Той е от семейство Здравецови, многогодишно тревисто растение с характерна приятна миризма и силно развито хоризонтално коренище.
Стъблата са 15-40 см високи, покрити с жлезисти власинки. Приосновните листа са 4-28 см, с дълги дръжки и дълбоко дланевидно разделена на 5-7 дяла петура.
Цветовете са виолетово-червени или розови, разположени по два във връхни съцветия с 1-5 см дълга, жлезисто влакнеста съцветна дръжка.
Чашелистчетата са 5, елипсовидно яйцевидни, на върха вдлъбнати с 2-4 мм дълго осилче. Венчелистчетата са 5, обратно яйцевидни, към основата клиновидно стеснени, 1-2 см дълги. Тичинките са 10, стърчащи извън цвета.
Плодът е разпадлива кутийка, разделяща се на 5 едносеменни дяла. Цъфти юни-юли. Расте по влажни, сенчести, тревисти, каменисти и храсталачни места в предпланините и планините, от 300 до 2500 м надморска височина. Използват се стръкове, събрани по време на цъфтежа.
Билката съдържа етерично масло, в състава на което влизат сескви-терпенови въглеводороди, кетони и алкохоли, особено гермакрол (до 67%), γ-тepпинен, терпинолен, рцимол, борнеол, куркумен и др. Освен етерично масло растението съдържа дъбилни вещества, флавоноиди.
Има капиляроукрепващо, противовъзпалително, хипотензивно действие. Фармакологично и клинично е потвърдена способността на съдържащите се в листата флавоноиди да понижават артериалното налягане у хипертоници и да тонизират капилярите и вените.
Листата намират приложение в нашата народна медицина като лечебно средство при хипертония.
Приписва им се и способността да понижават нивото на кръвната захар при диабетици. Коренището се използва от народната медицина и като кръвоспиращо, противовъзпалително и запичащо средство при кръвоизливи от венците, хемороиди и др. и при кожни възпаления.
В народната медицина се използват пресните листа (дъвче се по 1 лист дневно). Може да бъде употребен и външно за компреси, гаргара и промивки.
