От незапомнени времена нашите мъдри предци са лекували хората, използвайки силите на природата и дарбата, която притежават. Днес, въпреки изобилието от синтетични лекарства, много от хората предпочитат да се обръщат към алтернативната медицина. Вярно е и това, че не са много истинските лечители, които могат да усетят човешкото тяло. За съжаление, тайните на древните не се разкриват на всички. И още повече можем да се гордеем, че в България има човек, чиято лечебна сила на ръцете върши чудеса. 

Румен Димитров, чекръкчия, е доста известен не само у нас, но и в чужбина като лечител. Неговият характер изненадващо съчетава естествен талант, доброта и надеждност, с природно чувство за хумор и чувствителност към човешката болка. Всеки, потърсил помощ за болежките си от Румен, казва, че ръцете му като с магия откриват и отнемат болката. 

Роден и закърмен със силата на Родопите, избира да живее в райско кътче - гр. Крън, до Казанлък, закътано в полите на Стара планина. Като състезател по свободна борба в спортен клуб “Берое”, гр. Стара Загора, съдбата го среща с един от най-известните лечители в България - бай Тодор Чекръкчията от Хасково. Именно той го учи на тънкостите в техниките на чекръкчийството, как да намества навехнато, изкълчено и дископатии, и му казва, че притежава дарбата да лекува. 

Сега Румен Димитров е един от най-добрите народни лечители на навехнато и изкълчено в България. 

- Г-н Димитров, занаят или дарба е чекръкчийството?

- Определено е дарба и то – голяма дарба. Няма как да лекуваш, ако в ръцете ти няма „ток”, няма я магията да откриваш къде точно е болката и да я изцелиш. Но благодарение на наученото от бай Тодор, знам къде точно и как да пипна, за да помагам. Да се учиш от един от най-добрите лечители в България е благо и дар от съдбата. Идваше често да ни лекува всички спортисти и нас, състезателите по свободна борба в клуб „Берое”.

Нашият спорт е тежък и изпълнен с много травми. Той беше първият, който откри в мен дарбата да лекувам. И така вече 45 години помагам при изкълчено, навехнато, дископатии. Да се изправиш пред страданието и болестта, да помагаш и да бъдеш полезен, е възможно само тогава, когато усещаш това, което правиш, като призвание.

- Има ли случаи, в които не можете да помогнете и отпращате човека да потърси лекарска помощ?

- Като цяло, помагам само с каквото мога и където знам, че ми е възможно да го направя. Когато видя, че нещо не е за мен, изпращам хората при лекар. Лекувам изкълчвания, прищипвания, навяхвания, разтежения на мускулите. Правя и масажи, не само за възстановяване, но и при схващания например, от дълго седене пред компютъра или при шофиране. Масажът е важно да се направи преди и след наместване на изкълчено, дископатии и дискови хернии. Но не да го галиш и „сапунисваш”, а така, че да се раздвижи добре кръвта, за да се отпуснат всички схванати и втвърдени мускули и сухожилия. 

Най-тежките случаи са тези, при които човек е закъснял с дископатията и се е образувало нещо като ръбче под мястото, където е травмата. И, за да се премахне, трябва да се правят дълго време масажи със специални билкови кремове и настойки, за да се постига „омекване”, отпускане на тялото. Много помагат тетрата и дафиновият лист. Може да се смесят и да се сварят, след което с отварата да се разтрива проблемното място, дори и при счупено.

Но с един-два пъти не може да стане и да се излекува дископатията и „захапаното”. Трябва да се разтрива и масажира по-дълго време, за да може човек да се движи отново. Без това е невъзможно да се прави и наместването – така, че да изчезне не само болката, но и проблемът. Когато при мен дойде човек и потърси моята помощ, още като го пипна, усещам какъв му е проблемът и какво му има. Но не се занимавам със счупено и оперирано. Оставям това на лекарите. Не само в официалната медицина, но и при нас, народните лечители, основното е: не вреди! 

Освен това, когато лекуваш, не причинявай допълнително болка. Идва човекът, едва ходи, кракът му е изкълчен, подут и болезнен. За да го наместиш, трябва да знаеш точно къде и как да пипнеш – хем да го наместиш, хем да не го мъчиш допълнително. Ако му се увеличава болката, значи не си майстор – не знаеш къде и как да натискаш и разтриваш. Затова и чекръкчийството не е за всеки.

Като състезател по свободна борба съм печелил златни и сребърни медали на републикански и международни срещи. Радвала ме е победата, тъй като е свързана с тежки и постоянни тренировки и труд, но нищо не може да се сравни с удовлетворението да излекуваш човек от болката и след това да видиш благодарността в очите му.

- Как протича лечението при вас?

- Най-често оправям изкълчвания, проблеми с гърба, като дискови хернии и дископатии, прищипано. Понякога се налага да работя с един човек по 2-3 часа. Разтривам го с ръце, търся местата, където има възпаление или оток – най-често в областта на кръста. Така разбирам къде трябва да пипам. След това правя масаж, за да се отпусне целият крак и да мога да наместя и ябълката с избутване.

Като цяло, всеки чекръкчия си има своя собствена техника на работа. Трудно се намират хора, които лекуват по един и същи начин. Освен това, когато работя, винаги говоря с човека, това е необходим елемент от практиката, един вид лечебна традиция.

- Колко време продължава лечението? Може ли отведнъж да изчезне и болката, и проблемът?

- Болката може да изчезне и след наместването и оправянето на прищипаното, но отпускането и раздвижването на тялото изисква по-продължително време да се прави с масажа. Не е сериозно да твърдиш, че след като си наместил дископатията, болката е понамаляла или отшумяла, си си свършил работата. Особено, ако човек е търпял по-дълго болката – 4-5 г. и не е потърсил навреме помощ. Тогава може да се наложи и девет-десет пъти да дойде.

Петър Манолев: Чекръкчийството е центриране на тялото и духа едновременно

- Какви съвети давате на хората, след като ги излекувате, за да не се върне отново проблемът и болката?

- Първо, един месец да не вдигат нищо по-тежко от хляб например. Хората с дископатии не трябва да се къпят в басейни с гореща вода и в никакъв случай да правят резки движения. Дори когато стават от леглото, да го правят много внимателно – първо да спуснат единия крак на земята, после – другия, да поседят малко и чак тогава да се изправят. Ако им се наложи да повдигнат нещо по-тежко от земята, първо да приклекнат и след това да го направят. Проблемът е, че натоварването при това движение е директно в областта на кръста и удря по най-слабото място – там, където е дископатията.

Милена ВАСИЛЕВА