Митове за множествената склероза

Множествената склероза (МС) е хронично заболяване, което засяга главния и гръбначния мозък. Това е състояние за цял живот, което причинява неврологични увреждания и широк спектър от симптоми.

В световен мащаб през 2016 г. са засегнати около 2,2 милиона души. Това е имунно-медиирано заболяване, затова повечето експерти смятат, че е автоимунно, пише в своя статия интернет порталът medicalnewstoday.com. 

При човек с МС имунната система атакува миелина, защитната обвивка, която покрива нервните влакна. Това причинява проблеми с комуникацията между мозъка и останалата част от тялото.

Симптомите могат да засегнат всяка част на тялото и да включват: изтръпване, проблеми със зрението, мускулни спазми и слабост, умора, тревожност и депресия, болка, затруднен говор и преглъщане. В някои случаи заболяването бавно се влошава с течение на времето и лекарите наричат това състояние първична прогресивна МС. 

Други хора изпитват “атаки” или обостряния, по време на които симптомите се влошават или се появяват нови оплаквания. Това е известно като пристъпно-ремитентна МС. При някои хора пристъпно-ремитентната МС постепенно се влошава. 

Към днешна дата не е ясно защо някои хора развиват МС, а други не, но екологични и генетични фактори могат да играят роля в този процес. Тъй като не е съвсем ясно защо МС се случва, не е изненада, че са възникнали и са се запазили редица митове, свързани със заболяването. Ето някои от най-често срещаните митове и погрешни схващания за МС:

1. Всеки с МС в крайна сметка ще се нуждае от инвалидна количка

Това е мит. В действителност повечето хора с МС не използват инвалидна количка. 15 години след поставянето на диагнозата, само 20% от хората се нуждаят от инвалидна количка, патерици или бастун за разходка, казва неврологът д-р Лорен.

Хората от МС - обществото също така отбелязват: “Ако МС започне да влияе на вашата мобилност, решението да започнете да използвате стик за ходене, скутер или инвалидна количка може да бъде трудно. Но след като започнете да използвате такъв, може да откриете колко полезни са те и как могат да ви помогнат да запазите независимостта си”.

2. Хората с МС не могат да работят

Това е мит. Хората с това заболяване са ценни служители. Вярно е, че някои хора са изправени пред предизвикателства и може да се наложи да променят пътя на кариерата си, но това не е неизбежно валидно за всички.

По този въпрос Националното общество за множествена склероза съобщава: “Хората, живеещи с МС, често продължават да работят дълго след диагностицирането си”. 

Те също така признават, че: “Някои хора решават да напуснат работата си, когато са диагностицирани за първи път или изпитват първото си голямо обостряне, често по предложение на семейството или лекаря си”.

От Националното общество за множествена склероза обясняват, че това решение в някои случаи може да се вземе твърде бързо “и в момент, когато симптомите на заболяването объркват преценката”. 

Всъщност редовната заетост може да бъде от полза за хората с МС, както обясняват авторите на едно проучване: “В допълнение към осигуряването на финансова сигурност, заетостта може да допринесе значително за физическото и психическото благосъстояние на хората с МС, като осигури източник на подкрепа и социално взаимодействие, както и чувство за идентичност и цел”.

3. Само възрастните хора развиват МС

Всъщност повечето хора с МС изпитват първите си симптоми на възраст между 20 и 40 години. Тя може да се появи във всяка възраст, но развитието на МС след навършване на 50 години се счита за сравнително рядко.

4. Хората с МС не трябва да се движат

Това е невярно. Движението може да помогне при преодоляване на симптомите и да подобри баланса и силата на човек. Този мит е широко разпространен.

Изследователи обобщават: “Движението следва да се счита за безопасно и ефективно средство за рехабилитация при пациенти с МС. Съществуващите доказателства показват, че контролирани и индивидуализирани програми с упражнения могат да подобрят функционалния капацитет и качеството на живот при такива пациенти”. 

През миналата година Националното дружество за множествена склероза, в сътрудничество с екип от експерти, публикувало изчерпателно ръководство за физическа активност за хора с МС.

Наред с други препоръки те пишат: “Здравните специалисти трябва да насърчават хората с МС да отделят поне по 150 минути всяка седмица за физически упражнения и/или активност. Напредъкът към тези цели трябва да бъде постепенен, въз основа на способностите, предпочитанията и безопасността на човека”. Важно е да говорите с лекаря си, преди да започнете нов режим с упражнения или спорт.

5. Ако симптомите са незначителни, не се нуждая от лекарства

В момента експертите казват, че дори ако симптомите на МС са относително незначителни, е важно да се получи лечение.

По време на ранните фази на състоянието неговите симптоми може да не причиняват твърде много проблеми, но ранното лечение и дългосрочното проследяване ще забави прогресирането на заболяването. Проучване, публикувано през 2016 г., изследва ефектите от ранното начало на лечение на МС. Авторите заключили, че “ранното започване на лечение е свързано с по-добър клиничен резултат”.

6. Жените с МС не трябва да забременяват

Друг общ мит е, че МС може да възпрепятства усилията да забременеете и да предизвика проблеми по време на бременност. Това не е вярно. От Фондацията по множествена склероза обясняват: “Бременността не е автоматично висок риск само защото майката има МС. Ако сте с МС, не е по-вероятно да имате спонтанен аборт или раждане на бебе с аномалии, отколкото ако сте жена, която няма МС”. 

При хора с пристъпно-ремитентна МС е по-малко вероятно да се появи рецидив по време на бременност. Рискът от рецидив се увеличава 6 месеца след раждането.

През 2019 г. Асоциацията на британските невролози публикува консенсус с насоки за бременност при жените с МС. Те признават, че “наличието на МС не засяга фертилитета или риска от спонтанен аборт“ и че “бременността не увеличава риска от влошаване на дългосрочната прогноза при болестта”.

Най-масовите медицински митове за сърцето

7. Имам МС, така че моите деца също са застрашени

Въпреки че има генетичен компонент на заболяването МС, той не преминава директно от родител на дете по предвидим начин. Проучванията показват, че ако единият близнак развие МС, има 20-40% шанс и при другия близнак да се появи болестта. При близначките рискът е 3-5%. 

Досега учените са определили повече от 200 генни области, които допринасят за чувствителността към МС. Според МС-обществото 1 от 67 деца, които имат родител с това заболяване, развиват състоянието. Това се сравнява с риска при около 1 на 500 деца, чиито родители нямат МС. 

8. Хората с МС трябва да избягват всички източници на стрес и тревожност

Вярно е, че стресови житейски събития могат да влошат симптомите на МС при някои хора. Също така, е вярно, че хората с МС са по-склонни да изпитват тревожност. Въпреки това невъзможно е да се избегнат стресът и тревожността напълно.

Обществото на МС препоръчва да се намерят начини за по-ефективно управление на стреса. Предизвикателството е да се научим да намаляваме интензивността на стреса и да го използваме, за да работи за нас, а не срещу нас. 

Подобен мит е, че стресовите житейски събития могат да увеличат риска от развитие на МС. Няма доказателства, че това е истина.

9. МС винаги е фатален

Въпреки че МС е състояние за цял живот, това не е фатално. Според проучване наличието на МС намалява живота на човек с около 7 години. От същото проучване те заключават, че средната продължителност на живота на хората с МС може да се увеличава бавно.

Тъй като учените продължават да изследват тази болест, проучват и разработват нови лечения, МС вероятно ще има все по-малък ефект върху продължителността на живота на човека.

Борис АЛЕКСАНДРОВ