В българската традиция църковният празник Вход Господен в Йерусалим се нарича Цветница (Връбница, Неделя Вая). Той се чества тази неделя (25 април).
Централно място в празника заемат върбовите клонки. Те се благославят по време на тържествената литургия в храма. А после няколко се поставят пред иконата на Христос, за да пази дома от всякакви злини.
От останалата част се оплита върбово венче, което се поставя над входната врата, за да защитава цялото семейство от уроки, магии, болести и зли сили чак до разпукването на следващата пролет. Нашата традиция да се кичат домовете с върбови клонки идва от палмовите, с които Христос е бил посрещнат в Йерусалим.
Стихии
В тях обаче са кодирани доста стари предхристиянски обичаи за контрол върху стихиите и невидимите метафизични закони, управляващи нашето битие. Това е и причината да се е смятало, че върбовите клонки, над които са четени молитви, имат целебна сила.
При трудно раждане бабите преливали през върбовото венче три пъти вода и я давали на родилката да пие. С друг ритуал запалвали върбовите клони и с тях я прекадявали. На някои места в България още е жива традицията със свежите върбови венчета да се окичват и рогата на добитъка.
А ако някое животно през годината се разболее, стопаните го прикадяват с дима от изсушените венчета. Селски баячки пък разкриват, че ако дете е урочасано, трябва да измият лицето му с вода, в която е натопена църковна върба от Цветница – „за да се пръснат уроките“.
Само преди столетие, когато се зададял градоносен облак, изнасяли върбовото венче навън или го запалвали, за да прогони опасността, или поглеждали облака през кръга му като бинокъл и той наистина се разсейвал.
В някои райони хората още използват венчето за дископатийни проблеми. С осветена на празника върба се опасват около кръста, за да не ги боли, или когато имат такива болки, полагат на кръста си самото венче.
От тези венчета слагат и в нощвите, за да няма в брашното червеи. В някои райони на страната все още се пази традицията осветените в църква цветя да се използват за баене против уроки и болести на децата и животните.
Души
В доста части на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да ги посетят, поради което се извършват и поминални обреди.
Жените отиват на гробищата рано сутринта, носейки върбови клонки, кадилница вода и царевични стъбла. Прикадяват и преливат гробовете на близките си хора, след което поставят върбовите клонки до надгробните плочи, а с царевичните стъбла запалват огън.
Трапеза
Цветница е вторият голям празник преди Великден (след Благовещение), на който се разрешава да се наруши постът, като се яде риба и се пие вино. Всички други ястия обаче трябва да са постни.
Освен шаран с ориз, гъби или с кисело зеле може да се приготви копривник или лападник, питки с формата на цветя, салати – свежи и с варени картофи и с боб, печени ядки.
За десерт се хапва грис халва, кадаиф или баклава, но без масло, сладки курабии с бабина лимонада с щипка сода с лимон и изворна вода от аязмо. Хубаво е храната за Цветница да не е мазна, защото все пак още са пости./ zdrave.to
