Тъгата и страхът, но не и щастието, засилват инхибиторното поведение, според проучване. Изследванията показват, че емоциите играят ключова роля в оформянето на поведението и познанието, особено във връзка с изпълнителните функции като внимание, решаване на проблеми и инхибиране.
Докато положителните емоции като щастието обикновено се свързват с когнитивна гъвкавост и изследване, ролята на отрицателните емоции като страх и тъга в изпълнителния контрол е по-малко разбрана. Учените Джъстин Сторбек и колегите му се справят с тази празнина, изследвайки специфичните ефекти на отделните емоции върху инхибиторните процеси, надграждайки рамки като теорията за съвместимостта на емоциите и целите, която предполага, че емоциите подобряват изпълнителните функции въз основа на тяхното значение за постигането на конкретни цели.
Експеримент 1 включва 141 участници, които са разпределени на случаен принцип към едно от четирите емоционални състояния (тъга, страх, щастие или неутрално), които са предизвикани с помощта на изображения от Международната система за афективна картина (IAPS). Задачата против сакада, която измерва окуломоторното инхибиране, изисква от участниците да отместят поглед от визуална реплика.
Точността е записана като основна мярка за инхибиторен контрол. Във всички експерименти участниците също завършват проверка на манипулацията, за да оценят ефективността на индукцията на емоциите и са помолени да докладват своите емоционални състояния, преди да изпълнят задачите за инхибиране. Тези в условията на тъга и страх показват значително по-висока точност в задачата против сакада, успешно устоявайки на рефлексивните движения на очите към репликата. Този резултат предполага, че тъгата и страхът подобряват инхибиторния контрол, помагайки на участниците да се съсредоточат чрез минимизиране на разсейването в сравнение с щастието и неутралните условия.
Експеримент 2 включва 155 участници. След емоционална индукция чрез изображения на IAPS, участниците завършват отрицателна задача за подготовка. Тази задача измерва инхибирането на интерференцията, като изисква от участниците да идентифицират по-големия от два кръга, като опитите за интерференция поставят по-големия кръг на същото място като преди това неуместен по-малък кръг, за да тестват способността им да игнорират минали неуместни стимули.
Противно на очакванията, тъгата влошава изпълнението на отрицателната инициираща задача, като участниците в това състояние демонстрират по-ниско инхибиране на смущенията. Щастието, страхът и неутралните условия не повлияяват значително на представянето, което показва, че тъгата може да намали инхибирането, когато включва филтриране на предишна релевантна информация.
Експеримент 3 включва 150 участници, които след предизвикване на емоции изпълняват задача за обратно инхибиране, при която превключват между комплекти цели (напр. идентифициране въз основа на форма, размер или ориентация). Обратното инхибиране е измерено чрез сравняване на времената за реакция за връщане към предишна релевантна поставена цел спрямо нова, оценявайки когнитивното инхибиране на участниците при потискане на предишни когнитивни набори.
Състоянията на тъга и страх показват по-силно когнитивно инхибиране, тъй като на участниците им отнема повече време, за да отговорят, когато се върнат към предишна поставена цел. Това предполага, че тъгата и страхът подобряват когнитивното инхибиране, като помагат на участниците да потиснат предишна релевантна информация, подпомагайки поддържането на целите по време на смени на задачи.
В експеримент 4 - 154 участници отново са разделени на тъга, страх, щастие и неутрални състояния, с допълнително състояние на гняв, за да се провери дали ориентацията на подхода на гнева може да повлияе на инхибирането. Те изпълняват задача „дай/не върви“, изискваща бързи реакции на стимул „дай“ и инхибиране на отговорите на стимул „не върви“. Поведенческото инхибиране е измерено чрез точността на отговорите на задържане при опити без преминаване. Състоянията на тъга и страх показват по-висока точност при изпитания без опити, което сочи по-добро поведенческо инхибиране от условията на щастие и гняв. Гневът, по-специално, нарушава инхибирането, което предполага, че ориентираните към оттеглянето емоции като тъга и страх засилват инхибиторния контрол по-ефективно от емоциите, ориентирани към подхода. Едно ограничение е, че проучването не включва други негативни емоции, като отвращение, които също могат да повлияят на инхибиторния контрол.
Като цяло, това изследване предполага, че тъгата и страхът засилват инхибиторния контрол, като помагат на хората да се съсредоточат върху съответните задачи чрез потискане на неуместни разсейвания или автоматични реакции. Тези открития оспорват традиционното мнение, че отрицателните емоции винаги влошават когнитивните резултати. Изследването „Тъгата и страхът, но не и щастието мотивират инхибиращото поведение: влиянието на отделните емоции върху изпълнителната функция на инхибирането“ е на авторите Джъстин Сторбек, Дженифър Л. Стюарт и Джордан Уайли.
Полина Василева
