Доц. д-р Кирил Карамфилов е завеждащ на Отделение по инвазивна кардиология в Университетска болница „Александровска” в София. Специалист е по кардиология и инвазивна кардиология. Завършва Медицински университет - София през 2002 г. с пълно отличие и е удостоен със „Златен Хипократ”. Придобива специалност по вътрешни болести, кардиология и инвазивна кардиология в периода 2003-2013 г. В момента работи в Клиниката по кардиология на „Александровска болница”. Преди това трупа опит в УМБАЛ „Св. Екатерина” и „Токуда”.
Д-р Карамфилов има над 50 публикации. Изнася лекции на повече от 20 научни форума. Печели награда за най-добър постер на 13-я Национален конгрес по кардиология. Член е на Управителния съвет на Дружеството на кардиолозите в България. Национален координатор е на програмата „Стент за живот”.
- Доц. Карамфилов, какви промени протичат в организма под влияние на жегите и как по-специално се отразяват на сърдечносъдовата система?
- Както всички живи същества, така и човекът се намира в хармония със заобикалящата го среда. И няма как да не отчитаме влиянието й върху различни параметри при човека. Такива параметри са не само температурата, но и влажността на въздуха, вариантите в температурата, атмосферното налягане.
Високата температура, съчетана с висока влажност, води до делатация – разширяване на съдовете в сърдечносъдовата система. И логичният изход от тези промени, които се отразяват на хемодинамиката и циркулацията на кръвта, е спадане на кръвното налягане. Това вече отключва цял набор от реакции, които целят да компенсират въпросното понижаване.
От централната нервна система пристига сигнал до сърцето да се съкращава по-ускорено и по този начин да се поддържа минутният сърдечен обем, т.е., количеството кръв, което сърцето изпомпва за една минута. Това определено е в състояние да се компенсира от здравия организъм, който няма някакви съществени проблеми във функционирането на сърдечносъдовата система. Но хрониците, пациентите с високо кръвно налягане, с аритмии – хронични или пристъпно настъпващи и със сърдечна недостатъчност много изразено усещат тези промени.
Натоварва се допълнително сърцето, което и без това не е в най-добрата си кондиция. Ето защо, пациентите с високо кръвно налягане, които са адаптирани към по-високи стойности, имат оплаквания от главозамайване, причерняване, пропадане. Това са симптоми на ниското кръвно налягане.
Пациентите с аритмии също се влошават – имат продължително, неритмично съкращаване на сърцето и могат да изпаднат в трайна аритмия. А при пациентите със сърдечна недостатъчност се задълбочава задухът и самите те усещат, че не се чувстват много добре, когато излизат навън.
Всички тези промени са с уговорката за индиректното влияние на температурата. Т.е., от обкръжаващата среда, от топлия въздух. Има и
директно влияние върху сърдечносъдовата система,
когато слънчевата светлина попада пряко върху организма, особено върху главата. Тогава имаме различни варианти на топлинен удар или шок, който първо се поема от централната нервна система, а след това компенсацията идва от сърдечносъдовата система. Така че, независимо дали става дума за директно или индиректно влияние на високата температура върху човешкия организъм, тя действа негативно.
- Как да избегнем това негативно действие?
- Всички пациенти с хронични заболявания следва да спазват няколко важни правила. На първо място, като най-важно – да се попълни количеството течности, което се губи от високата температура. Когато се разширяват съдовете, това води до определени компенсаторни реакции, свързани със загуба на количество течности.
За съжаление, заедно с течностите се губят и електролити. Това са калий, натрий и хлор. Тези микроелементи са изключително важни за правилното съкращаване и функциониране на сърцето. Затова съветвам пациентите да приемат плодови сокове и плодове, като например, кайсии, цитруси и банани, освен вода.
Те са богати на микроелементи и може да спомогнат за попълване на електролитите. Така, заедно с компенсирания обем течности, да се възстанови естественият състав и обем на кръвта.
Вторият, също толкова важен съвет, е да се избягват най-топлите часове от денонощието. Преди се считаше, че това е отрязъкът между 14 и 16 часа, но по-интензивните проучвания показват всъщност, че излагането на слънце от 11 до 17 часа се отразява неблагоприятно на хората.
Третият съвет, който може да дадем, е да се използват леки храни, които да не натоварват организма – повече зеленчуци, айран... Знаете, че храната минава през храносмилателната система, но след това, преминавайки и през черния дроб, попада в циркулацията, т.е., сърдечносъдовото функциониране е затруднено.
Друг съвет, който може да дадем, е хората да излизат навън с шапка, за да се елиминира
директното слънчево действие върху главата
И във всички случаи, не трябва да се ограничава физическата активност. Загубата на течности води до сгъстяване на кръвта, а това, комбинирано с ограничена физическа активност, особено при по-възрастни хора, може да доведе до повишаване на риска от формиране на тромби – най-често в долните крайници, които да засегнат различни критични съдове.
- Хората с хипертония, които приемат лекарства, се чувстват зле и спират лечението си. Но, въпреки това кръвното им е много ниско. Какъв е съветът ви към такива пациенти?
- Пациентите с хипертония са едни от най-тежко засегнатите от факторите на заобикалящата ни среда. По-принцип, хипертониците в тези моменти, когато се губят течности и когато се разширяват съдовете, по тези два механизма, имат спад на кръвното налягане. По тази причина и се чувстват зле. Затова, обичайният съвет е да се коригира дозировката на хипертензивното лечение или то дори да се спре. Това, разбира се, е строго индивидуално за всеки пациент.
Съветвам хората преди най-горещите месеци да направят консултация с наблюдаващия ги кардиолог, за да се прецени кои лекарства с колко да бъдат намалени. Съветвам също и да изискват някакъв период, в който да си направят контрола – може и по телефона или с лична визита при лекар, за да се види дали тази препоръчана промяна в лечението се отразява добре на пациента.
Добър такъв период е на 15 дни. Така че, при пациенти с хипертония, казано по-кратко, препоръчвам коригиране в посока понижаване на антихипертензивните лекарства. За съжаление, през последните няколко години моят опит показва, че не всички хипертоници реагират с този тип промени, а някои дори увеличават стойностите на кръвното си налягане в летните месеци. Това се дължи на големите вариации в отговора спрямо факторите на заобикалящата среда.
Но
около 5-10% от хората,
по мое наблюдение, реагират с покачване на кръвното налягане. И един пациент с хипертония може да толерира, да не обръща внимание на повишените с 10-20 мл/живак над обичайните, но в никакъв случай не трябва да се поддава на общия съвет да понижава дозата на лекарствата си, защото това би довело до хипертонични кризи.
Именно поради тази причина препоръчвам в края на май – до средата на юни да се направи такава контрола и съответно да се коригира лечението, така че то да бъде адаптирано спрямо нуждите на организма.
- Ако такива хора са приели таблетката си за деня за понижаване на кръвното налягане, но то си остане високо, какво трябва да направят?
- В зависимост от стойностите на кръвното налягане, може да има различни ситуации. Ако имаме покачване с 10-20 мм живак над обичайното, това дори не налага някакво коригиране. Ако са по- изразени – над 30-40, т.е. при обичайни стойности 130, пациентът регистрира над 150-160, тогава може да се приеме малка, непълна – т.е., половинка доза от лекарството за кръвно. Като трябва да проследява след тази корекция как вървят стойностите на кръвното налягане.
В случай, че нямаме задоволителен резултат, т.е., при взета половин доза от лекарствата, то продължава да е високо, тогава моят съвет е да се свърже с медицински специалист, за да се види дали това не е израз на някакъв по-дълбок проблем. Като се изключи някакъв подлежащ проблем, тогава вече или може да се коригира терапията – т.е., да се увеличи дозата или да се включи друг медикамент, с по-слабо действие, така че вариантите в кръвното налягане да отговарят на нуждите на организма.
Разбира се, тук искам да подчертая, че не препоръчвам пациентите да прибягват до самолечение. Но все пак, част от мисията на всеки лекар е да може да ограмотява и обучава своите пациенти.
Милена ВАСИЛЕВА