“Има ли на земята място, където човек, като стане възрастен, да не пази някъде тефтерче с магически медицински средства? Съмнявам се” - пише Карол Ан Ринзлер, автор на “Речник на медицинския фолклор”, издаден в края на миналия век във Великобритания.
“Всички тези рецепти и рецептички ние наричаме “бабини измислици”, но не ги отхвърляме напълно, а понякога сме сигурни, че действат”. Почти всеки от нас си спомня с нежност (а някои с ужас) как любимата му баба е лекувала кашлицата с компрес на гърдите от току-що сварени картофи, а против хрема е закапвала капки, изцедени от скилидка чесън или лук.
Колкото и да е странно, тези довчерашни деца, днес вече млади родители, продължават бабините традиции и изпробват върху дечицата си същите средства с чесън, мед, синапени лапи, когато детето се разболее от грип или друга вирусна инфекция. Редица от тези бабини рецепти и до ден-днешен влизат в графата „лечение с природни средства“.
Длъжни сме да признаем един безспорен факт: ефективни фармацевтични средства и терапевтични процедури за лечение на респираторни вирусни инфекции, включително грип, практически няма. Дори най-съвременните противовирусни препарати са ефективни само в случай, когато болният започне да ги приема в първия ден от появяването на симптомите. Вероятно по тази причина доста млади и образовани хора прибягват към бабините средства и методи. В края на краищата, си казват те, ние сме оздравявали! Значи действат!
Да започнем с най-важното – чесънът
Той отдавна е предмет на изучаване от учени и медици. Но изследванията не са толкова много и убедителни доказателства за лечебните свойства на този популярен зеленчук няма. Въпреки това според някои научни данни чесънът действително притежава някои бактерицидни и противовирусни свойства. Според изследване той може да разрушава бактериите, вирусите и гъбичките.
Действащият агент в борбата с инфекциите се явява алицинът – органично съединение, което се образува при механично разрушаване клетките на чесъна. Именно то дава характерната му силна миризма. Минусът на това изследване е, че „борбата на чесъна с инфекциите“ се случила в епруветка, а не в живия организъм. А истината е, че не всички лабораторни резултати могат да се транслират в живия живот.
А що се отнася до способността на чесъна да защитава организма от заразяване, това вече не е мит. В своята обзорна разработка, посветена на чесъна, Кокрейновската научна общност (независима неправителствена организация, която организира информацията от медицинските изследвания по систематичен начин за целите на доказателствената медицина) провела изследване, в което взели участие 146 души.
5 билки, които могат да навредят
В продължение на 12 седмици участниците в експерименталната група приемали екстракт от чесън, а в групата плацебо – капсули с неутрални заместители. През този период от простуда заболели 24 души от експерименталната група, което било 2,5 пъти по-малко в сравнение с тези в групата плацебо, където заболели 65 души. Освен това се оказало, че ако все пак се разболеят, приемащите чеснов екстракт боледуват много по-кратко време.
Ако вашите деца нямат алергия към чесъна, ако не страдат от гастрит, може да им давате всеки ден по малко в храната, но не и да закапвате чеснови капки в носа им. Това е крайно неприятно, освен това ще изгори или най-малко раздразни кожата и лигавицата. Също така малко вероятно е да помогне чеснова висулка на шията.
Кокошият бульон. Че накъде без него?
Загрижената баба ще поднесе чашата с бульон така, че любимото внуче да я изпие, без да става от леглото. Полезното действие на кокошия бульон или супа е напълно обяснимо от гледна точка на здравия разум. Супата поддържа баланса на течности в организма, което е важно при простуди и грип. Тя сгрява, явява се източник на усвояема белтъчина, която е необходима за поддържане на имунната система. Според изследване на учени от медицинския център в Небраска, САЩ, в лабораторни условия, кокошата супа със зеленчуци демонстрира противовъзпалително действие. Не са много аргументите „за“ обаче няма нито един аргумент „против“ това да „лекувате“ болните – били те деца или възрастни с кокоша супа, стига да не страдат от алергия към кокоше месо и яйца.
Стигнахме до меда
А в случая на мляко с мед нашите баби се оказват прави. Доктор Ян Пол, професор по педиатрия от Пенсилванския държавен университет, заедно с колегите си провел сравнително изследване за ефективността на меда и декстрометорфана – това е действащото вещество в много препарати против кашлица. И стигнал до извода, че медът е по-ефективен.
Експертът обяснява противокашлечното действие на меда с това, че той притежава качествата на демулсент – омекотяващо средство, успокояващо раздразнената лигавица на гърлото, а млякото засилва този ефект. Ефективността на меда се потвърждава и от изследване на оксфордски учени през 2020 г. При това авторите посочват и антимикробното му действие при респираторни инфекция.
Като цяло, смятат те, медът е достъпна и евтина алтернатива на антибиотиците, въпреки че клиничните изпитания трябва да се проведат по всички правила. Защото в редица случаи, например при агресивна ангина или развиваща се бактериална пневмония, без антибиотици няма да се разминете. Не се опитвайте да ги заместите с мед.
Лесно поносими природни средства
Още горещо, току-що приготвено, картофено пюре се слага в пакет и се налага на гърдите на любимия внук. Или пък детето бива принудено да стъпи в леген с гореща вода, доколкото може да я изтърпи, а отгоре бива увито с дебело одеяло. И се долива по малко гореща вода, щом започне да изстива. Между другото, „западните“ баби в този случай не са толкова радикални. Те не увиват внуците си, а точно обратното, налагат на главата студен компрес, за да не прегреят.
Билки и подправки, които могат да намалят ефекта на лекарствата
Продължаваме с нещо още по-радикално: разтриване на детето с терпентин или спирт, или с ракия, след което, разбира се, то бива увито в хавлиена кърпа а отгоре с топло одеяло. А на стъпалата – грейка. Ако детето след такива процедури се оправи, смело можете да го изпратите на експедиция в тропически и екваториални страни.
Идва ред и на най-жестоката процедура -
налагане на синапена лапа на гърба, пък и на гърдите, която трябва да остане 15 минути, като едновременно с това някои баби пъхат в ушите памучни тапи, напоени с ракия. Ако детето започне да пищи много силно, тогава баба е склонна да замести синапените лапи със сух синап, който слага в чорапките на детето. Това няма да започне да го пари веднага, а току-виж детето заспало… Без да си дава сметка неговата баба, че едно 3-4-годишно дете, да не говорим и за по-малките, може да се събуди със силни изгаряния, тъй като кожата му още е много чувствителна.
Какво може да се каже за тези „лекове“! Няма никакви научни доказателства за тяхната ефективност, а на ниво здрав разум, в т.ч. разтривки с виетнамски балсам и инхалации с гореща пара, основно се свежда до разгряване на организма и засилване на кръвообращението, което не е лошо. Но струва ли си? Нищо от изброените средства не може да ускори оздравяването, но е възможно да предизвика неприятни последствия – от прегряване, през повишаване на температурата, до обезводняване и изгаряне. А синапът може да увреди периферните нервни окончания.
Не забравяйте, че разгряванията са противопоказни при ангина, тъй като ще спомогнат за размножаване на вредните бактерии в гърлото и ще доведат до нагнояване. Ако все пак сте успели да избегнете вредните ефекти, детето много тежко ще понесе такива процедури, без почти никакъв ефект.
Тук е мястото да припомним пак една бабина мъдрост: ако простудата се лекува, ще мине за 7 дни, ако не се лекува – за една седмица. Т.е., оздравяването основно е благодарение на собствената имунна система, а не на синапените лапи. Но, както пише Карол Ан Ринзлер, медицинският фолклор се е появил дълго преди медицинската наука и въпреки непрекъснатия й напредък до ден-днешен той не може да бъде изтласкан.
Яна БОЯДЖИЕВА
