Напоследък все повече изследвания потвърждават, че йога и медитацията са от полза за мозъка толкова, колкото и за мускулите на тялото. Само 25 минути йога или съзнателно дишане на ден са показали, че подобряват мозъчната функция и повишават енергийните нива в тялото. Йога може да ви направи по-устойчиви при стрес и някои проучвания са намерили молекулярно обяснение за това. Практикуването на йога или медитация може да намали генетичните промени, които стресът причинява. В допълнение към всички предимства, изброени по-горе, медитацията може да бъде и решението на свързаното с възрастта когнитивно понижаване на функциите. Предишно изследване предполага, че практикуването на древните учения може да поддържа мозъка здрав и млад в дългосрочен план, но резултатите са само наблюдателни, проучването не може да обясни причинно-следствената връзка между тях, пише на сайта medicalnewstoday.com.
Но нови изследвания могат да ни помогнат да разберем защо и как съществува връзка между медитацията и мозъка. Някои от неврофизиологичните реакции, които се появяват в резултат на практикуването на медитация и съзнателно дишане, се виждат в ново проучване, ръководено от Майкъл Мелнюк, доктор по медицина. В статията, публикувана в сп. “Психофизиология”, Мелнюк и колегите му показват как контролираното дишане засяга нивата на невротрансмитер, наречен норадреналин, “стресов хормон”. В правилното количество норадреналинът създава нови връзки между мозъчните клетки, а изследването е съсредоточено върху това как нивата на този невротрансмитер се променят в мозъчната област, наречена локус coeruleus. Това е мястото на производство на норадреналин и зоната, за която е известно, че участва във вниманието и дишането.
Мелнюк обяснява функцията на норадреналина, казвайки: “Норадреналинът е универсална система за действие в мозъка.” “Когато сме подложени на стрес, произвеждаме прекалено много норадреналин и не можем да се съсредоточим”, казва той. - “Когато живеем на забавени обороти, произвеждаме твърде малко и отново не можем да се съсредоточим
Налице е точно количество на норадреналина, в което нашите емоции, мислене и памет са много по-ясни.”
За да изследват ефекта от контролираното дишане и норадреналина, изследователите използвали техники за невроизображение и измервали дилатацията при ученици, докато изпълнявали когнитивни задачи, изискващи голям фокус.
Изследователите наблюдавали и изчислявали дишането, времето за реакция и активността на участниците в областта на мозъчните мембрани. Мелнюк и неговият екип установили, че участниците в изследването, които се фокусират по-добре върху тези задачи, са имали по-добра връзка между моделите на дишане и вниманието. Освен това активността в локус coeruleus се увеличила, докато участниците дишали.
“Това означава, че нашето внимание е повлияно от нашия дъх и че той се издига и спада заедно с цикъла на дишането. Възможно е като се съсредоточите върху регулирането на дишането си, да оптимизирате вниманието си и обратно - като се фокусирате върху нивото на вашето внимание, дишането ви става по-синхронизирано”, обяснява Мелнюк.
Ползите от медитацията
Изследователите обясняват, че техните открития помагат да се обясни защо медитациите, които се практикуват и са насочени към дишането, водят до повишен фокус и по-добре функциониращ мозък при медитиращите. Старшият изследовател Ян Робъртсън, съавтор на проекта “Глобално мозъчно здраве” в института в Тринити, казва: “Будистите отдавна смятат, че дишането е особено подходящ обект за медитация. Смята се, че чрез наблюдаване на дъха и регулирането му по определени начини - практика, известна като пранаяма - се променят вниманието и емоционалният контрол, които могат да бъдат от голяма полза за медитиращия.
Нашето изследване установи, че съществуват доказателства в подкрепа на схващането, че има силна връзка между центровете на дишането и стабилността на ума”, продължава той.
Тази практика е за всички хора, но е най-подходяща за такива със слабост във вниманието, а също така и за здрави възрастни, които искат да запазят ума си гъвкав и в напреднала възраст.
