, заяви чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, председател на фондацията. Целта на инициативата не е да се противопоставя на технологиите, а да се постави началото на информиран, научнообоснован и национално значим разговор за това как децата могат да растат в дигитална среда, без това да нарушава процесите на развитие, учене, сън, емоционална регулация, общуване и психично здраве.
Здравният икономист Аркади Шарков, който е и член на УС на фондацията, представи темата за здравните и икономически вреди от социалните мрежи и прекомерното екранно време при деца и възрастни. Според последните изследвания тийнейджърите, ползващи социални мрежи, се намират в три пъти по-висок риск от изпадане в депресия и тревожност в сравнение с неползващите.
При над 5 часа дневно вероятността за развитие на депресия нараства до 3 пъти. „Психичните разстройства, подхранвани от прекомерното екранно време, струва на глобалната икономика над $1 трлн. долара годишно, като само в Европейския съюз очакваните загуби възлизат на 76 млрд. евро годишно до 2050 г.“, съобщи стряскащите данни Аркади Шарков.
Той допълни, че в университета често сме свидетели на последствията от т. нар. пуканков мозък (popcorn brain) - или такъв, който е свикнал на постоянна дигитална стимулация, където мислите прескачат една върху друга, точно като пукащи се пуканки, а фокусът и вниманието липсват. Заместник-председателят на Българската психиатрична асоциация проф. д-р Георги Ончев посочи, че екстремното използване на екрани над шест часа дневно влияе върху нервното развитие на децата, включително върху способността им за концентрация и внимание. При използването на социални мрежи се наблюдава свръхстимулация на пасивното внимание за сметка на активното.
При засилено пасивно внимание се отделя допамин - невромедиатор, свързан с любопитството и търсаческото поведение. Когато обаче тези ресурси се изчерпят, започваме да наблюдаваме проява на тревожност при децата, обясни професорът. Това води до повишена бдителност към екраните за сметка на намалената чувствителност и ангажираност към заобикалящия реален свят. Според проф. Ончев информационните кампании за вредите от прекомерното използване на електронни устройства не са достатъчни сами по себе си
Необходимо е паралелно с тях да се предлагат реални алтернативи, както и ясни ограничения за времето, прекарано пред устройствата. Темата за децата и дигиталната среда през призмата на психотерапията представи клиничният психолог д-р Велислава Донкина. Според нея аутизмът, агресията, зависимостта, вкл. дигиталната, психосоматичните заболявания, имат в известен смисъл общ корен – отсъствието и емоционалната самота в свят, който усещаш като чужд
„Усещаш, преди да можеш да го осмислиш. Защото човекът, който трябва да бъде твоят остров на близост, чийто глас и мирис познаваш още преди да можеш да познаваш, отсъства. Емоционално или и физически“, обясни д-р Донкина. Невронауките отдавна са показали, че добрата грижа, която получаваме в ранното детство, създава онези биохимични механизми, които позволяват на нервната ни система да се успокоява сама. Затова трябва да мислим за подкрепата на деца и родители в ранното детство - още преди да се появи детето, още в изграждането на отношенията ни със себе си и с другия.
Какво показват международните данни и опит по темата сподели и клиничният психолог Стефания Габровска. Дигиталната среда вече е неизменна част от реалността на всяко дете. Ето защо фокусът на обществото трябва да бъде насочен към адаптация и превенция, а не към абсолютни и неефективни забрани. Основният риск на устройствата се крие в това, което те изместват от ежедневието: пълноценния сън, физическото движение, игрите, четенето, живото общуване и емоционалната саморегулация.
Проф. Габровски обобщи, че мозъчното здраве на децата изисква среда, в която екранът не е най-интересното налично нещо. Поради това не е достатъчно просто да кажем на децата „остави телефона“ – обществото и семейството трябва да им предложат по-привлекателна и пълноценна алтернатива.
|
С оглед на международния опит и нуждите на местната общност експертите формулираха пет ключови препоръки за България: 1. Въвеждане на възрастови ограничения за екранно време: 0–2 години (нулева експозиция); 2–5 години (до 1 час качествено съдържание на ден); над 5 години и юноши (до 2 часа развлекателно екранно време на ден). 2. Ограничаване на телефоните в училище: Извеждане на устройствата извън учебния процес, особено в началния и прогимназиалния етап. 3. Защита на съня: Пълно отсъствие на екрани поне 1 час преди лягане. 4. Образование за дигитална грамотност: Изграждане на училищни програми с фокус върху психичното здраве, алгоритмите и кибертормоза. 5. Инвестиция в реални алтернативи: Осигуряване на достъпна среда за спорт, извънкласни клубове, четене и игри. |
Лора ВАЛЕНТИНОВА
