Ново проучване при мишки описва как различните типове клетки в мозъка работят заедно, за да потискат гаденето. Учени описват как инхибиторните неврони в мозъка намаляват активността на възбуждащите неврони, за да облекчат гаденето.
Резултатите показват, че тези инхибиторни неврони работят чрез потискане на близките възбуждащи неврони, които причиняват гадене. Изследването хвърля светлина върху основната биология на гаденето и може да е основа за разработването на по-добри лекарства против този проблем.
Гаденето може да бъде причинено от всичко - от бременност или мигрена до прием на развалена храна или подлагането на химиотерапия.
Екип от изследователи, ръководен от клетъчни биолози в Harvard Medical School, прави крачки в задълбочаване на разбирането за мозъчните пътища, които контролират гаденето. В статията, публикувана на 14 юни в Cell Reports, учените описват механизъм, чрез който инхибиторните неврони в специфичен мозъчен регион потискат активността на възбуждащи неврони, причиняващи гадене, за да премахнат гаденето.
Работата осветява основната биология на гаденето. Ако бъде потвърдено в по-нататъшни проучвания при животни и хора, това би могло да помогне за разработването на по-добри лекарства против гадене.
То еволюира, за да ни помогне да оцелеем, като предизвиква повръщане, когато поглъщаме токсини или се заразяваме с инфекция. Въпреки това гаденето може да се превърне в основен проблем, когато се появи в друг контекст. Например по време на бременност или като страничен ефект от лечение на рак или диабет
Ако не се лекува, неконтролираното повръщане може да доведе до електролитен дисбаланс и, макар в редки случаи, дори до животозастрашаваща дехидратация.
Настоящите лекарства за гадене, свързани с тези състояния, не са толкова ефективни, до голяма степен защото учените нямат подробно разбиране за това как мозъкът произвежда усещането.
„Не можем наистина да разработим по-добри стратегии за лечение, докато не знаем механизма на гаденето“, казва водещият автор Чучу Джанг, научен сътрудник по клетъчна биология в HMS.
Главоболие, гадене, световъртеж? 7 начина да ги избегнете
Джанг и старшият автор на проучването Стивън Либерлес, професор по клетъчна биология в Института „Блаватник“ в HMS, изучават област от мозъчния ствол, наречена postrema, която изглежда участва в процеса на гадене. По-ранни изследвания установиха, че стимулирането на този мозъчен регион предизвиква повръщане, а деактивирането му намалява гаденето.
„Но как той играе роля при гаденето не беше известно, така че решихме, че това би било добро място да започнем“, каза Джанг.
В проучване от 2020 г. в Neuron, Джанг и Либерлес идентифицират възбуждащи неврони в зоната пострема, които причиняват гадене, заедно със свързаните с тях рецептори. По-конкретно, те характеризират неврони, които експресират рецептора за GLP1 - протеин, свързан с кръвната захар и контрола на апетита. Този рецептор е често срещана цел за лекарствата за диабет, за които гаденето е основен страничен ефект.
„Когато невроните с GLP1 рецептори бяха включени, мишките показаха признаци на гадене, а когато невроните бяха изключени, поведението на гадене спря. Екипът също така картографира тези неврони, предизвикващи гадене, разположени извън кръвно-мозъчната бариера, което им позволява лесно да откриват токсини в кръвта. Разбирането кои рецептори се експресират в областта area postrema, ни показва какви видове пътища могат да бъдат включени в сигнализирането за гадене“, казва Джанг.
„Един традиционен подход за намеса при гадене е да се блокират тези сигнални пътища с помощта на фармакологични инхибитори“, обяснява Либерлес. Въпреки това, изследователите се чудели дали може да има друг начин за намаляване на гаденето - такъв, който вместо това се фокусира върху инхибиторните неврони, които потискат възбуждащите неврони в областта след пострема.
Алтернативен път
В новото проучване изследователите изследвали структурата и функцията на инхибиторните неврони в областта area postrema. Картографирането на тези неврони разкрило, че те образуват гъста мрежа, която се свързва с близките възбуждащи неврони. Когато изследователите активирали тези инхибиторни неврони, мишките спрели поведението на гадене, което обикновено се причинява от възбуждащи неврони.
Вниквайки по-дълбоко, екипът идентифицирал три типа инхибиторни неврони в областта postrema. Един от тези видове експресира рецептор за GIP - малък белтък, освободен от храносмилателната система след хранене, стимулирайки освобождаването на инсулин за контролиране на кръвната захар. „Бяхме любопитни дали тази популация от инхибиторни неврони, белязани от рецептора за GIP, може да бъде манипулирана за потискане на поведението на гадене и как работи този механизъм“, казва Джанг.
Когато изследователите използвали GIP за активиране на тези инхибиторни неврони, инхибиторните потоци, предизвикани от химическия пратеник GABA, текли към близките възбуждащи неврони, намалявайки тяхната активност. На поведенческо ниво, даването на GIP на мишките за активиране на тези инхибиторни неврони елиминирало поведението на гадене.
Мария ИВАНОВА
