- Г-н Шварценегер, разкажете ни какво е усещането да се завърнеш отново?- Усещането е, че сякаш никога не съм си тръгвал. Да поседиш на губернаторския стол, е полезно - в смисъл, че на всеки половин час при теб идват различни хора с проблемите си. И между другото мисля, че този опит ми помага да подобря актьорските си умения.
- Какви качества според вас са най-важни за преодоляване на трудностите и като губернатор, и като актьор?
- Първо, готовността за поемане на рискове. Второ, умението да не се предаваш, когато рискът се превърне в провал. A шансът това да се случи, е много голям. Аз като спортист знам, че пътят към победата преминава през поредица от поражения.
Например, когато вдигах лесно 180 кг, си мечтаех да повдигна сто и деветдесет. Но за да се случи това, трябваше да направя един куп неуспешни опита. И когато най-накрая вдигнах 190 кг, след това веднага започнах да мисля за двеста. Знаех, че ще се притеснявам отново много време, но това не ме плашеше. Трябва да имаш смелостта да отправяш постоянно нови предизвикателства - към себе си, към другите, без значение в коя област: в спорта, в политиката или в киното.
- А как приемате неуспехите в личния си живот? Например, разводът със съпругата ви след 25 години брак?
- По същия начин. Трябва да ги приемеш и да продължиш да живееш. Винаги има неуспехи и победи, остава ни само да се надяваме, че последните в крайна сметка ще са повече.
- Вие сте изключително жизнерадостен човек. Как го постигате?
- Да, такъв съм по рождение. Нямам причина да не съм жизнерадостен. В смисъл, че постигам всичко, което искам, откакто съм дошъл в Америка. Това е страната на възможностите! Всичко ти помага да постигаш целите си. От теб се иска само да действаш.
- Какво означава за вас ролята ви в “Терминатор”?
- Всичко! Цялата си кариера дължа на този филм без никакви съмнения. “Терминаторът” ме направи успешен и известен. Обикновено хората си мислят, че съм станал известен преди това, с ролята ми на Конан. Но тогава хората се съмняваха в мен: най-важното в Kонан, това беше тялото ми, а не актьорският ми талант. В “Терминатор”, разбира се, има момент, в който ме показват напълно гол, но в по-голямата част от филма бях облечен. И изиграх честно ролята си, което ми даде възможност да участвам във филмите “Командо”, “Хищникът”, “Истински лъжи” и “Зов за завръщане”. А и аз
обичам Терминатора, обичам да изобразявам машини.
- Но вие не сте машина. Сигурно сте имали травми по време на снимките?- Да, все по нещо ми се случва по време на снимките, но обикновено са само леки наранявания. Ако си ударя главата в камерата, слагат ми лепенка и отново съм на снимачната площадка. Сега това не е проблем, тъй като драскотините и натъртванията може да се изчистят лесно при обработката на снимките. Но счупеният крак или изкълченото рамо - те вече са повод за спиране на снимките. Повечето наранявания обичат такива места по тялото като раменете, лактите, коленете. В един от първите дни на снимките за “Терминатор 3” почти щях да загубя един от пръстите си. В сцената, в която влача ковчег, експлозивът гръмна точно там, където беше ръката ми. Добре, че бях с кожени ръкавици, иначе сега щях да съм без един пръст.
Във филмовата индустрия трябва да бъдеш силен. Със сигурност страстта ми към бодибилдинга ми помогна да се задържа в киното.
- Колко време отделяте, за да влезете във форма за снимките?
- Това обикновено ми отнема около три месеца за тренировки, но са възможни и варианти. За “Конан” ми трябваше една година, тъй като ми предстояха битки с ножове и езда. Когато правиш това през целия си живот, така свикваш с него, че тренировките не те напрягат и винаги си готов за всякаква работа. А колкото повече се упражняваш, толкова повече това си личи на екрана. В моя договор не са предвидени такива изисквания, но аз тренирам по своя собствена инициатива. Така правят и колегите ми във филма. С възрастта все повече наддаваш на тегло, а аз не искам появата ми на екрана да предизвиква смях. Не искам да разочаровам тези зрители, които са израснали с “Терминатора”, но, все пак, природата е неумолима и тялото се променя с възрастта. Затова колкото в по-добра форма си, толкова повече възможности има режисьорът да те екипира и да облича героя ти. Може да премериш всички възможни якета, обувки и прически... Губя по три или четири дни заедно с режисьора и специалистите по костюмите, въпреки че по договор не съм длъжен да го правя.
- След операцията на сърцето лекарите не ви ли препоръчват да ограничите тренировките си?
- Аз съм спортувал през целия си живот, за мен това е като дишането или яденето, тренировките са част от мен. Но сега не мога да правя упражнения с по-голяма тежест.
Забраниха ми да правя преси
от легнало положение. В резултат на това качих килограми, но започнах да правя по-често тренировките. Трябваше да променя и диетата си. Не ям мазни храни и всичко останало, в което се съдържа много холестерол. Млякото, сиренето и яйцата са изчезнали от живота ми, не трябва да наблягам на месото. Слагам на трапезата си рибни ястия и голяма купа със салата. Разбира се, и много плодове и зеленчуци. Сега се храня направо като момиче!
- В последните си филми вече не играете роли на свръхчовеци, а на обикновени хора, които са уязвими.- Може би, годините се усещат. Въобще след държавната служба виждам света по-сложно. Е, и самата кинематография се е променила много през последните двадесет години. Обичам да играя герои, но не съвършени.
- Не ревнувате ли Лиам Нийсън, защото сега той е най-популярната екшън-звезда в Холивуд?
- Не завиждам на никого. Обичам себе си, но се възхищавам и на другите хора, включително и на Лиам Нийсън. Същото мога да кажа и за Джеймс Камерън и Емили Кларк.
- И един въпрос на тема, която със сигурност не ви радва. Как е да остарявате?
- Старостта е нещо много гадно. (смее се.) Аз, честно казано, не виждам в този процес светли страни. Е, може би ставаш по-мъдър и по-добър, но като цяло удоволствията са малко. Налага се да се адаптираш. Но в никакъв случай не трябва да криеш възрастта си, да се преструваш, че си на тридесет години, че си толкова бодър колкото и преди. Ако хората видят, че си приел възрастта си, че можеш дори да се шегуваш със себе си, те също ще приемат този факт с лекота: “Ок, той знае на колко години е и умее много готино да се справя с тях”. И край - проклятието на старостта е ликвидирано.
- Какъв съвет бихте дали на мъжете на 60?
- Отричайте всичко. Не си пълнете ума с притеснения. Не гледайте в огледалото тъжно и просто игнорирайте това, което сте видели в него. Цял живот съм игнорирал всичко, което е можело да се игнорира - разговорите, че няма да успея, разговорите за болното ми сърце... А също така игнорирайте и остаряването. Това работи!
Милена ВАСИЛЕВА
