Интересът към мозъчните съдови заболявания в последните години нараства, предвид новите възможности като магнитно-резонансната образна диагностика, дигитално-субтрахираната катетърна ангиография и катетърните ендоваскуларни невроинтервенционални мотоди за лечение. В същото време социалното значение на мозъчно-съдовите заболявания у нас е голямо заради свързаните с тях усложнения, които настъпват при пациентите.
Какво представляват мозъчно-съдовите малформации? Как се проявяват и има ли лечение за тези заболявания? На тези въпроси отговаря д-р Александър Сираков, лекар специализант по образна диагностика в Референтния център по мозъчно-съдови заболявания в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.
Д-р Александър Сираков е завършил Медицински университет – София, випуск 2016 г. От началото на 2017 г. е лекар специализант по Образна диагностика към Отделението по образна диагностика и Референтния център за мозъчно-съдови заболявания на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. От втори курс на обучението си по медицина асистира в рутинните ендоваскуларни процедури на доц. Станимир Сираков.
Д-р Сираков в специализирал при доайените в интервенционалната неврорентгенология, като д-р Кирил Орлов (Новосибирск, Русия), проф. Педро Лилик (Буенос Айрес, Аржентина), проф. Ханс Хенкес (Щутгарт, Германия), като допълнително е присъствал на редица конгреси, семинари и практически курсове в областта на интервенционалната неврорентгенология.
- Д-р Сираков, какво представляват мозъчно-съдовите малформации и каква е причината за тях?
- Ако някой ви отговори на въпроса каква е причината за мозъчно-съдовите малформации, вероятно ще му присъдят Нобелова награда. Съществуват много теории. Някои казват, че са конгенитално обособени, още от вътреутробното развитие. В последно време тази теория се поставя под съмнение, като се предполага, че това заболяване е динамично поради различни фактори – генетични, биохимични и др. Тези малформации се виждат както при новородени, така и при възрастни хора.
А какво представляват мозъчно-съдовите малформации? Най-общо казано, това е нарушаване на нормалното мозъчно кръвообращение. Нормалното кръвоснабдяване на мозъка е подобно на това на другите органи, където кръвта преминава от артериите в по-малки артериоли, а те преминават в капиляри, които хранят тъканите. Оттам по-бедната на кислород и хранителни вещества кръв отива във венулите, които преминават в мозъчни вени. При артерио-венозните малформации променени артерии преминават индиректно във вени, като преди това формират конгломерат от нагънати и изключително раними съдове. Това води до проблеми с храненето на тъканите и до повишени рискове от кръвоизливи. Спукването на някой от тези съдове е животозастрашаващо в повечето случаи. Според локализацията им те могат да причинят различен неврологичен дефицит – от пареза до смущения в говора или постоянни епилептични припадъци. Обикновено епилепсията, причинена от такава малформация, е фармакорезистентна, т.е. не се повлиява от лекарства.
- Има ли някаква предшестваща тези тежки състояния клинична изява на заболяването? Нещо, което да ни подскаже, че мозъчното ни кръвообращение е нарушено?
- В голям процент от случаите наличието на артерио-венозна малформация е безсимптомно. Едва при около 12% от хората се проявяват симптоми, които, за съжаление, най-често са мозъчни кръвоизливи, които могат да подскажат за наличието на артерио-венозна мозъчна малформация.
Сред симптомите,
както вече казах, могат да са епилептичен припадък, парези и парализи, нарушение на координацията, главоболие, паметови разстройства и др., в зависимост от това в коя част на мозъка е малформацията.
- Това са симптоми, които могат да бъдат свързани и с други заболявания. Как се поставя диагнозата?
- Както при всички заболявания, ако пациентът е в съзнание, на първо място е клиничната диагностика. След което се прави образно изследване. В момента най-често се използва МРТ, с който се прави т.нар. неинвазивно изобразяване на съдовете или КТ-ангиография (компютърна томография). Това е доста точен метод, който може да ни ориентира дали има такъв проблем. Засега обаче най-детайлната и точна диагностика по отношение на характеристиката на тази съдова малформация се дава посредством конвенционалната ангиография. Това е контрастно изобразяване на съдовете - вкарва се контрастно вещество в артериите и по този начин те се изобразяват. Но при различните пациенти се преценява кой от методите би бил най-удачен за приложение.
- Какво е лечението на тези пациенти?
- Лечението може да бъде осъществено най-общо по три метода. Исторически класическата неврохирургия е първата дисциплина, която се опитва да разреши проблема и да помогне на пациентите с артерио-венозни малформации. При този подход се отваря главата и
по хирургичен път се достига до малформацията,
като тя бива изолирана от кръвообращението посредством метални клипсове. В последното десетилетие с развитието на технологиите в медицината се появява т.нар. ендоваскуларен метод, с който се занимаваме.
С известната пред широката общественост безкръвна манипулация под рентгенов контрол, целим да изолираме от мозъчното кръвообращение мозъчно-съдовите малформации чрез течни лепила. И третият метод, който също е изключително нов, е радиохирургия – с други думи лъчелечението, много ефективно при тези малформации. Има различни критерии обаче кой от методите е най-подходящ в конкретния клиничен случай, кой ще е най-ефективен, като понякога нерядко се налага комбинация от методи.
- Увеличават ли се проявите на мозъчно-съдови малформации през горещите месеци, д-р Сираков?
- Според моите наблюдения през летните месеци потокът от пациенти, при които мозъчно-съдовите малформации се изявяват с кръвоизлив, се увеличава. Причина за това може да бъде високото артериално налягане, което е характерно за горещото време, както и липсата на контрол върху него. Влияние може да оказват стресът, на който са подложени хората, вредните навици като тютюнопушене, употреба на алкохол, преумората.
Румяна СТЕФАНОВА
