В следващия материал ще се опитаме да отделим научните факти от измислиците. Ядките на кайсиевите костилки външно напомнят бадем. Пресните ядки са почти бели, но при изсушаване придобиват обичайния светло-кафеникав оттенък. Те съдържат много протеини, целулоза и хранителна мазнина. Тя, мазнината, може да се изцежда и впоследствие да се приема подобно на бадемовото масло. Кайсиевото масло е обичайна съставка на маслата за тяло, на кремовете, балсамите за устни и масажните смеси. Собствено ядките се използват в конфитюрите, бисквитите и другите сладкарски изделия. Ще ви запознаем по-подробно със състава на кайсиевите костилки.
♦ Мастни киселини. Есенциалните мастни киселини в състава на ядките са полезни за здравето. Човешкият организъм не е способен да изработва самостоятелно тези вещества, затова ние сме длъжни да ги търсим и да си ги добавяме от продуктите. Мастните киселини на кайсиевите ядки играят важна роля във функционирането на нервната система, стимулират регенерацията на кожата и растежа на косата, регулират метаболизма и участват в работата на репродуктивните органи.
♦ Витамини и минерали. Кайсиевите ядки съдържат значителни количества витамини, макро- и микроелементи. Особено богати са на витамин Е или токоферол.
Защо им приписват чудодейни противоракови свойства?
Някои “познавачи” са уверени, че именно амигдалинът е това нещо, което лекува. Т.е., този цианидосъдържащ гликозид, който уж отравя злокачествените клетки, намалява съществуващите ракови тумори и предотвратява рака. Амигдалинът обаче далеч не е уникален природен ингредиент. Той се съдържа в детелината, черното просо, както и в семките на ябълките, вишните, сливите, прасковите и бадемите. В нашия организъм амигдалинът се разтваря до цианид - бързодействаща потенциално смъртоносна отрова. Цианидът нарушава способността на човешките клетки да използват кислород. Под действието на амигдалина на първо място страдат клетките на сърцето и мозъка, защото те имат нужда и употребяват най-много кислород. Изследвания показват, че 0,5-3,5 мг цианид на килограм тегло е смъртоносно за човека. Такова количество цианид може да се съдържа само в 50-60 кайсиеви ядки. А за децата леталната доза е значително по-малка. Обаче дори малките дози цианид могат да предизвикат симптоми на отравяне.
Между другото, т.нар. лечители - у нас, в Русия и от цяла Европа препоръчват ежедневно да се употребяват по 5-10 ядки за профилактика на рака, а в някои лечебни схеми стигат дори до 60 ядки наведнъж!
Внимание!
Европейската агенция по безопасност на хранителните продукти предупреждава, че дори една голяма кайсиева ядка повишава нивото на цианида в организма на възрастния човек над допустимите безопасни предели. За малки деца е достатъчна 1/3 такава порция. Допустимата доза цианид за възрастни според същата агенция е 20 микрограма на килограм тегло.
Що е то лаетрил и витамин В17?
Лаетрил е полусинтетична форма на амигдалина, патентована през 1961 г. Лаетрилът придобива голяма популярност през 70-80-те години на миналия век, когато биохимикът Ернст Т. Кребс заявява, че ракът е болест, свързана с дефицита на “витамина” лаетрил. Затова така са го нарекли - витамин В17. Витамин В17 не е бил одобрен от Администрацията по контрола на хранителните продукти и лекарства в САЩ, а неговите медицински свойства се опират само на честната дума на учените, пропагандиращи лаетрила.Медицина на доказателствата не разполага с никакви свидетелства за противораковите свойства на лаетрила. Независимо от всичко това лекарството от кайсиеви ядки продължава да дава надежда на онкоболните.
Разпространителите на лаетрила твърдят, че техният продукт: придава сила; повишава качеството на живот; изкарва токсините от организма; удължава живота на болните от рак. Но нито едно от изброените твърдения не е било доказано клинично.
Не са публикувани никакви клинични изследвания, демонстриращи безопасността и ефективността на лаетрила за пациентите с рак. Но въпреки това те приемат лаетрил, а понякога отказват същинско лечение, доверявайки се именно на това недоказано лекарство.