Хепатит В предизвиква чернодробна инфекция

Ви­ру­сът на хе­па­тит В пре­диз­вик­ва ос­т­ра ин­фек­ция на чер­ния дроб, ко­я­то мо­же да про­те­че:

- на­пъл­но без­сим­п­том­но и да се до­ка­же са­мо чрез се­ро­ло­гич­но из­с­лед­ва­не;
- ка­то ле­ко за­бо­ля­ва­не с нес­пе­ци­фич­на сим­п­то­ма­ти­ка (не­раз­по­ло­же­ние, га­де­не, лип­са на апе­тит);
- за­бо­ля­ва­не с раз­ви­тие на ти­пич­на кли­нич­на кар­ти­на с жъл­те­ни­ца (по­жъл­тя­ва­не на ко­жа­та и на ли­га­ви­ци­те, по­тъм­ня­ва­не на ури­на­та).

Без­жъл­те­нич­на­та и асим­п­то­ма­тич­на­та фор­ма са по-чес­ти при де­ца­та и мла­де­жи­те. При 30-50 ­на сто от въз­рас­т­ни­те се наб­лю­да­ва кли­нич­но про­я­ве­на жъл­те­ни­ца.

След пре­ка­ран ос­тър хе­па­тит В съ­щес­т­ву­ва риск от раз­ви­тие на хро­нич­на ин­фек­ция на чер­ния дроб, кой­то е тол­ко­ва по-го­лям, кол­ко­то в по-ран­на въз­раст е ста­на­ло за­ра­зя­ва­не­то.

Ди­аг­но­за­та при хе­па­тит В се пос­та­вя чрез ла­бо­ра­тор­но из­с­лед­ва­не на кръв­на про­ба, до­каз­ва­ща на­ли­чи­е­то на спе­ци­фич­ни ан­ти­ге­ни и ан­ти­те­ла в се­ру­ма. При­със­т­ви­е­то на по­вър­х­нос­т­ния ан­ти­ген на хе­па­тит В ви­ру­са - т.нар. S ан­ти­ген, на­ри­чан още “ав­с­т­ра­лийс­ки ан­ти­ген”, мо­же да бъ­де от­к­ри­то ня­кол­ко сед­ми­ци пре­ди на­ча­ло­то на за­бо­ля­ва­не­то, по вре­ме на ос­т­ра­та фа­за на ин­фек­ци­я­та и ня­кол­ко сед­ми­ци или ме­се­ци след нея. На­ли­чи­е­то му в по-къс­ни­те ета­пи го­во­ри за въз­ник­ва­не на хро­нич­но но­си­тел­с­т­во. Хро­нич­но­то но­си­тел­с­т­во на ви­ру­са на хе­па­тит В се оп­ре­де­ля ка­то със­то­я­ние, при ко­е­то в се­ру­ма на па­ци­ен­та се до­каз­ва на­ли­чи­е­то на по­вър­х­нос­т­ния ан­ти­ген на ви­ру­са за пе­ри­од, по-дъ­лъг от шест ме­се­ца.

Хро­нич­на ин­фек­ция мо­же да въз­ник­не след вся­ка ед­на от кли­нич­ни­те фор­ми на хе­па­тит В - как­то след ос­т­ро про­я­ве­на жъл­те­ни­ца, та­ка и след без­сим­п­том­на, или про­тек­ла с нес­пе­ци­фич­на сим­п­то­ма­ти­ка пър­вич­на ин­фек­ция.

Хро­нич­ни­те но­си­те­ли на ви­ру­са на хе­па­тит В мо­гат да пре­да­ват за­ра­за­та на кон­так­т­ни­те с тях ли­ца. Ви­ру­сът се съ­дър­жа в кръв­та, в слюн­ка­та,във   ва­ги­нал­ни­те сек­ре­ти,в спер­ма­та и в дру­ги­те те­лес­ни теч­нос­ти и сек­ре­ции. За­ра­зя­ва­не­то ста­ва при про­ник­ва­не на съ­дър­жа­щи­те ви­ру­са кръв и дру­ги те­лес­ни теч­нос­ти през ко­жа­та и през ли­га­ви­ци­те. Най-ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни­ят път на пре­да­ва­не на ин­фек­ци­я­та е по­ло­ви­ят.

Ос­вен сек­су­ал­ни­те кон­так­ти, го­ля­мо зна­че­ние имат и би­то­ви­ят кон­такт със за­ра­зо­но­си­тел, из­пол­з­ва­не­то на об­щи то­а­лет­ни при­над­леж­нос­ти (са­моб­ръс­нач­ки, но­жич­ки, гре­бе­ни, чет­ки за зъ­би и др.). На по­ви­шен риск са из­ло­же­ни но­во­ро­де­ни­те от май­ки-но­си­тел­ки на ви­ру­са на хе­па­тит В, при ко­и­то за­ра­зя­ва­не­то ста­ва най-чес­то по вре­ме на раж­да­не­то.  Най-си­гур­ни­ят на­чин за пред­паз­ва­не от хе­па­тит В е иму­ни­за­ци­я­та с про­ти­во­хе­па­тит­на вак­си­на, осо­бе­но на кон­так­т­ни­те с но­си­тел ли­ца, ка­то на­ред с то­ва в до­ма­кин­с­т­ва, в ко­и­то има хро­ни­чен но­си­тел на ви­ру­са, е не­об­хо­ди­мо да се спаз­ват стан­дар­т­ни­те пред­паз­ни мер­ки, ог­ра­ни­ча­ва­щи въз­мож­нос­ти­те ви­ру­сът да бъ­де пре­да­ден на кон­так­т­ни­те чле­но­ве на се­мейс­т­во­то.

При ос­т­рия ви­ру­сен хе­па­тит не е не­об­хо­ди­мо да се при­ла­га спе­ци­ал­на те­ра­пия. Най-доб­ро­то ле­че­ние се със­тои в аб­со­лют­на по­чив­ка и в под­хо­дя­ща ди­е­та.

Ле­кар­с­т­ве­на­та те­ра­пия за хро­нич­ни­те фор­ми се при­ла­га пре­ди всич­ко за пре­дот­в­ра­тя­ва­не на ево­лю­и­ра­не­то на бо­лест­та в ци­ро­за.

И нак­рая, ще ви пред­ло­жим ед­на аб­со­лют­но из­пи­та­на ре­цеп­та, при ефек­та на ко­я­то мно­зи­на ле­ка­ри са се смай­ва­ли: ко­ре­ни от ди­ва къ­пи­на - пра­ви се от­ва­ра, пре­ли­ва се в го­ля­ма бу­тил­ка и се пие ка­то чай 2-3 пъ­ти днев­но.
 
По­ра­ди то­ва, че за­ра­зя­ва­не­то мо­же да ста­ва чрез кръв и кръв­ни про­дук­ти, хро­нич­ни­те но­си­те­ли не трябва да да­ря­ват кръв.
 
РИС­КЪТ

Хро­нич­но ин­фек­ти­ра­ни­те с хе­па­тит В ли­ца са из­ло­же­ни на по­ви­шен риск от раз­ви­тие на хро­нич­ни за­бо­ля­ва­ния на чер­ния дроб ка­то хро­ни­чен хе­па­тит и ци­ро­за на чер­ния дроб. То­ва на­ла­га всич­ки но­си­те­ли да се кон­сул­ти­рат с ле­кар - гас­т­ро­ен­те­ро­лог и пе­ри­о­дич­но да им се про­веж­дат ла­бо­ра­тор­ни из­с­лед­ва­ния, с ко­и­то да се кон­т­ро­ли­рат фун­к­ци­и­те на чер­ния дроб. Как­то да се оп­ре­де­ли не­об­хо­ди­мост­та от спаз­ва­не на оп­ре­де­лен ре­жим или про­веж­да­не­то на те­ра­пия. По от­но­ше­ние на хро­нич­ния хе­па­тит В съ­щес­т­ву­ват въз­мож­нос­ти за пос­ти­га­не на про­дъл­жи­тел­на ре­ми­сия при при­ла­га­не на ин­тер­фе­рон. До­кол­ко ще бъ­де ефикасна ан­ти­ви­рус­на­та те­ра­пия, за­ви­си от сте­пен­та на ув­реж­да­не на чер­ния дроб, от оп­ре­де­ле­ни кли­нич­ни и ла­бо­ра­тор­ни по­ка­за­те­ли, ко­и­то тряб­ва да бъ­дат пре­це­не­ни от спе­ци­а­лист по гас­т­ро­ен­те­ро­ло­гия.