Нов анализ на данни от военнослужещи в САЩ предполага, че множествената склероза, заболяване, считано с неизвестна етиология - е усложнение на инфекцията с вируса на Епщайн-Бар.
Отдавна се подозира, че обикновеният вирус на Епщайн-Бар може да предизвика множествена склероза (МС). Сега проучване сред 10 милиона военнослужещи в САЩ показа, че почти всеки случай на МС е предшестван от инфекция с вируса. Откритието предполага, че ваксина срещу вируса на Епщайн-Бар може значително да намали честотата на МС.
Алберто Ашиеро от Харвардския университет казва, че това трябва да доведе до по-добри начини за лечение на МС, както и да помогне за предотвратяването й.
МС се причинява от имунната система – тя атакува защитната обвивка на нервите, което води до симптоми, като затруднено ходене, влошаващи се с течение на времето.
Вирусът Епщайн-Бар е вид херпесен вирус, който се разпространява главно чрез слюнката, например чрез целувка или пиене от една и съща чаша. Това е и причината за мононуклеоза, понякога известна, като жлезиста треска. Първоначалните инфекции могат да причинят малко, ако има такива, симптоми, но след като вирусът попадне в имунните клетки, наречени В клетки, той се крие в тях за постоянно. Може да се активира отново и да причини проблеми по-късно в живота –включително различни видове рак.
Изтръпването на лицето или крайниците - ранен симптом на множествената склероза
Трудността да се докаже, че вирусът Епщайн-Бар е основната причина за МС, е, че 9 от 10 души по света са заразени с него. Това означава, че учените трябва да наблюдават огромен брой хора, за да разберат дали тези, които не са били заразени с вируса, са по-малко склонни да развият множествена склероза. Екипът на Ашиеро намира необходимите доказателства сред американски военен персонал, от който редовно се взема и съхраняват кръвни проби. Това им позволява да бъдат тествани по-късно за инфекция с Епщайн-Бар.
Само 5% от новобранците не са били заразени с вируса, когато е взета първата им кръвна проба. От 10 милиона военнослужещи, 955 са развили МС – обикновено около десет години след вземането на първата им проба.
И все пак, само един от тези, които са развили МС, е отрицателен за антитела срещу вируса Епщайн-Бар. Други 34 не са били инфектирани, когато е взета първата им кръвна проба, но са се заразили, преди да бъдат диагностицирани с МС.
„Тези открития предоставят убедителни данни, които предполагат, че вирусът на Епщайн-Бар действа, като спусък за развитието на множествена склероза“, пишат Уилям Робинсън и Лорънс Стайнман от Станфордския университет, Калифорния.
Това, което остава неясно, е защо заразените с вируса развиват множествена склероза. „Трябва да има един или повече допълнителни фактори, за да се развие множествена склероза“, допълва Уолтън.
