Визитка♦ Д-р Емил Хаджиев, д.м., е част от екипа специалисти на Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия към УМБАЛ „Св. Екатерина” в София. Завършва медицина в Медицинска Академия – София през 1989 г. Придобива специалност по хирургия през 1996 г, а по съдова хирургия – през 2012 г в Медицински университет, гр. София. През същата година завършва и обучение по ултразвукова съдова диагностика. Докторант е към Катедрата по сърдечносъдова хирургия на тема „Лечение на хронични рани от съдов произход“ (2014 г – 2019 г). Дисертационния си труд „Лечение на хронични рани от съдов произход“ защитава през 2019 г. ♦ Извършва диагностика, лечение и профилактика на съдовите заболявания. Ежедневно участва активно в дейността на клиниката – неинвазивни и инвазивни методи за диагностика на съдовата система, хирургични и ендоваскуларни интервенции с цел реваскуларизация на съдовете, консервативно лечение на съдови заболявания – артериални, венозни и лимфни. Работи активно с цветно кодирана доплер-дуплекс сонография за диагностика на съдовите заболявания в своята клинично-изследователска дейност. ♦ Член е на Българския лекарски съюз, на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология, на Българската асоциация по гръдна, сърдечна и съдова хирургия. |
- Д-р Хаджиев, какво може да причини образуването на хемангиом? Тумор ли е или разрастване на съдовете?
- Хемангиомът е доброкачествен тумор, който е съставен от разширени кръвоносни съдове. Няма категорична причина за появата на хеманогиомите. Най-вероятно има генетична предразположеност на организма, по-често при някои фамилии. Други фактори, които предразполагат към образуване на хемангиомите, това са бременностите, включително и многоплодните. Наблюдава се малко по-висок процент на засягане при жените в сравнение с мъжете. Важно е да отбележим и това, че при доносените бебета процентът на засягане е 10%, докато при недоносените се качва до над 30%. Това още един път доказва, че недостатъчното образуване на съдовете при недоносените бебета е една от причините за образуване на хемангиоми.
Друг фактор е възрастта. Много често при възрастните хора могат да се появят хемангиоми. Предполага се, че е поради промяна с възрастта в структурата на самата кожа. Външни фактори също играят роля като примерно токсични условия на работа. Важно е да се отбележи, че при бялата раса разпространението на хемангиомите е с 4% по-голямо.
- Къде най-често се откриват хемангиоми?
- Хемангиомите може да бъдат разположени навсякъде по човешкото тяло. Откриват се по кожата на лицето, шията и крайниците. Варират по цвят, размери и форма. Хемангиомите по кожата са чести при кърмачета – представляват 7% от всички доброкачествени тумори в ранна детска възраст. Може да бъдат разположени и в подкожните тъкани, в мускули – най-често при деца. Засягат и костите – предимно на черепа и на гръбначния стълб, особено при по-възрастни хора - 50-70 годишни. Могат да засегнат и вътрешни органи, най-вече черен дроб и черва.
В повечето случаи се откриват случайно на ехограф, рентген или скенер по някакъв друг повод.
– Какви са видовете хемангиоми и по какво се различават един от друг?
- Три са най-важните класификации, по които може да различаваме хемангиомите. Според тъканите, които изграждат тумора, биват капилярни и кавернозни. Първите са съставени от най-малките кръвоносни съдове и са най-чести при кърмачетата – откриват се още при раждането. Характерното за кавернозните е, че са разположени в дълбочина на кожата и на тъканите. И двата вида се различават както макроскопски, така и микроскопски. Капилярните са значително по-светли, по-повърхностни, докато при кавернозните кожата изглежда по-синкава. Третият тип са смесените хемангиоми – комбинация от първите два вида.
Другата класификация е според времето на появяването им и може би ще е по-интересна за родителите. Включва конгениталните хемангиоми – има ги още от самото раждане. И затова един съвет към родителите: още при вземането на детето от родилния дом хубаво да се огледа кожата за наличие на розови хемангиоми.
Следващите по вид хемангиоми от тази класификация са инфантилните. Те се появяват в първите месеци от раждането. Много по-често срещани са от конгениталните. При тях също е важно да се отбележи, че лечението трябва да започне още от самото начало.
Според дълбочината на засягане на тъканите различаваме повърхностни, дълбоки и смесени хемангиоми, като първите са с най-голям процент на разпространение – 50-60%. Дълбоките хемангиоми се появяват от първи до трети месец, като те са с по-малък процент - 15%. При смесените хемангиоми процентът е около 25-30%. Всички си имат външни описания, но те се променят с възрастта.
Д-р Емил Хаджиев
- През какви фази преминават тези промени?
- Хемангиомите имат три фази на развитие. Първата е пролиферативната фаза, която се развива най-бързо. Вижда се как с времето се оформя по-ясно розово петно, което нараства по размер. И тук, в тази фаза трябва да започне лечението, за да е най-успешно. Следва втората фаза – на стабилизация. Тогава вече хемангиомът достигна до определени размери, цвят, форма и надигнатост над кожата и така може да остане с години, без да се променя.
И последната, трета фаза на развитие е регресията, когато много голяма част от хемангиомите с годините започват обратно развитие. Дали със или без лечение, но една голяма част от тях започват да намалят по-размер, цвят и към 12-годишна възраст дори могат напълно да изчезнат. Като, естествено, остава някакъв незначителен белег.
- Какво е важно да отбележим за лечението?
- То трябва да започне веднага, още от самото начало при откриване на хемангиома. Може да бъде консервативно и оперативно. От новите методи, с които разполагаме, можем да споменем миниинвазивните, лазерните, криохирургията. Хирургията вече отстъпи място на тези нови методи. При съмнение за хемангиом трябва да се направи мултидисциплинарна консултация още при раждането. Това означава педиатър, дерматолог, съдов хирург, което също е много важно и родителите трябва да го знаят. Целта е да се обсъди какво ще е поведението при хемингиома: трябва ли да се започне консервативно лечение, или да се третира по някои от методите, които споменахме.
И още едно важно нещо при химангиомите е, че те задължително трябва да се проследяват от специалист, да се наблюдава за появата на усложнения.
- Как преценявате кой от методите на лечение да приложите при даден пациент?
- Много са важни видът на самия хемангиом и мястото, където се намира. Когато е на видими места, като лицето, при всички положения се стремим да избегнем хирургична намеса. И тогава метод на избор са склерозация, лазерната аблация, криохирургия. Целта е да се ограничи снабдяването с кръв на самия хемангиом.
- Кои са най-честите усложнения при хемангиомите?
- Доказано е, че 10% от хемангиомите протичат с усложнение при различните възрастови групи. Може да се наблюдава разрастването им по площ, по дълбочина. Това говори за настъпващо усложнение. Много често хемангиомите кървят при нараняване и дори спонтанно, което е най-неприятното усложнение. Важно е читателите ви да знаят, че рискът туморът да се превърне в злокачествен е минимален.
- Кои от тези хемангиоми са най-опасни?
- Най-опасни са дълбоките хемангиоми – тези, които са разположени на много голяма площ и за които споменахме, че се квалифицират като кавернозни. Първо, защото са разположени на по-големи кръвоносни съдове, не на капиляри. Второ, нарушени са стените на самите кръвоносни съдове и между тях се образуват каверни /кухини/ от кръв. Те са доста опасни, защото рискът от кървене при тях е по-голям. Ако хемангиомът притиска някакви структури във вътрешните орган, се оперира. В останалите случаи подлежи на наблюдение и много рядко се стига до някаква оперативната намеса.
- След като се приложи лечение, възможно ли е да има рецидив?
- Възможно е да има рецидив. Това е основният проблем при хемангиомите и най-големият недостатък на хирургичното лечение, между другото. Затова много е важно лечението да е хибридно. Дори когато се налага хирургично лечение, ако е възможно да се използва и лазерна аблация, криохирургия или склерозация.
- Всички тези методи ли прилагате в болницата?
- Освен криохирургията, останалите методи ги имаме. Тъй като една голяма част от хемангиомите до 12-годишна възраст могат да претърпят обратно развитие, изключително важна е консултацията с мултидисциплинарен екип колкото е възможно по-рано, за да се прецени какво ще е поведението при този хемангиом в бъдеще. Най-често при бебетата се използва като консервативна терапия още в самото начало бета-блокер под формата на сироп. Изписва се от комисия през Националната здравна каса. Ефектът е много положителен, но при започнато навреме лечение. Затова пак повтарям - при всяко новородено дете, при което от родителите или в родилния дом се забележи някъде петно с розов оттенък, съмнително за хемангион, е необходима консултация с мултидисциплинарен екип.
- Кой е бил най-сложният случай в практиката ви? В смисъл, труден за повлияване хемангиом или с много голям размер.
- Мога да спомена един мой пациент, мъж, на 70 години, който имаше огромен хемангиом на главата в окосмената част и кървеше непрекъснато. Там се наложи да прекъснем клоновете дори на артерия каротис екстерна, която отива към самия хемангиом. Ефектът беше задоволителен – кървенето намаля и спря. Зарасна, но остана белег. И една жена, около 35 годишна, с хемангиом на лицето, със същата клинична картина. Имам и пациент, при който хемангиомите бяха се разпространили на голяма площ от тялото, въпреки че нямаше оплаквания: по лицето и по целия крак, комбинирано с вродена съдова малформация – артериовенозни фистули.
Милена ВАСИЛЕВА
