Оказва се, че алергията към материали, използвани за лечение и възстановяване в устната кухина, е все по-често срещано явление в практиката на денталните лекари. По принцип алергията е патологична реакция на организма към различни вещества от околната среда, наречени алергени, и се дължи на свръхчувствителност на организма към тях. Кои вещества и материали могат да предизвикат алергична реакция? Как се проявява този тип алергични изяви? Какво се предприема в такива случаи? На тези и още въпроси търсим отговор от д-р Поля Петева – стоматолог-алерголог. Нейната лечебна дейност е ориентирана основно в областта на денталната алергология, ендодонтията, протетиката и пародонтологията, както и към детската дентална медицина. Д-р Петева е носител на приза за Дентална медицина за 2014 година и на статуетката „Благотворение на Фондация „Св. Иван Рилски”. Тя е експерт към Клиничната консултативна комисия на РЗОК-Плевен и член на Асоциацията на денталните мениджъри в България.
- Д-р Петева, преди да преминем по същество, моля ви накратко да обясните какво обхваща денталната алергология? Включва ли някакви специални процедури и манипулации?
- Денталната алергология е част от стоматологията, която включва в себе си няколко специализирани видове изследвания и тестове. На първо място т.нар. фокална диагностика. Това е диагностична дейност за установяване наличието на фокални огнища. Те се изразяват в проблеми със зъбите, венците или устната кухина, които причиняват болести на други органи от тялото. Друга манипулация е изследването на корозионния потенциал на зъбите на пациента - биметализъмът. Извършват се и други два вида теста: тестуване за алергия към стоматологичните материали, които се използват при лечението, и тестуване за алергични реакции към анестетици, използвани в стоматологията. И не на последно място извършваме т.нар. електро-одонтодиагностика, която се изразява в изследване на виталитет на зъба. Т.е. доколко той е „жив” и дали е необходимо кореново или биологично лечение със запазване виталитета на пулпата. Аз като специалист в областта на денталната алергология работя в тясно сътрудничество с колеги специалисти от почти всички медицински области. Това се налага, за да осигурим на пациентите си пълната грижа, от която се нуждаят.
- Да се върнем на конкретната тема. Кои медикаменти, вещества, препарати и консумативи в стоматологичната практика могат да провокират алергична реакция?
- Те са няколко групи и вида вещества и препарати:
• Медикаменти за промивка и временни вложки при консервативно лечение на зъбите.
• Средства, с които запълваме каналите.
• Алергия могат да предизвикват и материалите за поставяне на пломба като амалгама, химични композити, фотополимери, някои видове цименти, златни сплави и др.
• Отпечатъчни материали, използвани за протези и в ортодонтската практика като силикони и алгинати.
• Алергична реакция могат да предизвикат и материалите, използвани за корони и мостове – хром-кобалтови сплави, металокерамика, а и златни сплави също.
• И не на последно място са пластмасите за мостове, подвижни протези и някои ортодонтски апарати - розова и безцветна пластмаса, пластмаси за временни корони и мостове и др.
- Д-р Петева, а как се проявяват алергичните реакции при извършване на различни стоматологични процедури?
- Алергичните изяви могат да бъдат от общ или локален характер. Общите изяви са по-рядко срещани, предимно при поставяне на анестетици. При тях се
появява чувство на стягане
подуване на език и устни и дори задушаване. Най-тежкото усложнение, което може да се случи, е анафилактичният шок. При него трябва много бърза и адекватна реакция от страна на лекаря. По отношение на стоматологичните материали реакциите се проявяват най-често с обриви, сърбеж, уртикария, дерматит и много рядко т.нар. едем на Квинке – оток на устни, език и клепачи.
- Какви са оплакванията на самите пациенти в такива ситуации?
- Най-често пациентите съобщават за зачервяване, подуване, лека болка и засилено отделяне на слюнка. Оплакванията се появяват няколко часа след поставянето или използването на определен материал или медикамент. Понякога се появява и чувство на парене или горене в устната кухина, а по езика се появяват отпечатъци на зъбите поради това, че е отекъл.
- Могат ли да се избегнат такива усложнения? Какво предприема денталният специалист, за да не се случат?
- За да избегнем доколкото е възможно такива усложнения, е много важно да разпитаме подробно пациента дали е уязвим от някакъв вид алергия – към медикаменти, козметични продукти, храни. Дали през годините е имал слънчева или студова алергия, астма, реакция при ухапване от насекоми, както и към бижута и т.н. Важно е да разберем дали досега е имал клинична изява на алергия по какъвто и да е повод. Когато пациентът съобщи за алергична предразположеност, стоматологът задължително трябва да го насочи за тестуване в специализиран кабинет. С алергологичните тестове се определя алергичната реактивност. Т.е. каква всъщност е чувствителността на организма. В денталната практика най-често се използват кожно-алергичните и скарификационните проби. Т.нар. епикутанен тест се използва за търсене и доказване на контактна алергия към материали. На кожата на гърба в областта на лопатката
се поставят серия алергени
Те са специално приготвени в нетоксични концентрации, така че да предизвикат реакция при пациенти с алергична предразположеност, но не и при здравите. След 48 до 72 часа специалистът отчита резултатите. Той е длъжен също така да прецени показанията и противопоказанията при прилагане на този тест. За тестуване на алергия към анестетици се използва скарификационен тест.
- В заключение на тази тема, можете ли да посочите кои са най-често срещаните алергени от стоматологичните материали. А и не ви попитах дали се прилага лечение, или просто се отстранява установеният алерген?
- През моята 20-годишна практика в денталната алергология мога да обобщя най-често срещаните алергени сред стоматологичните материали. Това са хромникеловите и хромкобалтовите сплави, амалгамата също като общ продукт и не на последно място е живакът, който отделно е и токсичен. Алергична реакция често причиняват и розовата пластмаса, както и т.нар. химични композити. Относно лечението – да, първо се отстранява контактът с алергена. Т.е. материалите се отстраняват от устната кухина и само ако се налага, се прилага общата при алергични състояния терапия с антихистамини и кортикостероиди. При алергична реакция към анестетици подходът е различен и там водещата роля е на лекаря, а стоматологът оказва само първичната спешна помощ.
- Накрая да ви помоля накратко да обясните какви заболявания може да провокира една огнищна инфекция от зъбен произход?
- Първо да отбележа, че всеки дентален специалист трябва да работи в колаборация с колеги от редица медицински специалности. Когато имаме пациент с изразено общо заболяване, ние непременно трябва да го насочим към съответния специалист, който лекува основното му системно заболяване. Искам да кажа също така, че има доста фактори, които могат да станат причина за огнищни инфекции от такъв произход. Това са умъртвени зъби, зъби с пулпити, периодонтити, пулпна гангрена, кисти от зъбен произход, зъби с дълбок кариес и намален виталитет. В тази връзка ще кажа, че ако на човек му предстои смяна на сърдечни клапи, е задължително да се изключат огнища от зъбен произход, тъй като те може да предизвикат сърцебиене. А при пациенти с предстояща трансплантация и такива, които са на хемодиализа, задължително се извършва пълна санация в зъбно-челюстната област.
Яна БОЯДЖИЕВА
Горещи
Коментирай