Нашият вътрешен, 24-часов циркаден часовник, регулира много аспекти на физиологията включително, отговора на организма ни към различни инфекциозни заболявания и ваксиниране. Ново проучване, публикувано в Journal of Biological Rhythms, показва, че нивата на антителата са по-високи, когато хората получават ваксина срещу SARS-CoV-2 следобед, в сравнение с тези, поставени сутринта.
„Нашето наблюдателно проучване предоставя доказателство за концепцията, че времето от деня влияе върху имунния отговор на ваксинацията срещу SARS-CoV-2. Тези констатации могат да бъдат от значение за оптимизиране на ефикасността на ваксината“, посочва съавторът на проучването – д-р Елизабет Клерман, учен, завеждащ Отдела по неврофизиология и медицина на съня в болницата в Масачузетс и професор по неврология в Медицинското училище в Харвард.
Симптомите на някои заболявания и действието на редица лекарства варират според времето на деня. Хората с белодробни заболявания често имат по-голяма тежест на симптомите и променена дихателна функция в определени часове на деня. Проучване сред възрастни мъже, които са били ваксинирани срещу грип, показва, че те имат по-високи титри на антителата, когато са получили ваксината сутрин, в сравнение с тези, ваксинирани следобед.
„Опитите показват, че прилагането на някои химиотерапевтични агенти в определено време на деня по-ефективно ще ги насочи към раковите клетки, като същевременно ще ограничи токсичността им към останалите клетки“, казва проф. Клерман.
Авторите на това проучване и други учени доказали ролята на циркадното сигнализиране в регулирането на имунните отговори на SARS-CoV-2 и тежестта на COVID-19.
Д-р Елизабет Клерман
Обсервационното проучване оценява нивата на антитела след ваксинация срещу SARS-CoV-2 сред 2190 здравни работници в Обединеното кралство. Като част от програмата за превенция на инфекциите в Обединеното кралство били взети кръвни проби от асимптоматични болнични работници по време на ваксинацията. Учените създали модел за изследване на ефекта върху нивата на антителата, въз основа на часа на ваксинацията, вида на ваксината (ваксина на Pfizer иРНК или на AstraZeneca), възраст, пол и брой дни след нея.
Учените установили, че отговорите на антителата като цяло са по-високи за всички, които са били ваксинирани по-късно през деня, както и при тези, които са получили иРНК ваксината на Pfizer, при жени и при по-млади хора, в допълнение към ефекта от часа на ваксинирането.
Проучването за ефективността на ваксините срещу SARS-CoV-2 контрастира с по-ранни изследвания при възрастни мъже, които съобщават за по-високи антигрипни титри сутрин. Потенциални причини за различните констатации: „Ваксините за SARS-CoV-2 и тези срещу грип имат различни механизми на действие една от друга и отговорът на антителата може да варира значително, в зависимост от това дали имунната система разпознава патогена от по-ранни инфекции, като например грип, или дали е изправена пред нов вирус“, казва проф. Клерман.
Ограничение по отношение на проучването е било липсата на данни за медицинската и лекарствената история на участниците, техния сън и модели на работа на смени, което също може да повлияе на отговора на ваксината.
Какво представлява циркадният ритъм и как влияе на живота ни?
„Трябва да възпроизведем нашите открития и да развием по-добро разбиране на основната физиология на SARS-CoV-2 и реакцията на тялото към ваксинирането, преди да можем да препоръчаме на хората, които искат да постигнат допълнителен тласък от ваксината, като по-възрастните или тези, които са имунокомпрометирани, да насрочат ваксината си за следобеда“, уточнява проф. Клерман. - Това изследване е първата стъпка в демонстрирането на значението на отговора към ваксината срещу SARS-CoV-2, в зависимост от часа на поставянето й.“
Проф. Клерман подчертава, че ваксинирането, независимо от времето на деня, е най-критичната стъпка за предотвратяване на заразяване с COVID-19.
Тези данни също така подчертават важността на записването на времето на ваксинация или всякаква намеса в клинични и изследователски проучвания. „Ако предварителните данни показват разлика в ефикасността и неблагоприятните ефекти от дадено лекарство или ваксина, в зависимост от времето на деня, би трябвало фармацевтичните компании да прилагат лекарството в оптималното време, което би намалило броя на участниците, необходими за получаване на статистически значима разлика между лекарството и плацебото“, казва проф. Клерман.
Тя и нейните колеги в момента анализират данни за страничните ефекти от ваксината при хора, ваксинирани в Масачузетс. „Ако нивата на антителата са по-високи, когато хората получат ваксината следобед, може да видим, че страничните ефекти също са по-големи“, казва проф. Клерман.
Тя също така се надява да има възможност да анализира повторно данните от рандомизирани контролирани проучвания на ваксината срещу SARS-CoV-2, за да определи дали времето от деня, в което участниците са получили иглата е повлияло на ефикасността й.
Милена ВАСИЛЕВА
