“Вирусът се променя, защото трябва да се адаптира. Ако това не стане, той умира”, това казва пред италианския информационен портал adnkronos проф. Карло Федерико Перно, директор на отдела по микробиология в педиатричната болница IRCCS Bambino Gesù - Рим.
“SarS-CoV-2, който най-вероятно идва от прилепи, се адаптира към хората и следователно трябва да мутира, за да влезе в тялото и да оцелее. Неговата цел не е да убие домакина, а да се възпроизведе вътре”, уточнява проф. Перно, който участва в проекта “Път заедно” на Janssen - фармацевтична компания от групата “Johnson & Johnson”.
Проектът включва и пет разработки на италиански учени срещу инфекциозната болест. Цел на инициативата e да се изясни значението, което ваксините са играли в човешката история.
„Днес - продължава Перно - говорим за бразилския, южноафриканския, английския вариант, но в действителност вече имаме деца и внуци с тези варианти, тъй като вирусът продължава да се адаптира по различен начин в определени географски райони, защото генетиката на хората има значение. Нека не забравяме, че същото е било и за ХИВ, с който имаме вирус в райони от Западна Европа и Америка, и който е различен от африканския“, уточнява ученият.
Що се отнася до възможността за отслабване на вируса, Перно не се съмнява: „Отслабването на вируса възниква, когато той вече не е в състояние да се репликира. При липса на ваксини и други фактори ще имаме увеличаване на способността му да се възпроизвежда.
12 мита за ваксините срещу COVID-19
Това не означава, че ще имаме засилване на патологията, тъй като интелигентният вирус има тенденция да се възпроизвежда все повече и повече, но също така да нанася по-малко щети, тъй като убивайки гостоприемника, се наранява. Ако нямаше ваксини, би имало укрепване на вируса като репликативна дейност. През следващите няколко месеца вероятно ще има спад в способността му да причинява щети. Освен това, коронавирусите с повишаването на температурата, имат по-малък репликативен инфекциозен капацитет“.
Специалистът по инфекциозни болести, въпреки провежданата кампания за ваксинация, все още приканва вниманието да бъде високо: „Живеем в среда, богата на живи същества, които взаимодействат с нас - казва Перно. - Тези взаимодействия също са се увеличили поради изменението на климата и модификациите, които сме генерирали на планетата.
Чрез обезлесяването хората са в контакт с животни много повече, отколкото в миналото. Животните са носители на вируси, които могат да се предадат на хората и да предизвикат патологии. Това, което се случи днес, е само последният случай на нещо, което ще продължи да се случва, ако не държим вниманието си високо“, предупреждава проф. Перно.
Повече от година след избухването на пандемията Covid-19, специалистът прави равносметка на наученото за вируса SARS-CoV-2: „Никога в историята на медицината не сме успели да натрупаме толкова голямо, разнообразно и богато количество информация за вирус. Но има още много какво да научим и редица аспекти, върху които да работим, защото твърде много подробности все още ни убягват”, казва ученият, който неслучайно се фокусира върху темата за мутациите
Експертите и общественото мнение са загрижени преди всичко за така наречените варианти. Някои вируси са в състояние да се адаптират и репликират лесно, докато други по-малко. Вирусологът напомня за SarS-CoV, вирус от 2003 г., който също е причинил смъртта на около 8 хиляди души, но не се е адаптирал напълно към хората, в резултат на което е изчезнал от само себе си, без да е необходима ваксина.
„SarS-CoV-2 , вирусът, с който имаме работа днес, напротив, се адаптира много добре, както виждаме от така наречените варианти“, предупреждава проф. Перно.
Румяна СТЕФАНОВА
