Хората, които са дълбоко егоистични, но не го осъзнават, обикновено проявяват тези поведения. Има голяма разлика между това да си егоист и да си самоосъзнат. Често най-егоистичните сред нас напълно не обръщат внимание на собственото си поведение. Те не се опитват да наранят или да са невнимателни, те просто не осъзнават въздействието на действията си върху другите.
Да бъдеш егоист означава да даваш приоритет на собствените си нужди и желания пред тези на другите. Но когато не сте наясно с тази тенденция, това може да доведе до разрушителни и токсични модели, които вредят на вашите взаимоотношения и личностно израстване. Разкриваме за вас показателни поведения, които дълбоко егоистичните хора често проявяват, без дори да го осъзнават. Обърнете внимание – може да разпознаете някои черти в себе си или в хора, които познавате.
● Аз и пак аз. Всички познаваме онзи човек, който обича да говори сам за себе си. Във всеки разговор те по някакъв начин успяват да насочат темата обратно към собствения си опит, постижения или проблеми. Това е класически признак на дълбоко вкоренен егоизъм, въпреки че самият човек може дори да не го осъзнава. Те не се опитват нарочно да доминират в разговора – те просто искрено вярват, че техните истории са най-интересните или важни. Въпреки че е напълно нормално да споделяте лични неща в разговор, това се превръща в проблем, когато няма баланс. Ако някой постоянно говори повече за себе си, отколкото слуша другите, това е ясен знак, че той дава приоритет на собствените си нужди и желания над тези на другите.
● Еднопосочния билет
Спомняте си, вероятно, познати, които сякаш протягат ръка само когато имат нужда от нещо. Независимо дали става въпрос за превоз до летището, помощ при преместване или просто съвет по личен проблем, техните обаждания винаги идват с прикачена молба. В началото не мислите нищо за това. Всички имаме нужда от помощ от време на време, нали? Но после забелязате модела им. Такъв приятел винаги бърза да моли за услуги, но рядко е готов да ги върне. Когато имате нужда от подкрепа, те често са твърде заети или просто не реагират. Този тип поведение е друг често срещан признак на дълбоко вкоренен егоизъм. Хората, които постоянно вземат повече, отколкото дават във взаимоотношенията си, може да не осъзнават дисбаланса, който създават. Но с течение на времето тази едностранна динамика може да обтегне и приключи дори най-силните приятелства.
● Игра на обвинения
Човешкият мозък е устроен така, че да се защитава от вреда, а това включва и психологическа вреда. Един от начините да направи това е чрез екстернализиране на вината. Когато нещата се объркат, е по-лесно да сочиш с пръст другите, отколкото да приемеш собствените си грешки. Въпреки това, хора, които са дълбоко егоистични, често пренасят това и на друго ниво. Те имат умението да обръщат ситуациите, така че никога да не са виновни. В техните очи винаги някой друг е объркал или причинил проблема. Психолозите наричаме това „защитно приписване“, при което хората са склонни да преувеличават ролята на другите в негативните резултати, докато омаловажават собствената си отговорност. Това не само ги предпазва от обвинения, но и от дискомфорта на интроспекцията и самоусъвършенстването.
● Отсъстваща емпатия Емпатията е способността да разбираме и споделяме чувствата на другите. Това е ключов компонент на емоционалната интелигентност и крайъгълен камък на здрави взаимоотношения. Въпреки това, тези, които са дълбоко егоистични, често се борят с това. Трудно им е да се поставят на мястото на друг човек или да обмислят как техните действия могат да повлияят на другите. Това не е така, защото те са лоши хора или им липсва състрадание – те просто са толкова фокусирани върху собствените си нужди и желания, че пренебрегват тези на другите. Тази липса на емпатия често се проявява като нечувствителност или пренебрежение към чувствата на другите хора. Те са способни да игнорират проблемите ви, да сменят темата и дори да омаловажат емоциите ви. Ако забележите това поведение у някого, то е сигнал, че той е по-егоцентричен, отколкото осъзнава. От решаващо значение е да се заеме с този проблем не само в името на връзката си с другите, но и за тяхното лично израстване.
● Търсач на прожектори
Спомням си, че бях част от екипен проект в университета, където един член изглежда винаги заемаше централната сцена. Колкото и усилия да положихме всички, той беше този, който представяше нашата работа, поемаше водеща роля в срещите и получаваше повечето похвали. С течение на времето стана ясно, че той не просто е запален по проекта. Той жадуваше за признание и утвърждаване до степен, в която засенчи приноса на всички останали и бе видимо доволен от факта. Това е друго поведение, често проявявано от дълбоко егоистични хора. Те жадуват за утвърждаване и внимание толкова много, че постоянно търсят светлината на прожекторите за сметка на другите и с цената на всичко.
● Селективна щедрост
Щедростта е възхитителна, но не и когато е избирателна или условна. Някои дълбоко егоистични хора са щедри, но само когато това ги облагодетелства по някакъв начин. Те могат да дарят за кауза, но е гарантирано, че всички ще знаят. Или може да помогнат на някого, но след това да използват тази услуга като лост в бъдеще. Този вид поведение превръща проявите на доброта в сделки и е признак на скрит егоизъм. Истинската щедрост е даване, без да очаквате нищо в замяна. Това е да направите нещо хубаво за някой друг просто защото искате да помогнете, а не защото искате да подобрите имиджа си или да имате надмощие над него в бъдеще.
● Емоционална манипулация
Най-вредният, но често пренебрегван признак на дълбоко вкоренен егоизъм е емоционалната манипулация. За това поведение е характерно използването на чуждите емоции за собствена полза или интерес. Горното може да приеме много форми, като предизвикване на вина, газлайтинг или игра на жертва.
Емоционалните манипулатори често експлоатират емпатията и добротата на хората около тях за своя собствена изгода. Може и да не осъзнават, че го правят, но ефекта върху отношенията им е опустошителен. Емоционалната манипулация не е просто егоистична; тя е разрушителна, обидна и е вид насилие. В заключение ще кажа, че егоизмът може да бъде отучен. Започва се с признание, последвано от съзнателно усилие за промяна. Така че, докато пътуваме през живота, нека се стремим към самосъзнание и съпричастност.
Полина Василева
