Д-р Атанас Янев: Днес почти всяка пневмония е „ковидна”

Д-р Атанас Янев е интернист и пулмолог, с 35-годишен опит; специалист по пневмология и фтизиатрия, вътрешни болести и военна терапия. Целият професионален път на д-р Янев преминава във Военномедицинска академия, където е придобил трите си клинични специалности.

Бил е началник на отделение в Клиниката по пневмология и фтизиатрия и началник на клиника  по фтизиатрия във ВМА-София. Въвел е ехографията на бял дроб в лечебното заведение, има умения в спирометрията, торакоцентезата и рентгеноскопията. 

Специален интерес проявява към туберкулозното заболяване и плеврата. От една година д-р Атанас Янев е създал Амбулатория по белодробни болести, където със своя екип консултира и лекува пациенти основно с белодробно засягане. Член е на Българския лекарски съюз и на Европейското респираторно дружество.

Кои белодробни заболявания се обострят през зимата, защо туберкулозата се неглижира  и какво е характерното за т.нар. постостър ковид-синдром вижте в интервюто с д-р Атанас Янев. 

- Д-р Янев, какво ви мотивира да създадете Амбулатория по белодробни болести?

- Всъщност медицинският термин е лекарски кабинет, а като название е амбулатория. Мотивира ме фактът, че са малко специалистите пулмолози, независимо дали завеждат частни кабинети или такива, дотирани от Здравната каса. 

Освен това вече навлязох в пенсионна възраст и реших да работя малко по-лежерно, както се казва. Открихме Амбулаторията по белодробни болести заедно със сина ми, който също е специалист пулмолог и бронхолог.  И мога да кажа, че в момента кабинетът е натоварен с пациенти, основно с белодробно засягане, особено сега в ковид-пандемията.

Симптоми на пневмонията

Най-често се сблъскваме, разбира се, с пневмонията, особено в момента. Но веднага бързам да включа и един друг много сериозен проблем – постковидният синдром и продължаващият ковид, който също създава сериозни проблеми при пациенти, изкарали тежка форма на болестта, в реанимация, някои от тях интубирани. 

Дори и да не са били интубирани, а на неинвазивна терапия, т.е., лекувани само с кислород, това също им създава проблеми, тъй като тези хора се обездвижват най-малко за един месец. След което се налага да възстановяваме не само белодробната функция. Въпросът  опира и до сърдечната, и до физическата рехабилитация.

- Все повече специалисти алармират за постковидния синдром. В какво конкретно се изразява? 

- Постковидният синдром е един мултидисциплиранен проблем, който може да се овладява с помощта на пулмолози, кардиолози, физиотерапевти, дори психиатри и психолози. Тъй като много от тези хора, дори и да не са прекарали тежка форма на болестта, много често развиват и психически проблеми. И то не само като органичен продукт на самото заболяване, а и като вторичен психически проблем. Всеки се страхува от ковида. Е, има една част от хора, които не се страхуват въобще, но аз мисля, че те са неадекватни. 

Не е само постковидният синдром, вече говорим и за т.нар. постостър ковид-синдром. Ще обясня в какво се изразява: един пациент, който е бил в тежка форма на болестта, не може все пак да бъде държан 3 месеца в болница. Когато неговите показатели стигнат някакво що-годе добро ниво, той и другите такива пациенти биват изписвани от болницата 

Но, забележете, те са още с фибрози, с дихателна недостатъчност, с нарушена сърдечна дейност. Затова навлезе и този термин постостър ковид-синдром. В смисъл, това са тежките форми, които вече преминават на амбулаторно лечение именно защото не могат да бъдат лекувани месеци наред в болница. 

- Да поговорим за пневмонията, какво е различното и новото сега?

- Сега почти всяка пневмония е ковидна. Разбира се, съществуват и другите видове пневмонии. Те се развиват, продължават своя си ход, но в общи линии не са проблем. Рядко една банална пневмония, ако мога така да го кажа, е проблем. 

Разбира се, пак засяга тежко увредени хора, боледуващи от хронични заболявания. Но в крайна сметка основният проблем си остава ковидният. И нещо много съществено да отбележа: не става дума само за пневмония, а за комбинация и от възпаление на белите дробове, и от бързоразвиваща се фиброза, но и наличие на съдов компонент. 

Д-р Атанас Янев

- Д-р Янев, кои други белодробни заболявания се обострят през зимата?

- През зимните месеци най-често се обостря хроничната обструктивна белодробна болест. Един проблем, който е не само медицински, той е общосоциален, тъй като нещата тръгват от тютюнопушенето, от работа в замърсена обстановка и т.н. Но така или иначе, именно през този сезон, когато върлуват и всякакви вируси, те се превръщат в най-честата причина за обостряне на тази болест. 

Т.е., студено време, период на инфекциите и съответно обостряне и на хроничната обструктивна белодробна болест. Няма как да не спомена, че тази болест винаги се е неглижирала, защото не става дума за остро заболяване. То се развива, трупа се в продължение на десетки години. Да не говорим и че се открива в напреднали стадии, защото тогава се появяват по-явните и сериозни оплаквания на пациентите. 

Но на този етап, за съжаление, състоянието вече е почти нелечимо

Да, донякъде можем да го стабилизираме, но няма как да обърнем процеса, т.е., в посока излекуване. Решението тук е навременна профилактика и по-голяма предпазливост през зимата. 

Следващото заболяване, което „започна да чука на вратата” и също не е рядко, това е бронхиалната астма. Разбира се, бумът на бронхиалната астма като атопично, алергично заболяване, е през пролетта. Но всъщност „поленови” алергени се появяват още през февруари.

Тогава започва да цъфти леската и алергичните реакции са налице. В случая говорим само за бронхиална астма, но знаете, че има и други алергични заболявания като сенна хрема, атопични дерматити, които не са тема на нашия разговор. 

Признаци, показващи латентна пневмония 

Астматиците питат дали могат да се ваксинират против ковид. Можете, да, въпреки че говорим за алергично заболяване. Необходима е обаче кратка подготовка от 3 до 5 дни, в зависимост от тежестта на алергиите, и сте готови за ваксината. Няма абсолютни противопоказания алергично болни и съответно астматици да се ваксинират. Това е желателно и дори наложително за по-голяма сигурност на пациентите. Но пак казвам, желателна е подготовка преди ваксинацията, за да не възникне негавитет в случай на някаква странична реакция от ваксината.  

- Какво е мнението ви за ваксинирането на деца против коронавируса?

- Относно ваксинирането на деца против ковид се взе по-правилното решение – да се иска съгласието само на единия родител. Това е важно да се знае, защото ако родителите са в разнобой, детето страда. 

Сега сме свидетели на активно антиваксърско настроение. Да, ваксините против коронавируса са нови, но пък са животоспасяващи. Искам да кажа, че настроението е против всички ваксини, включително туберкулозната. 

Не е изключено ваксинацията против ковид да стане задължителна, защото в Европа вече се налага. Виждате, люлката на демокрацията – Франция, налага задължителна ваксинация за хора над 60 години, след това вероятно ще се приеме и при тези, навършили 50. Гърция също, още по-старата люлка на демокрацията. И тя налага задължителна ваксинация срещу ковид. 

При нас проблемът е и социален, и политически, ще се стигне до големи размирици, вероятно затова не смеят да го направят. Мисля, че на този етап политически правилно се действа. Но всичко зависи от съвестта на отделния човек, на групата хора, на всички нас, от информираността, от манталитета на българина. 

- Въпреки че от една година не сте във ВМА, все пак бяхте в окото на бурята на ковид-пандемията, както се казва. Какви са вашите наблюдения?

- Беше много трудна и сериозна работа. Аз не бях много доволен от правителствените мерки тогава, защото закъсняха, нито пък от локалните подготовки за работа в болниците.   

При първата вълна нямаше единен протокол за лечение на инфекцията. Но това е нормално, нямаше опит в началото, знания се трупаха в движение. Все пак се създаде някакъв протокол към края на първата вълна и втората започна с лечение по протокол. Специално във Военна болница той се прилагаше стриктно.

- Вашата болница е елитна. Но в другите болници, особено в провинцията, имаше връщане на пациенти.

- Такава беше ситуацията. Нямаше начин, няма как да не се връщат, като няма къде да се настаняват в препълнената болница. Нали разбирате, че си стои този проблем и досега. Всяка болница има капацитет. Не може да я напъваш до безкрай. 

Затова е толкова важна организацията, да има център, който наистина да ръководи и да насочва пациентите към болници, които имат места. По едно време, доколкото си спомням, се опитаха да направят нещо в Инфекциозна болница - София, в смисъл оттам да насочват пациентите, но не се получи. А не се получи, тъй като повечето пациенти минават през „Бърза помощ“.

Аз, пък и почти всички ние като съвременно общество не сме се сблъсквали с такава пандемия. В нашия живот не се е случвало подобно нещо, тъй като последната е била по време на Първата световна война. Затова трудно може да се направи прогноза. 

Най-вероятно през лятото пак ще е по-добре положението, но нека сега да изкараме, дай Боже, по-леко тази пета вълна, която току-що ни връхлетя. 

Така мисля, лятото ще е спокойно, а после вече зависи от нас. Ваксинация, защото, ако се обхване по-големият процент от хора, вече всички го знаят, ще се изгради имунитет. Надявам се да няма шеста вълна. Или, ако се появи, поне да влезе в рамките на едно сезонно заболяване, каквото е грипът например.

Яна БОЯДЖИЕВА