Д-р Стоян Маринов: Левкоплакията е едно от най-честите заболявания на устната лигавица

Левкоплакията е малко познато заболяване на устната кухина, което има няколко разновидности и различни причини. Как се лекува, сподели стоматологът д-р Стоян Маринов.

Визитка

♦ Д-р Стоян Маринов завършва Медицински университет -София, Факултет по дентална медицина. Редовен член е на Българския зъболекарски съюз. От 2006 г. до момента посещава различни форуми за обучение, както и семинари и курсове, конгреси по детска стоматология и ендодонтия. Също така се занимава активно и с пародонтология и възстановителна стоматология, а от 2018 г. и с дентална имплантология . От 2011 г. д-р Маринов е преподавател в СУ “Св. Климент Охридски” по специалност “Стоматологична терминология и здравен мениджмънт”. През 2020 г. открива собствена дентална клиника СМ “Дентал Консулт”, където е и водещ лекар.

- Д-р Маринов, какво е важно да знаем за левкоплакията?

- Първо искам да отбележа, че левкоплакията е едно от най-честите заболявания на устната лигавица. Предполага се, че всеки един на 100 души в даден момент от живота си развива левкоплакична лезия в устата или някъде по лигавицата й. Честотата при мъжете е по-висока, отколкото при жените.

Заболяването се изявява с ясно ограничени, проминиращи от прилежащата устна лигавица бели плаки. Те са здраво свързани с околната лигавица и се отделят трудно от нея. Левкоплакия носи наименованието си именно поради наличието на тези бели плаки и е общо наименование на всички лезии на устната лигавица, които протичат с вроговяване на епитела.

- Къде най-често се разполагат плаките?

- Левкоплакичните плаки се разполагат по различни части на устната кухина – по вътрешната страна на устните и на небцето, по венците (прикрепената гингива). Но най-често се наблюдават по вътрешната част на букалната лигавица – бузите.

- Има ли риск левкоплакията да прерасне в злокачествено образувание?

- Левкоплакията се води към т.нар. облигатни преканцерози. Това са клас заболявания, които в даден момент, при определен стимул могат да малигнизират и да се изродят в злокачествено образувание.

- Ясен ли е механизмът на развитие на левкоплакията?

- Развитието на левкоплакията още не е напълно изяснено и към момента няма установен точен причинител. Смята се, че вредни навици, като тютюнопушене и системна употреба на алкохол, могат да отключат развитието на левкоплакия.

Също така, имунодефицитните състояния, както и липсата на витамин А и D могат да доведат до този проблем. Друг етиологичен фактор е хроничната травма от употребата на лули, пушенето на пури, дъвченето на тютюн и гризане на устните и лигавицата. Неудобни протези, мостове, коронки и нелекувани кариеси също са сред рисковите фактори за левкоплакия и други заболявания на устната лигавица. 

От друга страна, инфекциозната компонента също играе роля в развитието на болестта. Наличието на една кандидозна инфекция в устата например, много лесно може да отключи левкоплакия.

Тя се наблюдава доста често и при имуносупресирани хора, болни от вируса на Епщайн-Бар или пациенти, които са HIV позитивни. Състоянията на патогалванизъм и стрес, както и работата във вредна среда, са друг сериозен рисков фактор.

Множеството химикали в тютюневия дим и химическото дразнене при употребата на алкохол се отбелязват в литературата като основните причинители на левкоплакията. Важно е да се отбележи, че заболяването се наблюдава и при хора, системно употребяващи люти храни и такива, дразнещи лигавиците. Може да засегне и хора със занемарена орална хигиена и пациенти, които в устата си имат стари, гниещи корени.

Левкоплакията може да се наблюдава и при пациенти, които страдат от ендокринни заболявания и смущения, употребяващи различни имуносупресори, антибиотици, кортикостероиди.

- Какви различни видове левкоплакия има?

- Съществуват няколко вида левкоплакия. Сред тях са: плоската (идиопатична), никотиновата (плоска левкоплакия), петниста (еритро-левкоплакия), вилозна, верукозна и малигнизираща левкоплакия.

Д-р Стоян Маринов

- Имат ли си характерни симптоми и начин на протичане различните видове левкоплакия?

- Всички тези видове левкоплакия имат прилики и различия помежду си, както и специфично клинично протичане. Клиничната картина при идиопатичната левкоплакия протича с наблюдаването на плоски (хомогенни) белезникави плаки по различни части на оралната мукоза (лигавица). Те най-често се откриват по лигавицата на бузите и по пода на устата – под езика. Плаките се отделят трудно от прилежащата лигавица.

Този тип левкоплакия може да малигнизира в малък процент – 2 до 3% от наблюдаваните болни – по статистика, за период от 7-8 години. Лезиите при нея най-често се свързват с една хронична травма, като гризане на устни и бузи. Също така, този тип левкоплакия се наблюдава и при тютюнопушене, употреба на алкохол, патогалванизъм и занемарена орална хигиена

Клиничната картина при плоската левкоплакия е подобна на тази при идиопатичната. При нея се забелязват ясно ограничени седефено бели плаки, очертани от тънка червена линия. Те са неболезнени и не създават дискомфорт на пациентите, поради това оплаквания много често липсват.

Поради образувалата се червена демаркационна линия, отделяща белите плаки от околната здрава лигавица, този тип левкоплакия може да се обърка с наличието на кандидоза, която е гъбично възпаление.

- По какво се различават по-редките форми на левкоплакия, от тези, които споменахте?

- Клиничната картина при по-редките видове левколпакии, например при верукозната, се различава от тази на идиопатичната форма, защото тук се наблюдава прорастване на тъканите. При верукозната левкоплакия лигавицата е задебелена и бледа, откроява се от околната тъкан. Този тип левкоплакия се локализира най-често по лигавицата на гингивата (венеца).

Петнистата левкоплакия е друг вид левкоплакична лезия. Тя се нарича още и еритро-левкоплакия. Характеризира се с наличието на червени до черни петна в белите левкоплакични лезии. Те се открояват ярко на белия фон. Петнистата левкоплакия най-често се локализира по небцето, езика и устния под.

Вилозна левкоплакия се наблюдава при пациенти, заразени с вируса на HIV. Характеризира се с хиперплазия на филиформените папили на езика. Смята се, че неин причинител е вирусът на Епщайн Бар.

Този тип левкоплакия се отличава от другите типове по пречистването на езичните папили. Поради различни фактори, водещи до прорастване на папилите, като например използването на антибиотици, алкохолизъм, употреба на тютюн и друго, всеки зъболекар трябва да е много внимателен при изследването на пациента.

- Как се открива левкоплакията и какви изследвания се правят?

- Левкоплакията обикновено се открива съвсем случайно по време на рутинен преглед при зъболекар. Поради слабата симптоматика и болезненото си протичане, левкоплакията освен при стоматологичен преглед, може да се забележи и от самия пациент.

По време на прегледа трябва да се наблегне на анамнезата, за да се установи наличието на вредни навици и хронична травма. Трябва да се обърне внимание и на наличието на остри ръбове на коронки, мостове и протези. При съмнение за наличие на левкоплакия се правят, съответно, и параклинични изследвания. Най-точна по отношение на диагностиката е хистологията, с вземане на биопсия. Прави се и пълна кръвна картина, за да се види общият статус на организма, както и изследване за диабет и тест за алергия. Пациентът може да се насочи и за микробиологично и вирусологично изследване за наличие на вредни микроорганизми в устата и тест за патогалванизъм, но водещото за поставяне на диагнозата е хистологията.

- Каква е диференциалната диагноза при левкоплакията?

- Диференциална диагноза най-често е нужна, за да се изключи наличието на кандидоза и други видове заболявания на устната лигавица като например, еритроплакията, както и за уточняване типа на левкоплакията. Разлика се прави и с лихен планус, бял невус, лупус, хиперкератоза на лигавицата и още множество заболявания.

- Какво лечение прилагате при вече диагностицирана левкоплакия?

- Лечението е в зависимост от вида на левкоплакията. Общото в терапията на всички форми е първоначалното премахване на локалните, дразнещи фактори, прекратяването на тютюнопушенето и употребата на алкохол.

Лечението при някои форми се извършва и с високи дози витамин А. Прилага се и имуностимулация, витамини от група В и С. Необходима е локална употреба на витаминозни гелове и олеозни разтвори. Съществуват и хирургични методи за лечението на левкоплакията. Може да бъдат премахнати левкоплакичните лезии с помощта на лазери и криодеструкция на тъканите.

Милена ВАСИЛЕВА