Доц. д-р Борислав Чаушев, д.м., завършва магистърска степен по медицина в Медицински университет-Варна през 2001 г. През 2010 г. придобива образователна и научна степен “Доктор”.
Специалист е по нуклеарна медицина в отделението по нуклеарна медицина и метаболитна терапия, ПЕТ/КТ-център към “Св. Марина”, Варна. Специализира в Лайпциг, Германия.
Член е на Българското дружество по нуклеарна медицина и Европейската асоциация по нуклеарна медицина.
- Доц. Чаушев, скоро стартирате нова, високотехнологична процедура за диагностика при карцином на простатата. Защо се налага въвеждането на новата процедура и по какво се различава тя от методите, които се прилагаха досега?
- Да, действително, в края на месец март или началото на април в болница “Св. Марина”, Варна ще въведем нов радиофармацефтик за диагностика на карцином на простатата. Нарича се радиофармацевтик галий 68 PSMA - простат специфичен мембранен антиген. Въвежда се за първи път не само в България, но и в Източна Европа. Това е радиофармацевтик, който се натрупва селективно в туморните клетки на първичния карцином на простатата и неговите метастази.
Към момента най-масово използваният радиофармацевтик за диагностика с ПЕТ скенер е радиоактивен флуор - флуродезоксиглюкоза, чрез който успешно се диагностицират голяма част от онкологичните заболявания, но е неприложим при карцином на простатата, защото не се натрупваше както в първичния тумор, така и в метастатичните лезии.
- Доколко безопасно е това изследване за пациента?
- Абсолютно безопасно е изследването. Радиофармацевтикът е с кратък полуживот - 68 минути. Дозата, която ще инжектираме на пациентите, е индивидуална и според техните килограми, както при използвания до този момент радиофармацевтик - флуродезоксиглюкоза. Т.е., до 24-ия час организмът изхвърля веществото, без да има някакви увреждания.
- Как по-точно ще протича изследването с ПЕТ скенера?
- Изследването ще протича по същата процедура, както досега. Т.е., първата част на изследването ще бъде с компютърен томограф, а през втората - с ПЕТ скенера.
- Какво повече “вижда” този апарат по отношение на рака на простатата в сравнение с другите?
- С приложението на новия фармацевтик ще можем много рано да установим рецидива на карцинома на простата, както и далечните метастатични лезии. Ще можем да определяме и мястото на биопсия при висока суспекция за карцином
- Какво означава “суспекция за карцином”?
- Пациентът има оплаквания, проведени са образни изследвания и биопсии, но не може да се постави точно диагнозата дали пациентът страда от карцином на простатата, тъй като хистологичният материал не е достатъчно обективен. И с нашето изследване можем точно да определим мястото, където ще има повишено натрупване и точно откъде да се вземе биопсия. Тогава вече ще се диференцира дали пациентът страда от карцином на простатата или не.
- Какви проблеми в диагностиката решава новата процедура?
- Новата процедура решава проблеми не само при стадирането на първичния карцином, но и когато има суспекции за такъв, а образните изследвания и биопсичният материал не са убедителни. С нашето изследване може да видим къде и дали има такова патологично натрупване, за да насочим колегите уролози откъде да вземат биопсията, за да докажат тумора.
Доц. д-р Борислав Чаушев
- Как при даден пациент, преминал един куп други изследвания, може да прецени, че нещо не е точно в тях и трябва да се насочи към изследване с ПЕТ скенер?
- Самият пациент трудно би взел решение от какви допълнителни образни или кръвни изследвания се нуждае. Всъщност, една диагноза винаги е комплексна и се базира не само на образните методи, но и на инвазивните интервенции, които допринасят окончателно за точната клинична картина. Определя се първичното място на тумора, неговата хистологична характеристика, инвазивността му, разпространението на близки и далечни метастази. Само така може да бъде планирано и проведено правилно лечение. Но самият пациент не е в състояние да предприеме такава крачка, без да е насочен от лекуващия го лекар. Затова са колегите уролози, които ще подадат ръка на пациента и ще преценят дали наистина има нужда да се проведе такова изследване с ПЕТ скенера или не.
- При вас идват най-трудните случаи с това заболяване. Защо възниква проблем по отношение на това дали болестта при даден пациент е активна или в ремисия?
- Образните изследвания, като компютърна томография (КТ) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) имат ограничени диагностични възможности при ниски стойности на туморния маркер и съмнения за рецидив на заболяването. Тук на помощ идва позитронно-емисионната томография с компютърна томография. Тя е хибридно изобразяваща техника, която комбинира компютърна томография или - обикновения скенер, комбиниран с позитронно-емисионен томограф.
С други думи, методът осигурява анатомична информация от компютърния томограф и функционална от скенера. Много точно може да се локализира патологичното огнище. Натрупване или липсата на натрупване на радиофармацевтика в метастазите ни дава информация дали заболяването все още е активно или пациентът е в ремисия, което, разбира се, е най-благоприятното.
- Ремисия обаче не означава, че заболяването никога няма да се прояви. Сигурно пациентите имат много въпроси към вас и се притесняват въпреки добрите новини?
- Разбира се, никога при онкологичните заболявания няма гаранция, че болестта няма да рецидивира, което може да се изрази в локален рецидив или в далечни метастази. Но добрият резултат винаги създава положителни емоции в нашите пациенти.
- Предвиждате да прилагате новата технология не само в диагностицирането, но и в проследяването на ефекта от лечението? Как може да се отчете на практика този ефект?
- Оценката на ефекта от проведеното лечение винаги е комплексна. Липсата на натрупване на радиофармацевтика в патологично променените тъкани, съпоставката с туморния маркер и другите образни изследвания, като ЯМР, КТ и костна сцинтиграфия ни дават възможност да дадем заключение за ефекта от лечението.
- На какъв период от време е най-добре да се проследява заболяването?
- Както при всяко онкологично заболяване, така и при карцинома на простатата, има установени правила за проследяване на пациентите. Но, водещи са първо морфологичните образни изследвания и проследяването на туморния маркер, който е специфичен индикатор за карцинома на простатата. Резултатите от този показател насочват лекаря кога и с каква честота трябва да се правят изследванията за проследяване на заболяването.
- Възможно ли е да се използват резултатите от изследването и за планиране на най-подходящото за пациента лечение?
- Да, с приложението на новия радиофармацевтик ще могат да се планират пациентите както за лъчелечение, така и за радионуклеидна терапия, а и да се направи оценка на ефекта от самото лечение.
- Доколко диагностиката, проследяването на лечението и стадирането на карцинома на простата е достъпно за пациентите? Т.е., налага ли се доплащане при провеждане на тези изследвания по новата технология?
- Към момента изследването с ПЕТ скенера се поема изцяло от Здравната каса, ако пациентът има необходимите индикации за провеждането му, както сме процедирали и до този момент с другите онкологично болни, преминаващи тази диагностика.
- Какво е впечатлението ви, има ли нарастване на броя на пациентите по отношение на определени онкологични заболявания в България? При кои от тях е най-трудна както диагностиката, така и стадирането на болестта?
- По мое лично впечатление, колоректалният или карциномът на дебелото черво взема превес, както и карциномът на млечната жлеза и белодробният рак. Възрастовата граница все повече намалява. И наистина, при тези карциноми, началото е безсимптомно, което е коварното на заболяванията и представлява диагностична трудност. Споменах тези три вида карцинома, защото, според наблюденията ми, това към днешна дата е най-често срещаната патология.
- Късно ли попадат пациентите с рак на простата при вас? Какви са причините?
- Както всяко онкологично заболяване, така и при карцинома на простатата, началото е винаги безсимптомно, както вече споменах. Съпътства се от прояви от обструкция на простатната жлеза. В напредналите случаи доминират проявите на костни и ставни болки, вследствие на метастази или бъбречна недостатъчност поради обструкция на уретерите. И една много малка част от пациентите са диагностицирани при профилактични прегледи. Затова считам, че мъжете след 50 трябва задължително да минават профилактични прегледи с оглед ранно откриване на заболяването и неговото лечение, доколкото това е възможно на етапа на диагностицирането му.
- Доколко ранната диагностика на едно заболяване като рака на простатата - с цялата му тежест и смъртност, може да промени прогнозите за продължителността на живота на пациента?
- Съвременната медицина е значително напреднала, но за всички онкологични заболявания важи един принцип: колкото по-рано се открият, толкова възможността за лечение, продължителност и качество на живота са по-големи.
- И един по-личен, въпрос, ако разрешите. Как работата ви, срещата с трагедията на много мъже и страданията им, е променила отношението ви към собственото ви здраве?
- Ежедневно работата ми ме свързва не само със страданието на мъжете, но и с различни по пол и възраст пациенти. По отношение на моето здраве, старая се, когато имам някакъв здравословен проблем да реагирам навреме. Но, надявам се и си пожелавам да намалеят пациентите ни с такива лоши диагнози.
- С годините става ли по-леко на един специалист като вас да съобщава лошите новини на пациентите си?
- Лошите новини се съобщават трудно. Много е важен индивидуалният подход към всеки човек. Разговаряме с близките и със самия пациент, и винаги му даваме надежда. Невинаги нещата са толкова лоши, както изглеждат на пръв поглед, когато пациентът чуе, че страда от онкологично заболяване. Медицината наистина напредва много бързо и дава все по-големи и реални шансове за борба с това заболяване.
И трябва да призная откровено, че не може да се свикне с това страдание. Но по някакъв начин това ни прави по-силни и отговорни, но никога безчувствени към болката на пациента.
- Какви са най-големите страхове на един лекар, когато си мисли, че може да се озове в положението на пациент?
- Най-големият ни страх е, че преживяванията и страданията ни няма да са по-различни от тези на нашите пациенти, които виждаме всеки ден. Това са най-големите ни страхове, когато си мислим, че може да се разболеем от такава коварна болест. И затова се мъчим по всякакъв начин да им даваме кураж. Винаги едно такова заболяване води до депресия на пациента, обезсърчава го в борбата му с болестта. Лекарят е този, който трябва да му подаде ръка и да му вдъхне сили и желание да се изправи срещу рака. Нашата професия, както и всички останали, трябва да се работи със сърце, защото пациентът се нуждае от тази топлина.
Милена ВАСИЛЕВА