COVID-19 може да провокира развитието на захарен диабет при здрави преди това хора. До този извод са стигнали италиански учени, публикували изследванията си в приложение към едно от най-влиятелните научни издания “Природа”.
Трагичната връзка между диабета и коронавирусната инфекция стана ясна от самото начало на пандемията. При хората с това заболяване COVID-19 протича особено тежко и често - фатално. Но оказва се, че има и обратна връзка: не само диабетът спомага за инфектирането с коронавирус, но и COVID-19 допринася за развитието на захарна болест.
Италиански учени наблюдавали две групи пациенти в продължение на няколко месеца, след прекаран коронавирус. В едната група били хора с диабет преди инфекцията, във втората – първоначално здрави. При последните поне два месеца са се запазили такива нарушения в глюкозния метаболизъм, характерни за диабета.
„При 46% от пациентите, хоспитализирани поради COVID-19 и които не са имали предшестващ диабет, кръвната им захар се повишава“, казва Паоло Фиорина, водещ автор на изследването, ендокринолог.
35% от тях са имали високи нива на захарта поне шест месеца по-късно. Тоест, до края на изследването. А това означава, че те или скоро ще развият истински диабет, или рискът от него ще се увеличи, а той ще се прояви малко по-късно.
Това са ранните признаци на усложнения при COVID-19
Всъщност, светът е на прага на още една пандемия – диабетът. А това означава, че ще се появят милиони нови пациенти с тежки хронични заболявания, което ще доведе до още по-сериозни усложнения. Което от своя страна, ще увеличи тежестта върху здравната система – лекарствата за диабет се компенсират в почти всички страни. Образно казано, светът ще работи за аптеката.
Учените са установили, че след COVID-19 има нарушения и в хормоните – нивото на инсулина и другите свързани хормони се променя. Също така се засягат и специалните клетки на панкреаса, които произвеждат този хормон. Всички тези промени са характерни за диабет тип 2.
„Нашето проучване е едно от първите, което показва, че COVID-19 има пряк ефект върху панкреаса“, продължава д-р Фиорина. - Това показва, че той е друга мишена за коронавируса и че го засяга не само в острата фаза по време на хоспитализация, но и дълго след това.”
Трудна диагноза
За да се открие диабет при тези пациенти, не е достатъчно да се проверява сутрин глюкозата на гладно – тя може да е нормална, но често се повишава през деня. Това усложнява навременната диагностика на диабета. Хората могат да живеят с него дълго време, без да знаят за това, и да натрупат усложнения от болестта. В такива случаи е най-добре да се проверява не само захарта на гладно, но и т.нар. гликиран хемоглобин. Той показва средното ниво на кръвната захар за три месеца и ако нормата е надвишена, тогава има хронично, а не епизодично повишаване на глюкозата. Това означава, че пациентът почти сигурно има диабет.
Фактор, който увеличава риска от тежък COVID-19
Какво да направят тези, които, уви, са имали COVID-19?
Следните симптоми ще помогнат да се заподозре диабет: често и обилно уриниране, особено през нощта, силна жажда (включително през нощта), умора, която не изчезва след почивка, немотивирана загуба на тегло, сърбеж или млечница в областта на гениталиите, дълго заздравяване на порязвания и рани, замъглено зрение, цветни ирисцентни кръгове пред очите.
Специалистите у нас споделят, че наблюдат също подобни промени при хората след COVID-19. Ако вече са имали диабет, той често протича по-тежко, което изисква засилване на лечението и дори предписване на инсулин за диабет тип 2. Има опасения, че коронавирусната инфекция увеличава риска от захарен диабет тип 1, който е инсулинозависим. Този ефект е описан и при тежко прекаран грип.
След епидемии винаги се отчита скок в честотата на този тип диабет. Международна група учени вече се е организирала за проследяване и проучване на тези пациенти по целия свят. Друг проблем, свързан с пандемията, е увеличаването на болестното затлъстяване поради ниската физическа активност на изолираните хора. В резултат на това захарният диабет тип 2, характерен за възрастните хора, става често срещан дори при деца с наднормено тегло.
Милена ВАСИЛЕВА
