Тсеванг Долкар е учила разчитане на пулса, лечебни растения и минерали, използвани в традиционната тибетска медицина и тибетска астрология и фармация. През 1981 г. създава клиниката в Ню Делхи “Dolkar Herbal Medicine Clinic”. Написала е няколко книги за тибетската медицина. Призната за специалист по раковите заболявания.
- Д-р Долкар, имате семейна традиция в тибетската медицина. Казват, че следвате стъпките на баща си...
- И на двамата - майка ми и баща ми са тибетски доктори. Всъщност майка ми е много известна и хората я наричат “Майка на тибетската медицина”. Аз станах тибетски доктор не по свой избор. Бях насочена по този път от моето семейство и от един тибетски майстор, който настоя родителите ми да направят и мен такава като тях, да има приемственост. Мечтата ми беше само да се оженя и да имам бебета. Започнах да работя в Делхи като тибетски доктор и направих тази клиника.
Събиране на лечебните растения
- Какво е характерното за тибетската медицина? Какви методи на лечение се прилагат в нея?
- В тибетската медицина диагнозите се правят въз основа на анализ на пулса, урината и обстоен разговор с пациента - къде е болката, преди, сега... Т. е. тези три неща са в основата на тибетската диагностика. Но аз се възползвам от медицински анализи и документи - т.е. карам пациентите си да направят медицински анализи, да ми ги покажат и след време отново да повторят, за да мога да извлека максимална информация за състоянието на пациента.
- Вие диагностицирате най-вече чрез пулса. Може ли да обясните в какво се състои този метод, каква информация дава пулсът за човека?
- Пулсът дава цялата информация за състоянието на пациента и за заболяването. За разлика от класическата медицина, изучаването на пулса позволява на лекаря да определи от какви заболявания е страдал пациентът, в какъв стадий са в момента, как ще се развият, ако не се вземат необходимите мерки за предотвратяването им, както и да назначи лечение.
Тук, в големия град, нещата са различни в сравнение с Тибет, който е малко селище и ти знаеш всички хора и оттам характерните особености на мястото, където живеят. А това води до значително по-малко грешки в диагностицирането. Другото важно за диагнозата в тибетската медицина е да се прави рано сутрин, тъй като само тогава може да се направи най-адекватната диагноза. Тук рано сутрин мога да видя не повече от трима души. Така че това в наши дни не може да бъде изпълнено. Затова и правя диагнозата, като изследвам пулса на пациентите, но изисквам медицински изследвания, за да мога да я потвърдя.
- Само с билки ли лекувате, или използвате и синтетични съставки? Къде и как приготвяте лекарствата си?
- Аз лично използвам само билки. Но в тибетската медицина има три течения - лекуване с билки, с животински субстанции или с минерали. Предпочитам билките, защото 80 на сто от моите пациенти са индийци, а те са вегетарианци. И аз съм длъжна да уважавам това. Второто нещо е, че Тибет е на много по-голяма надморска височина и има по-малко бактерии, докато тук надморската височина е двойно по-ниска и това значи повече бактерии. Лекарствата приготвям в щата Химачал, наричан още “земя на снежните планини” в Северозападна Индия. Билките събираме високо в планината и ходя често там, за да участвам в приготвянето на лекарствата. Имам хора, с които работя, но за мен е важно да съм сигурна, че лечебните съставки на растенията са правилно извлечени и че всичко е наред. Моето име стои зад този процес, а за мен най-важно е здравето на пациентите.
С майка си, също известна докторка по тибетска медицина
- Във вашата клиника винаги има много хора... Какви са най-често срещаните заболявания?
- В наши дни изглежда, че това са раковите заболявания. Те все повече се увеличават. Например 40% от моите пациенти не идват дотук, те са от различни страни и аз ги лекувам дистанционно въз основа на медицинските епикризи и резултати. Ако информацията за дадено заболяване не е достатъчна, изисквам още данни, за да съм максимално полезна с лечението. Дори тук и в Мумбай 80% от моите случаи са заболявания от рак. Увеличава се и броят на неврологичните заболявания.
- Читателите на вестника ни са в повечето случаи хора на години, какъв съвет бихте им дали?
- Най-важното е да сте щастливи, защото в противен случай има реален риск за ранна загуба на паметта, за заболявания на нервната и хормоналната система.
Второто е храната. В наши дни хората залитат по нещо - някой е казал, че е много полезно, че е много добре да се яде и всички почват да го ядат. Всичко е добро заради нещо точно определено, не по принцип. Ако взимаш витамини, това е хубаво, но при прекалена употреба те стават дори токсични. Затова аз съветвам да се храним умерено. Физическа активност да, но да не сме машини. Да имаш хоби като бране на гъби, каране на колело, плуване, танци... това са упражнения. Но всичко трябва да е умерено и да не се насилва организмът
Всичко в тибетската медицина трябва да е консистентно, защото всеки елемент допълва другите - много “огън” е проблем, много “вода” също е проблем. Нашето тяло, а и пулсът ни се променят в зависимост от времето. Ако времето се промени, ти трябва да си промениш диетата, за да се балансира състоянието на организма. На Запад казват - суровата храна e много добра, но в страните като моята суровата храна не е добра. На нас ни трябва топлинно обработена храна, с повече мазнина, защото от горещините се горят доста калории. Затова съветвам да определяме и диетата си според мястото, в което живеем.
- Каква е тибетската рецепта за дълъг живот?
- Спокойствие, да се яде умерено, да се живее в унисон с природата, а не ако се почувстваме некомфортно, да посягаме към медикаментите. Ние използваме много химикали в растенията, почвата се променя, оттам съставът на водата се променя... Ако нашето тяло стане по-аскетично, ще можем да устоим на повече заболявания. В древните времена е имало по-малко заболявания, а хората са живеели може би по-кратко, но по-здравословно. Така че нека не вървим срещу природата!
Александра ИВАНОВА, Делхи - София
