Европейската система за бързо предупреждение за храни и фуражи е открила високи нива на арсен и олово в сушен магданоз и риган, живак в замразена риба и кадмий в консервирана риба тон
Тези открития бяха обявени от Центъра за оценка на риска на хранителната верига към Министерството на земеделието. Високо съдържание на арсен и олово в сушен магданоз и в листа от риган, високо съдържание на живак в замразена риба и кадмий в консерви риба тон са регистрирани от европейската система за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF), съобщава в последния си анализ Центърът към ведомството.
Общият брой нотификации за месец април на RASFF е 419, като сигналите в категория храни са най-много - 385, за фуражите - 20 и материалите в контакт с храни - 14. Германия и Белгия са най-често нотифицираните страни за патогени (Salmonella, Listeria) и химични замърсявания. Турция води при пестициди в плодове и зеленчуци, а азиатските държави (Индия, Виетнам) са фокус за афлатоксини и недекларирани алергени.
Най-засегнатите категории са: подправките, ядките, кафето и чая, които присъстват най-често в ежедневната консумация на голяма част от потребителите.
България е спомената в мониторинга с наличие на афлатоксин В1 в слънчогледови семки и високо съдържание на олово в замразено филе от гърди на фазан без кожа и кости. Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) е създадена от Европейската комисия (ЕК) и представлява мрежа от звена за контакт в държавите членки на Европейския съюз (ЕС), Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) и трети държави, за бърз обмен на информация в случаите, когато храни и фуражи представляват пряк или косвен риск за здравето на хората, животните и околната среда, отбелязват от Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Общо 123 са предупредителните нотификации в доклада на RASFF, който е изследван и от Центъра за оценка на риска по хранителната верига, а от тях 15 се отнасят за билки и подправки.
Регистрирани са наличие на афлатоксини в червен пипер от Испания, в чили от Индия, в смлян джинджифил от Виетнам и в боб тонка от Белгия, високо съдържание на арсен и олово в сушен магданоз от Белгия и в листа от риган, също от Белгия, голямо количество на Bacillus cereus – бактерия, която може да причини отравяне, в джинджифил на прах от Германия, наличие на перхлорат (нарушава функцията на щитовидната жлеза) в сушени листа от босилек от Египет, линурон (хербицид, който се свързва се с риск от рак на черния дроб) в сушена мащерка от Полша и наличие на хлорпирифос (инсектицид, забранен в ЕС, който влияе на нервната система) в сушена мащерка от Египет.
Хлорпирифос е открит и в стафиди от Китай и в зеленчуци от Бразилия, а в сушени смокини от Турция е открит охратоксин А, за който има данни, че уврежда бъбреците
Пак от Турция, но в нар са засечени наличие на няколко пестицидни остатъци, а в сушени кайсии от Афганистан има наличие на недеклариран алерген – серен диоксид.
От европейската система за бързо предупреждение за храни и фуражи са регистрирали и високо съдържание на живак в замразена риба меч от Португалия, в резени от риба меч от Испания, в осолени филета от риба меч от Испания и във филета от риба марлин (Makaira indica), също от Испания.
При рибните продукти е засечено високо съдържание на кадмий в консервирана риба тон от Еквадор, както и наличие на клиничен случай на скомброиден синдром в Италия, след консумация на риба тон от Испания. Скомброидното натравяне е вид хранително отравяне, причинено от консумацията на риба, която съдържа високи нива на хистамин.
Сред по-сериозните нотификации при рибните продукти е и наличие на бактерията Listeria monocytogenes (причиняваща листериоза – хранително предавана инфекция) във филета от сьомга от Норвегия. В предупредителните нотификации на европейската система попадат и шоколад с тетрахидроканабинол (THC) и канабидиол (CBD) от Словения, наличие на афлатоксини в шоколад от Обединените арабски емирства както и наличие на антраквинон в чай “Earl Grey” от Германия и Италия.
Както е известно, тетрахидроканабинол (ТНС) е основният психоактивен компонент на канабиса, а антрахинонът вид оцветител, като в ЕС е забранен за храни, но се среща в чайове и билки.
Общо 107 са нотификациите с недопуснат внос, от които 24 на плодове и зеленчуци, 22 на ядки, 14 на птиче месо и продукти, 5 на риба и рибни продукти и 8 на билки и на подправки.
Европейските власти са иззели неетикетирани продукти от животински произход от Молдова, включително месо и млечни изделия, поради липса на проследимост и потенциални здравни рискове. Паралелно, нелегален внос на храни от Албания (месо, млечни и растителни продукти) също е бил спрян заради нарушаване на санитарните норми.
Освен това, открит е сусам от Судан, замърсен със Salmonella, както и лимони от Египет, съдържащи неразрешената консервантна добавка Е 202 (калиев сорбат), което поставя под въпрос тяхната безопасност за консумация. Европейският орган по безопасност на храните уточнява, че афлатоксините са микотоксини, произвеждани от два вида Aspergillus – гъбичка, която се намира изключително в зони с горещ и влажен климат. За афлатоксините се знае, че са генотоксични и канцерогенни, а експозицията чрез храни трябва да бъде колкото се може по-ниска
Афлатоксините могат да бъдат открити в различни видове ядки, царевица, ориз, смокини и други сушени храни, подправки и сурови растителни масла, зърна какао, както и да се появят в резултат от заразяване с гъбички преди и след прибиране на реколтата. Европейската комисия е призована да обмисли актуализиране на оценките на риска и евентуално коригиране на границите на безопасност за тези тежки метали в хранителните продукти, особено за най-уязвимите групи като деца и бременни жени.
Милена ВАСИЛЕВА
