Николай Иванов: Скъсан ахилес за малко да сложи край на спортната ми кариера!

Бившият капитан и разпределител на Националния отбор по волейбол Николай Иванов е роден на 14 юни 1972 г. Той е от славното поколение, което спечели световната титла за младежи в Кайро през 1991 г. С националния мъжки тим е до 2004 г., като играе на 6 европейски, 3 световни първенства и 1 олимпиада. Има седем титли с отбора на ЦСКА, три - с турския “Арчелик”, сребро и бронз с полския “Ястжибски”. Кариерата му премина в ЦСКА (1989-1996), италианския “Катаня” (1996-1997), турския “Арчелик” (1997-2003), руския “Нефтяник” (2003-2006), полския “Ястжибски Вигел” (2007), турския “Халкбанк” (2008). През 2009 г. се завърна в родния си клуб ЦСКА, където игра до 2012 г. и спечели две от титлите си. През 2013 г. е помощник на старши-треньора на националите - Камило Плачи. Сега организира детски тренировъчни кампове. За това как се живее здравословно, Николай Иванов разказва специално за MyClinic.

---

- Николай, останаха ли ви травми от волейбола?
- Още на 26-годишна възраст скъсах ахилесово сухожилие. Това беше първата ми по-сериозна травма и си мислех, че ще сложи край на кариерата ми. По това време играех в Турция. Контузията се случи по време на мач. Но ми направиха веднага операция и последва тежко и продължително възстановяване с усилена физиотерапия и много добра подготовка. Отне ми 6 - 7 месеца, но явно докторът си беше свършил работата отлично и успях да се върна в професионалния спорт и да играя до 40 г. Говоря за неща отпреди 15 години. Сега може би медицината и технологиите доста са напреднали и нещата стават по-бързо. 

Тогава 

кракът ми беше 40 дни в гипс до коляното

Бяха ми направили едно капаче на ахилеса и периодично го отваряха, за да следят възстановяването. Оперираха ме в Истанбул, в клиниката “Аджъбадем”, където и доста футболисти се лекуват. 

Преминал съм общо четири операции. Претърпях в Германия операция на менискус и още една на петата - трябваше да се отстрани по оперативен начин костно образувание, което ми притискаше ахилеса и почти не ми даваше възможност да се движа. 

- Защо в Германия?
- Тогава там имаше хирург, на който имах доверие и който си свърши работата. Това е д-р Василев, който работеше в клиника край Щутгарт. Много известни спортисти и футболисти се обръщат към него, когато имат проблеми. Наскоро отвори клиника в София. 

- Доволен ли сте от тези операции?
- Доволен съм, особено като се сравнявам със състезатели в моята младост, които след операция на менискус прекратяваха кариерата си.
Последната операция от херния в слабините я правих в България. Техниките доста са напреднали. Манипулациите се извършват почти безкръвно, възстановяваш се по-лесно и по-бързо. За същата операция колеги ми казваха, че не са могли да станат от леглото два месеца. Защото са им рязали коремната мускулатура, за да им поставят платно, което да държи корема. А сега 

технологията позволява платното да се сложи през пъпа 

през два малки разреза. След 4-5 дни може даже и да играеш в мачове. Тази операция ми я направи д-р Антони Филипов в IV хирургия на “Пирогов” и съм много доволен. Той помогна и на баща ми. Смятам, че д-р Филипов е от добрите български специалисти в областта на коремната хирургия.

- А сега как се чувствате, здрав ли сте?
- Добре се чувствам. Прекратих активната спортна кариера преди три години. Сега поддържам физическа кондиция като плувам, карам колело, правя продължителни разходки, фитнес. Избягвам да играя волейбол, защото си мислиш, че можеш да правиш нещата, както навремето, но тялото не ти позволява и понякога се случват инциденти. Не трябва да предизвиквам съдбата.


- Напълняхте ли, когато спряхте с волейбола?
- През първата година, след като се отказах, не се ограничавах в нищо. Ядях и сладко, пиех газирано, позволявах си и някоя чаша алкохол. 

Бях качил 5 - 6 кг и не се чувствах комфортно

След това минах на хранителния режим, какъвто съм спазвал винаги. Спрях газираното под всякаква форма, ограничих сладкото - шоколади, бонбони, вафли. Храня се балансирано, но не се лишавам. Тялото ми подсказва какво трябва да консумирам и в какво количество. Има дни, в които карам само на салати, в други хапвам месце, барбекю. Но всичко трябва да е умерено, за да се чувства човек комфортно. 

- Пиете ли лекарства за нещо?
- Все още не съм започнал да пия лекарства (смее се). Пиех само хранителна добавка - капки на билкова основа за изчистване на бъбреците. Защото имам наследствен проблем - образувам камъни в бъбреците и периодично получавам кризи. 

- Какво ви е отношението към алтернативната медицина?
- Не е никак за подценяване. Още повече че фармацевтичните компании понякога злоупотребяват със здравето на хората, лекарствата не са безвредни и затова някои търсят алтернативни методи. 

- Ходите ли на профилактични прегледи?
- Да, ходя. Голям пропуск за българите като цяло е това, че занемаряват профилактиката и се сещат в последния момент да отидат на лекар. Много по-разумно е да се правят профилактични прегледи 1 - 2 пъти в годината. 

Най-елементарното е да си изследваш кръв и урина, 

да си видиш състоянието на организма. Дори и да нямаш оплаквания, на определена възраст трябва да минеш на уролог за мъжете, на мамолог и гинеколог за жените или най-малкото е да си провериш зрението, вместо да отлагаш и накрая да сложиш лупи на очите. Така ще си по-спокоен. А ако има наченки на заболяване, нещо притеснително, много по-лесно е да се излекува, когато се хване в начален стадий. 

- Каква е вашата рецепта за здравословен живот?
- Не трябва да изпадаме в крайности, например диети за отслабване. Човек ще отслабне, но няма да се чувства доволен, след това ще се получи ефектът йо-йо - ще отслабне с 3 кг, а ще качи 7 кг. Затова човек трябва да се намира в душевен мир и да консумира дозирано храна, алкохол и всичко. Двата основни принципа за здравето са балансът и контролът. Трудно е, но пък човек се чувства добре в кожата си. 

- Вашите деца тренират ли някакъв спорт?
- Голямата ми дъщеря Ванеса беше абитуриентка тази година. Не се занимава с активен спорт. Но малката Даря (12 г.) започна да тренира волейбол. Направи първите си стъпки в спортна школа в Банкя. Условията и треньорът са добри. Ще видим дали ще тръгне по нашия път с майка й. Не трябва да й налагаме нашето мнение. 

- Не трябва ли обаче родителят по-сериозно да стимулира детето да се занимава със спорт?
- Родителите са длъжни да стимулират децата им да са активни и да се занимават със спорт. Не е задължително да станат професионални спортисти и с това да си вадят хляба. Въпросът е да им се създадат навици, които ще са им от полза за цял живот - да се научат на ред и дисциплина. Плюс това чрез спорта ще изразходват енергия и време, което иначе ще отиде за не много полезни неща. В днешно време децата седят постоянно пред компютрите, 
от крехка възраст приемат вредни субстанции, 

което е пагубно за тях.  

- Вие тренирате ли деца на волейбол?
- Да, занимавам се и с треньорска дейност. Преди година и половина бях помощник на Камило Плачи в националния отбор, тренирах разпределителите. Сега с колеги организираме и провеждаме летни тренировъчни кампове. Следващият национален камп ще е през юли във Велико Търново - с деца от цяла България между 10 и 17 г. Има и начинаещи, и по-напреднали, и играещи в клубове, и на аматьорски начала. Аз съм главен треньор. С колегите преценяваме всяко от децата на какво ниво е и от каква подготовка има нужда. Запознаваме ги с тънкостите на играта, с историята на волейбола, те се забавляват, създават приятелства и си прекарват хубаво времето.


Мара КАЛЧЕВА