Д-р Даниел Русев е специалист по класическа хомеопатия и детски болести. През 2010 г. той получава диплома по класическа хомеопатия след тригодишно обучение при световноизвестния хомеопат Г. Витулкас в Гърция (най-известната Академия по класическа хомеопатия в света). Посещава единствено Международната академия по класическа хомеопатия в Гърция с ръководител проф. Г. Витулкас. От 2016 г. д-р Русев ръководи E-learning обучението към IACH/Международната академия по класическа хомеопатия/ в Гърция за България.
Може ли хомеопатията да навреди? По какви критерии се определя точното хомеопатично лекарство за конкретния пациент? Кога и при кои болестни състояния се стига до пълно излекуване? Защо е опасно безразборното приемане на хомеопатични лекарства? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Даниел Русев.
- Д-р Русев, какво ви провокира да публикувате статията “Може ли хомеопатията да навреди”?
- Има детайли, които трябва да се уточнят и да се познават. Появиха се псевдохомеопати, завършили някакъв курс от 2-3 месеца. Това е крайно недостатъчно, защото науката хомеопатия си има закони, които такива хора не познават. Но ако не се познават законите, няма да се знае как действа дадено хомеопатично лекарство, каква е неговата реакция след това. А това е много важно.
- Казвате, че хомеопатичното лекарство отделя някаква енергия при попадането му в организма и взаимодействие може да се случи единствено и само при наличие на две подобни и близки по състав материи. Защо?
- Това го е казал още Ханеман. И като пример, който пояснява този механизъм, ще посоча факта, че не може едно твърдо вещество да се смеси с някаква газ, така е и в химията. Т.е., не може да се смесят камък с въздух и да очакваме да се получи нещо. Същото е и по отношение на две материи от живата природа.
Никой не може да отрече, че организмът има енергия, въпреки че все още не е изяснено каква е тя, дай Боже в близко бъдеще да се докаже. И на тази енергия може да повлияе само нещо, което е подобно на нея. В този смисъл неподобните алопатични, т.е., химически лекарства, не могат да повлияят на тази енергия, която е в организма. Те само биха я потиснали. И точно това наблюдаваме, когато даваме фармацевтично лекарство: то обикновено блокира някакъв хормон или подава хормон, който блокира собствените хормони и ги замества, а това си е заместителна терапия. Другото действие е потискащата терапия. Вследствие на това се получават толкова много странични ефекти от дадено лекарство.
Д-р Петко Загорчев: Клиничната хомеопатия е твърдо за ваксините
- Каква е разликата с хомеопатичното лекарство от тази гледна точка?
- Разликата е, че хомеопатичното лекарство е подобно, най-точното, най-близкото до енергията. Затова то би повлияло на организма. И затова ние не даваме едно хомеопатично лекарство за един-два симптома или за някаква болест. Ние го даваме общо за организма. По този начин това хомеопатично лекарство, тази енергия, трябва да повлияе на някакво много по-дълбоко ниво в организма. Т.е., по този начин повлияваме много по-надълбоко организма, а не само на откъслечни симптоми, както става с фармацевтичните лекарства.
- Как може да се определи кое хомеопатично лекарство ще съвпадне с енергията в организма?
- Единствено и само по симптомите ние, специалистите по класическа хомеопатия, можем да определим кое е подходящото лекарство. Няма друг критерий за това да открием точното лекарство. Пак ще кажа, само специалист може да го направи, защото симптомите за едно лекарство са много.
Може би не знаете, но действието на хомеопатичното лекарство се доказва върху здрави хора. Пак за разлика от другата медицина, където действието и ефективността на лекарствата се доказват върху болни хора. Всъщност не доказват, те се дават на болни хора, за да се види дали ще ги излекуват. Ние даваме едно хомеопатично лекарство и искаме да видим какви ефекти има то върху здрав организъм.
За целта трябва да се избере голяма група от хора, например 100 човека. Защото, за да видим пълното проявление на хомеопатичното лекарство (ние в хомеопатията го наричаме доказване), трябва да изберем по-голяма група. Презумцията е, че някой или някои от тези 100 човека трябва да е чувствителен към това лекарство. Т.е., този човек, или тези хора, които са чувствителни към това лекарство, ще започнат да проявяват някакви симптоми. Ето така се доказва ефективността в хомеопатията.
По този начин се развиват симптомите на лекарството. И когато вече знаем симптомите на същото това лекарство и го дадем на болен човек, то ще излекува тези признаци. За да стане още по-ясно, ще го кажа с едно изречение: две подобни субстанции трябва да си повлияят взаимно, за да се стигне до излекуване.
- И как се получава това?
- Всъщност тази енергия, която ние даваме с хомеопатичното лекарство, тя винаги трябва да е по-силна от тази, която носи самият организъм. Затова едно хомеопатично лекарство има поредица от разреждания
Дори в една аптека като влезете, ще откриете различни варианти на разреждания: има 5, 9, 15, 30 и много други. Така че критерият едно лекарство да повлияе е то да има, да съдържа по-голяма честота на вибрация от тази, която е в организма, за да му повлияе. Всъщност лекарството, което е по-силно, то измества болестта.
- Д-р Русев, какво би се случило, ако лекарството попадне в организъм, чиято енергия няма сходство и подобие с енергията на лекарството?
- Абсолютно нищо. Ако няма сходство и подобие, няма да повлияе по никакъв начин. Енергията от лекарството ще премине през него, без да му окаже никакво въздействие. Ето защо скептиците казват, че могат да приемат едновременно много хомеопатични лекарства, без да усетят никакъв ефект върху себе си. Оттук може да си направим изводът, че или са здрави и нямат нужда от лечение, или ако са болни, то вероятността да са приели правилното за тях хомеопатично лекарство с подобна енергия, е нищожна.
Т.е., ако има някакви симптоми, тези лекарства, които всъщност е взел, те не са близки до енергията в неговия организъм. Те не са правилните лекарства. Защото описаните лекарства в книгите по хомеопатия, наречени Материи Медики, са над 2000.
- Т.е., тези, които изпиват не 1, а 10 хомеопатични препарата, и то безразборно, няма как да им помогнат?
- Точно тук, между другото, е голямата спекулация - когато човек с някаква болест има някакви симптоми и ние по презумция използваме няколко лекарства с цел някои от тях да са близки до симптомите на организма, честно казано, нищо не се получава. Защото не можем да даваме хомеопатични лекарства на базата само на физически симптоми.
Ако човек има само физически симптоми и на умствено, и емоционално ниво се чувства добре, тогава - да, може да се повлияе. Но в други случаи трябва да вземем предвид състоянието на целия организъм с всичките му симптоми, за да може лекарството, което даваме, да повлияе много по-дълбоко. Иначе ще се получи само частичен ефект, което не е идеята на хомеопатята.
Д-р Даниел Русев
- Това означава ли, че ако енергията на лекарството съвпадне по точност с енергията на организма, ще се стигне до излекуване?
- Точно така. Просто тогава ще се получи излекуване. Пак ще повторя - ако използваме няколко лекарства или пък дори едно и то не съвпада съвсем по точност, ефектът му ще бъде частичен, вследствие на което симптомите на организма ще станат по-различни, има голяма вероятност за това, тъй като някои ще се подобрят, а други ще останат. Вследствие на което обаче може да се получи друг ефект: тази картина от симптоми вече да не е толкова ясна и ние ще се чудим какво да дадем.
Т.е., тук е моментът, когато могат да се объркат симптомите на организма и да навлезем в ред, в който да даваме дори и хомеопатични лекарства за някакви си симптоми, без да имаме изцяло покриване на по-голямата част от тях и да стане много дълбоко объркване в организма. Това обикновено се случва, когато се дават комплект или няколко хомеопатични лекарства наведнъж. Само си представете какво се случва на един организъм, ако дадем много хомеопатични лекарства с всичките тези честоти и вибрации, съдържащи се в тях. Този организъм няма да ни даде правилния отговор. При всички положения той ще се обърка.
- Кое е най-трудното в терапията с хомеопатия?
- В хомеопатията е най-трудно да се открие и да се даде на човека точно, правилното лекарство. Ако не се намери, просто няма да се стигне до пълно излекуване на организма.
- Казвате, че ако хомеопатичното лекарство е близко по енергия с енергията на организма, но не най-точната, може да се стигне до влошаване.
- Точно така, защото точно в такава ситуация може да се влоши организмът. Тъй като, ако две енергии не съвпаднат най-точно, въпреки че са съвсем близки, ще се получи смущение в организма. Т.е., резонансната честота няма да е една и съща, а тогава няма да има ефект.
- А краткотрайно ли е такова влошаване?
- Може да бъде карткотрайно, да, вследствие на което организмът сам да излезе от това състояние. Да, и това може да се случи. Тук е мястото да отбележа, че това влошаване от неправилно подбрани хомеопатични лекарства не трябва да се бърка с т.нар. кратковременно хомеопатично влошаване, което се появява след прием на правилното лекарство и ние го наблюдаваме в 90% от случаите. Което е потвърждение, че лекарството е точно изписано и след това ще очакваме пълно излекуване.
Защо наблюдаваме това кратковременно хомеопатично влошаване? Това се случва, когато енергията в хомеопатичното лекарство е по-силна от подобната енергия на организма, а тя трябва да бъде винаги по-силна, за да има истинско хомеопатично излекуване. Именно отделената, по-силна енергия ще има силата да излекува симптомите у болен човек, защото тя носи същият енергиен потенциал, без да му навреди.
Хомеопатията помага при страх от зъболекаря
Но при болни с тежки хронични заболявания, които са на някаква терапия с химически лекарства и с много по-ниска имунна защита, много по-лесно можем да я увредим с каквото и да било, в т.ч. и с хомеопатия. От всичко казано дотук, може да си направим извода, че лекарствата направени по хомеопатичен начин, могат да нанесат вреди на организъм, който се намира в ниските нива на здраве според теорията за Нивата на здраве на проф. Витулкас.
Тези пациенти, от по-долните нива на здраве, с хронични заболявания, трябва да бъдат доста внимателни с безразборния избор на хомеопатични лекарства и да избягват да се самолекуват. При такива хора е редно да намерят класически хомеопат с дългогодишен опит, защото ще е нужно да се избере лекарство, а впоследствие и друго, в определена последователност и продължителност, за да се постигне дълготрайно и правилно излекуване.
Докато при един по-здрав организъм не е възможно толкова дълбоко да му повлияем с хомеопатичните лекарства. Вижте, както вече казах, по симптомите на организма трябва да разберем какво ни казва този организъм.
За пореден път ще кажа: на нас ни трябват симптоми. И тук вече е тънкият момент: ние не можем да даваме и препоръчваме хомеопатията като профилактика, защото не знаем при кой външен стимул (дадена болест или каквото и да било друго) по какъв начин може да увреди организма. Един и същи стимул въздейства по различен начин на отделните организми.
Хомеопатията не е безвредна, особено ако се дават няколко хомеопатични лекарства едновременно. Това, от една страна, от друга: не се изчаква определен период от време, за да се види какво е въздействието на хомеопатичното лекарство върху организма. Но веднага ще отбележа, че хомеопатията не може да увреди толкова дълбоко организма, както дадено фармацевтично лекарство с неговите странични ефекти. И пак да припомня - безразборният прием на хомеопатични лекарства е опасен не с някакви странични ефекти, а с това, че провокира дълбоко объркване на организма. Вследствие на това правилната подредба на неговата функция няма да е добра. Защото и ние в хомеопатията също виждаме понякога такова потискане, както е при алопатичните лекарства.
Ние смятаме, че фармацевтичните лекарства по-скоро потискат, отколкото да лекуват. Т.е., премахват дадена болка от организма, но впоследствие се случва нещо, което в алопатичната медицина наричат страничен ефект. Не, това не е страничен ефект, това е потискане на дадена част от организма. Тъй като организмът функционира като едно цяло, вследствие на подобно потискане той може да прояви симптоми на друго, по-дълбоко ниво.
Яна БОЯДЖИЕВА
