Роден на 24 септември 1886 г. в Мозли, близо до Бирмингам, още в детството си Едуард Бах проявява силна връзка с природата и се отличава със способността да наблюдава растенията и животните. Друга важна черта е неговата изострена чувствителност, съчетана с дълбока интуиция.
Едва навършил 17 години, се налага да започне работа в месинговата леярна на баща си. Там се запознава с тежките условия на труд, с различните хора и техните грижи и проблеми. Сред тях особено силни са страховете от болести и загуба на работата. Това впечатлява младия Бах, който още тогава анализира възможните психологически причини за хроничните заболявания на тялото.
През 1906 г. започва следването си по медицина и след завършването полага няколко допълнителни изпита по бактериология и патология. Ръководи Спешното отделение в Университетската болница в Лондон и само след няколко месеца е назначен и като водещ хирург. Има и частна практика с изследователска лаборатория, в която провежда оригинални проучвания върху ваксините.
За него съвременниците му твърдят, че има широки медицински познания и е брилянтен лекар. Въпреки всичко, той е недоволен от резултатите при лечението на различните хронични болести. За да намери нови терапии за тези свои пациенти, започва интензивно да изучава имунология. Изследва връзката между патологичните промени в чревната флора и хроничните заболявания
в Бактериологичния институт на Университетската болница в Лондон. Успява да изолира 7 патологични бактериални щама и да разработи от тези субстанции ваксини. С тях той постига уникални успехи в борбата с много хронични заболявания, които дотогава са смятани за нелечими.
През 1917 г. д-р. Бах се грижи за войници, връщащи се ранени от Франция. Един ден той припадна и е откаран в операционната със силно кървене. Диагностициран е с тумор, който негови колеги хирурзи оперират, но прогнозата е лоша – дават му само три месеца живот. Но веднага, щом успява да стане от леглото, той се връща в своята лаборатория. Работи денонощно, за да напредне в работата си, доколкото е възможно в краткото оставащо му време. Но една по една седмиците отминават, а той укрепва и става все по-силен.
Трите месеца след операцията на тумора на д-р Бах отминават, а той се чувства по-здрав отвсякога
Самият той е убеден, че му е помогнало силното желание да довърши работата си докрай и огромния му труд да бъде приключен в полза на поколенията лекари и на хората със заболявания. Това развитие на ситуацията е шок за всички в обкръжението му – и близките, и колегите лекари, защото туморните заболявания в началото на 20-и век са нелечими. Но Едуард Бах доказва своята теория чрез собственото си спасение от болестта.
За победата над рака казва, че „всепроникващата любов, непоклатимата решимост да се живее и да се изпълни целта на живота, също връща здравето“. Той скоро напълно осъзнава и започва да вярва вследствие на собствения си опит с коварната болест, че личността на човека е много по-важна от физическите симптоми
Разработва своя нова ваксина на принципа на нозода – създадена от човешката чревна флора, която прилага върху различни хора, но спазвайки специфичността на емоционалните им състояния.
Лечебните успехи, които постига, му донасят огромна слава сред колегите му. Той е прославен от медицинската професия като „втория Ханеман“(Самуел Ханеман е немски доктор по медицина, създателят на хомеопатията). Но тъй като с тази ваксина Бах може да лекува само болести, причинени от бактериален щам, той продължава своите изследвания в сферата, за да се усъвършенства.
Тези болести са наречени с общото название „псора“, и представляват заболявания, които са функционални, т.е. В органите, системите и тъканите няма структурно изменение, а само смущения в тяхната функция. Едуард Бах е твърдо убеден, че причината за болестта е психологическа и съществува много преди появата на физическите симптоми. В тази връзка пише в една от книгите си: „Болестта е чисто коригираща: тя не е нито отмъстителна, нито жестока, а по-скоро средство, което душата ни използва, за да посочи грешките ни, да ни предпази от изпадане в по-големи грешки, да ни попречи да причиним по-голяма вреда и да ни върне обратно към всеки път на истината и светлината, който никога не е трябвало да напускаме.“
В процеса на работата си обаче той установява, че трябва да намери лекарства, които са по-щадящи от вече създадените от него нозоди, структурирани от бактерии, и се насочва към търсенето на по-чисти продукти. Започва да събира растения, особено цветовете им с надеждата да разшири и областта на приложението им. В най-известната си книга - „Излекувай се“, той пише:
„Болестта не е материална по своя произход, болестта е резултат от конфликта между душата и ума и никога няма да бъде изкоренена, ако не се приложат духовни и умствени усилия.“ Поведението му не е одобрено от медицинската професионална организация в Лондон, но въпреки това той успява да запази докторския си лиценз. За д-р Едуард Бах здравето и щастието в живота са израз на „единството на духовността на човека с целта на живота му“.
Ако човек се отдалечи от това единство, той развива негативни емоционални състояния и отрицателни черти на характера като страх, безнадеждност, раздразнителност, егоизъм или хиперактивност. Ако тези състояния продължават за дълъг период от време, те почти неизбежно водят до психични и телесни заболявания. Той вижда като съществена житейска задача на всяко човешко същество развитието в положителна посока на собствените черти на характера, така че те да са в хармония с божествените цели и тези на обществото.
Д-р Едуард Бах използва цветята на диви растения и дървета, за да произведе есенциите си. И досега оригиналните цветя се берат ръчно в специално създадените градини в Оксфордшър, Англия. Мястото е известно в цял свят като Центъра на Бах. Когато търсенето на неговите есенции нараства неимоверно много, той се обръща за партньорство към фармацевтична компания в Лондон, за да може да бутилира продуктите.
Днес там продължават да се произвеждат всичките 38 есенции, за които се използват оригиналните методи на Бах, а цветята се събират от същите растения и на същите места, както го е правил и самият д-р Бах. Отива си от този свят, когато е само на 50 години, но оставя след себе си опит и открития като за няколко живота, както и система от специфично лечение, която сега се използва по целия свят. Днес за него казват, че е изпреварил значително времето, в което е живял.
ВизиткаОчакванията, че след смъртта си д-р Бах ще остави десетки рафтове, пълни с бележки, публикации в медицински издания и множество книги за своята работа, не се потвърждават. Година след като обявява, че е завършил делото на своя живот, той умира от сърдечна недостатъчност на 27 ноември 1936 г. едва на 50-годишна възраст. Но какво е направил със своите проучвания дотогава? Оказва се, че в процеса на намиране на нови лекове, той е премахнал напълно ненужните според него вече идеи и теории от своята практика. Месец преди да почине запалва огън в градината си и изгаря много от ранните си трудове, решен, че няма да ги остави на идващите след него, за да не бъдат изопачени. Пише писмо на свой приятел, в което казва: „Свидетелство за стойността на нашата работа е да не оставяме нищо, за да не бъде тя изкривена, защото това е много по-силно оръжие от опита за унищожение.“ В неговите очи процесът на работа до постигането на крайния резултат е само рамка, като в строежа на къща – полезна е, докато стените се издигат и се слага покривът, но тромава и ненужна, след като къщата беше завършена. Смята, че е казал всичко, което е трябвало да каже, в 32-те страници на „Дванадесетте лечители и други лекарства“. |
Карина ХРИСТОВА
