Постоянно практикува специалността си, посещавайки всички конференции на обществото по оториноларингология в Русия, редовно преминавайки през 5-годишни курсове за повишаване на професионалната квалификация. През 2014 г., получава висша квалификационна категория по оториноларингология от руската Висша атестационна комисия на здравеопазването на МВР.- Д-р Димитрова, вие сте професор по УНГ болести. Защо решихте да разширите практиката си в полза на нетрадиционните методи?
- Занимавам се с ирисова диагностика от 1991 г. под ръководството на проф. Шмигов. От него бяха разработени много нови методики, свързващи традиционната и нетрадиционната медицина. Като специалист УНГ използвам в практиката си много от тези методики. Те ми помагат при разработването на правилната, индивидуална насока за лечение и диагностика.
- Разкрийте ни малко повече от тайните на ирисологията?
- Ирисово-диагностичният метод е доста лесен и експресивен като средство за масово изследване. Правейки съществена разлика между понятията “клинично здраве” и “конституционно здраве”, ирисодиагностиката вече е на стадий на предшестващата болест, установява слабите места на пациента, неговата индивидуалност, която се формира чрез генетични фактори и наследствена патология. Ирисовата диагностика позволява бързо и без провеждане на инвазивни и скъпоструващи изследвания да се установи проявата и локализацията на паталогичните процеси в организма, като в същото време дава оценка за степента на тежестта им, колко отдавна се е образувал проблемът. Дори при липса на клинични признаци дава прогнозираща оценка.
Ирисовата диагностика притежава единствената по своя тип способност към интегрална оценка на ранните генетични, детерминирани патологични нарушения.
Но трябва да се има предвид, че с този метод могат да се занимават хора, които много добре владеят и имат широк диапазон на знания както в областта на медицината, така и в психологията. За съжаление голямо количество билкари, които не владеят този метод или им липсват достатъчни знания, прилагат само компютърна обработка на данните, без използването на логически и психологически анализ. Тъй като получените данни не винаги се вписват в компютърна схема, се тълкуват неправилно, което несъмнено води до дискретизация на иридоскопичния метод.
Така се случи и в нашата държава, когато някои бързо излюпени “специалисти”, които дори нямат висше медицинско образование, завършили краткосрочни курсове, започнаха да използват някои от основите на ирисовата диагностика
за определяне на медицинска диагноза,
без да имат предвид психосоматичното състояние на човешката система.
Лично от мен и група учени, които имат медицинско и психологическо образование, беше разработен съвършено нов метод за определяне на психологическото и психосоматичното състояние по ириса на окото. В основата на този метод е съвършено нов научен подход, който дава възможност да се избегнат по-ранно допусканите грешки. Искам да изтъкна, че ирисово-диагностичния метод широко се използва в чужбина и има широка употреба в областите на медицината и психологията.
- Как “изглежда” болестта, отразена в ириса?
- Ирисът дава информация не като определени знаци, а като цялостна система, която ни разказва за състоянието на организма и какво можем да очакваме от него в бъдеще, както и възможността да избегнем тези заболявания в най-уязвимите им зони.
- Науката изследвала ли е този феномен - защо и как точно в ириса се отпечатват болестите, дори и да се прогнозира развитието на бъдещи заболявания?
- Ирисът има дълбоки корени в древността, като първото изображение на ириса е намерено в гробницата на Тутанкамон. Окото е единственият вътрешен орган на човека, който се вижда отвън. Имайки предвид, че вътрешните органи на човека са уникални, а изображението на окото може да се получи много лесно с обикновен цифров фотоапарат, възникна въпросът дали да се използва рисунката на ириса като някакъв код, който е различен за всеки човек, и за използването на този код за аналитични цели.
©Shutterstock
Развитието на окото започва още в зародиш, в началото на втория триместър и завършва в осмия месец от бременността (между другото, това не се отнася за цвета на окото, който може да се сменя в течение на първата година от живота: често бебетата се раждат със сини очи и след това те потъмняват). Това често означава, че даже у еднояйчните близнаци ирисът е различен. Рисунката на ириса може да се сменя по време на живота само вследствие на болести на окото, като катаракта например, но често дори и при тези, които са преминали през операция на окото, ирисът остава непроменен или с незначителни различия. Рисунката на ириса в повечето случаи е случайна, а колкото е по-голяма степента на случайност, толкова е по-голям шансът рисунката на ириса да е уникална. Математически “случайността” се описва със степента на свобода. Изследвания показаха, че текстурата на ириса има степен на свобода, равна на 250, което е много пъти повече, отколкото степента на свобода за пръстовите отпечатъци (35) и изображенията на лицето (20).
Това означава, че използването на текстурата на ириса за идентификация е по-ефективна от пръстовите отпечатъци.
- Може ли да се използва текстурата на ириса и за определяне на психологическото състояние на даден човек?
- Използването на текстурата на ириса за оценка на психологическото и соматичното състояние на личността в голяма степен е оправдано и доста перспективно. В последно време в практиката на международните медици се използва иридомикроскопия - наука, която използва
микроскопично изследване на ириса
на човешкото око с цел получаване на информация за скрининг на различни заболявания или състояния на всички системи в организма, както и на психологическото и психосоматичното състояние на личността.
Посочената методика позволява да се проявят и прогнозират патологичните (отклонения от нормата) проблеми веднага по две направления:
► наследствено детерминирани
► адаптационно-трофични признаци на ириса на окото
- Как може да се използва този метод от психолозите?
- За психолозите много ценно се явява използването на този метод за определяне на стресовото състояние на човека и при диференциалната диагностика между соматични заболявания и техните психосоматични прояви. По определени знаци на ириса на окото не само може да се определи колко стресоустойчив е човекът, но и неговото психологично състояние - не само в сегашния момент, но и да се прогнозира поведението му. Може да се определят възможностите за развитието на психологични състояния, неврози и да се открие предразположеността на човек към развитие на шизофрения.
Явленията на стрес или напрежение добре се визуализират на ириса, изразявайки се често чрез наличието на адаптационни дъги или пръстени. Също така се отбелязва и преместване на зеницата и радиалните линии в проекцията на мозъка (състояние на стрес).
- А какво представлява цветоимпулсната терапия, която прилагате?
- Нетрадиционните методи много широко се прилагат от традиционната медицина. Цветоимпулсната терапия е един от методите, които се използват много разностранно както в традиционната, така и в нетрадиционната медицина.
Основата на лечението е с цветови импулси, които помагат да се коригира психоемоционалното състояние, да се стимулира имунитетът, без да се прибягва до медикаментозна корекция. Много дълго е да се обяснява как протича този процес, но в основата му е възбуждането на различни зони от ириса, за да се постигне лечебен ефект. Методиката може да се използва както при деца и бременни, така и при хора с автоимунни процеси. Към тях се отнася и хроничният тонзилит. Също така се използва за лечение на алергичен ринит, астматичен бронхит, бронхиална астма - в комбинация за корекция на традиционното лечение в междупристъпния период.
Цветът ни помага да стимулираме собствените защитни сили
на организма, да коригираме слабите си места, да го заредим, да овладеем възпалението със собствени сили. Стимулира всички процеси на организма.
- Докъде стигат възможностите на нетрадиционните методи и кога се налага да се използват тези от традиционната медицина?
- В основата на лечението винаги се прилага съчетание на традиционната и нетрадиционната медицина. Всичко зависи от пациента и най-главното е, че трябва да се съчетават, а не да се отрича едното или другото. Грешка е да се използва само един метод.
- Прилагате предимно консервативно безоперативно лечение при хронични тонзилити (болни сливици). Възможно ли е да се избегне наистина операцията и какво представлява лечението?
- Хроничното възпаление на сливиците е най-разпространеното заболяване при деца, но се среща доста и при възрастни хора. Тъй като сливиците са основна врата за всички инфекции, които атакуват организма, при наличие на хроничен процес в тях страдат и сърцето, и бъбреците. И когато възниква проблем с тях, те трябва да се лекуват консервативно или оперативно.
Затова най-важният въпрос е кога трябва да се лекуват сливиците консервативно и кога трябва да се предложи оперативно лечение. Разбира се, премахването на сливиците е доста лесен и бърз процес за лекаря и пациента, но дали наистина си заслужава? Премахването на сливиците може да доведе до по-късни усложнения. Сливиците практически винаги могат да се запазят само ако не представляват инфекциозно огнище, което натоварва сърдечносъдовата система и способства за интоксикацията на много органи и системи, които са морфологично свързани. Сливиците също така отговарят за много хормонални процеси в организма. Проучване на руските оториноларинголози показва, че премахването на сливиците е свързано с хуморално-имунния статус, нарушение на обмяната на веществата (затлъстяване), първично безплодие и нарушение на менструалната функция при момичетата.
Само специалист уши, нос, гърло може да прецени кога операцията е наложителна, а кога сливиците може да се запазят и да се прибегне към консервативно лечение. То изисква много труд и дисциплина от двете страни, защото ако не се взимат адекватни мерки и не се спазва лечението, то няма да има резултат. Има случаи, в които то трябва да се повтаря не по-малко от два пъти в годината. Но лечението си заслужава, защото органът може да бъде премахнат по всяко време, но неговите функции ще бъдат загубени завинаги.
- До какви негативни последствия в организма води отстраняването на сливиците?
- След оперативното лечение се премахва естествената бариера, която спира всички инфекциозни агенти, минаващи към белите дробове, водещи до хронични заболявания на тези органи. Най-малкото, което може да се получи вследствие на премахването на сливиците, е развитието на хроничен фарингит - заболяване на задната част на гърлото, лечението на което е много по-тежко и по-скъпо. Има вероятност и за хроничен ларингит (периодична загуба на гласа), което също много трудно се лекува.
Затова аз провеждам лечението на хроничните заболявания на сливици по специална методика, разработена от мен. Лекувайки болните сливици и връщайки пълната им функционалност, даваме възможност да се съхрани имунният статус и да се избегнат усложненията, които могат да доведат до нелечими заболявания.
- Колко време продължава лечението по вашия метод?
- Моят метод за лечение при хронично заболяване на сливиците се свежда до 30-дневен курс от три последователни вида терапии, без прекъсване. В основата на терапията влизат съставки от фитопрепарати, които стимулират хуморалния имунитет и помагат да се избегне оперативната интервенция. Прилагам методиката вече повече от 30 години с някои подобрения и постигам положителен резултат за цял живот.
Прогнозиране поведението на личността
Иридодиагностичният (иридоскопичен) метод дава възможност за прогнозиране на поведението на личността в различни жизнени, в това число и екстремални ситуации. По рисунката на ириса може да се използват различни модели на психокорекция на личността, имайки предвид прогнозираната система на поведение.
Виждайки възможностите на иридоскопия и нейната несъмнено важна роля за откриване на психологически и психосоматични отклонения (при достатъчно ниски разходи на оборудване), може със сигурност да се утвърждава колко са широки възможностите на този метод за провеждане на структурно и комплексно анализиране на състоянието на човека при постъпване на работа, например в органите на вътрешните работи и други силови структури, а също и в подразделенията, в които се изисква прецизен подбор и проверка на персонала.
Как Александър Македонски е правел подбор на войниците в армията си?
Великият пълководец, минавайки пред набор от новобранци, леко ги е плесвал по лицето. Тези, които при удара почервенявали, ги е изпращал на задна позиция във войските. А тези, които пребледнявали, ги е взимал на предните позиции. В първите колони са били винаги хората, при които е преобладавала симпато-тоническата нервна система. Това се обяснява с факта, че при сипмато-тоничния тип нервна система кръвотечението е много по-неопасно за живота, защото цялата система се намира в спазми. Те са по-ефективни на предните линии - хора с такъв тип нервна система действат по-бързо и безпрекословно изпълняват заповедите. Това е заради особеността на нервната им система. Хора, при които преобладава парасимпатиковата нервна система, са с по-забавени реакции. Кръвотеченията при тях са по-обилни и опасни за живота. Остава само да се възхищаваме на наблюдателността на великия пълководец.
Подготви Милена ВАСИЛЕВА
