Растението се нарича още дилянка, коча билка, котешка билка или милянка. Валерианата е многогодишно тревисто растение, до 1,5 м високо, с характерна миризма. Цъфти от май до август.
Коренищата, заедно с корените, се изкопават през септември през втората година след узряването на семената.
Почистват се от надземните части на растението и се измиват. Изваденият материал се суши в проветливи помещения. При бавно сушене се получават по-качествени и миризливи корени.
Растението съдържа етерично масло (валерианов естер) в гликозида валерид, валепотриати, алкалоиди, смоли, дъбилни вещества (танини), захари. Корените съдържат иридоиди, валерианови киселини, които въздействат върху нервната система.
Затова приемът на растението вътрешно се препоръчва при нервна преумора, регулира сърдечната дейност, при безсъние, истерия, състояние на страх, високо кръвно налягане и нарушение в менструацията.
Външно се препоръчва при лечението на екземи и леки наранявания, като се приготвя отвара от 100 г корени от билката, оставени на водна баня.
Билката не трябва да се приема дългосрочно, защото може да предизвика умерена депресия. Освен това котешката билка може да предизвика и някои странични ефекти, като виене на свят, главоболие, ниска телесна температура, трудност при концентрация. Алкохолът взаимодейства с валерианата и употребата им заедно може да причини сънливост.
Билката взаимодейства още с ксанакс, бензодиазепини и седативни медикаменти и лекарства, които се метаболизират в черния дроб.
