Герасим Георгиев - Геро: Напълнях след катастрофа с колата

Герасим Георгиев - Геро е роден в Русе на 10 юли 1974 г. Когато е 17-18-годишен и вече се е натанцувал на народни танци, решава да опита в НАТФИЗ. Приемат го от първия път. Завършва в класа на проф. Димитрина Гюрова. Участва в  много телевизионни продукции и спектакли. 

За професионалните си успехи е награждаван с множество награди. Известен е на телевизионните зрители с ролята си на Карфиол Петров от шоуто “Пълна лудница” и като водещ на “Господари на ефира”, а преди това на “Монополи” по БНТ и “Горчиво” по bТV. Играл е в много театри в провинцията и София, а сега радва с таланта си зрителите на Малък градски театър “Зад канала”. Геро е щастливо женен, има 7-годишна дъщеричка Йохана. 

“Много е хубаво всяка вечер да си различен - банкер, любовник, убиец, таксиметров шофьор, кой го работи това?! Щастлив съм, че имам толкова много професии, за пенсия ми е рано, но ще видя какво ще ми плаща държавата на стари години, като сега я обгрижвам от толкова много страни. Не се оплаквам от работа, но предпочитам, като захвана едно, да го свърша докрай и да ме харесват зрителите и слушателите”, с усмивка обяснява любимият актьор.

- Геро, защо се отказахте от народните танци? Напълно ли ги забравихте?
- Ами реших, че искам с нещо друго да се занимавам. Над 13 години потропвах, и най-важното беше, че се чувствах щастлив, ей така, хубаво ми беше. Танците ме научиха на дисциплина, на ред, да бъда по-обран, да не се разпилявам натам-насам. Грижех се за себе си, за физиката си, за душевното си равновесие, за костюмите - за всичко. А това е много добро начало за един порядъчен мъж, нали така?! Но пък още от дете ходех в кукления или в драматичния театър. Много ми харесваше сцената, хората, които изпълняваха с такава лекота различни сценки, въобще магията, наречена театър. Като поотраснах, вече бях раздвоен и много влюбен в театъра. Аз съм щастлив човек - работя това, което харесвам, което съм искал да правя още от детските си години.

- Дъщеричката ви обаче ходи на танци...
- О, да, на модерни и народни танци ходи в детската градина, а на балет я водим в едно читалище. Спортна натура е, играе и тенис. Сама се подлага на тези изпитания, харесва й, прилича на мен, като иска да опита от всичко. Дали ще тръгне по стъпките ми в театъра, не знам, но не бих я спрял от нищо, което поиска. 

- Има ли роля, която не сте изиграли, но много я искате?
- Сигурно има, но в последните години въобще не се оплаквам от липса на роли. В кариерата си на артист изиграх доста роли, които въобще не съм се надявал да получа. Доволен съм от работата си, но вероятно има някъде скрита една роля - малка или голяма, не знам - която ме чака да й подам ръка. Сигурно ще ме намери или аз ще я открия. 

- Как сте със здравето?
- Добре съм, нищо не ме боли, справям се и с вирусите, и с бактериите. Преди няколко години изкарах една лоша ангина, с висока температура, а имахме важно представление извън София. Едвам се събрах, после докторите на място се погрижиха за мен. Оттогава обаче взимам витамини есента и зимата и така боря вирусите. 
Правя си и профилактичните прегледи, 
не на книга, а наистина. Виж, с килограмите не мога все още да се справя, но и за това трябва да търся решение. Преди катастрофата на връх Шипка не страдах от наднормено тегло. След нея започнах да качвам, от уплахата сигурно. Тогава изкарах 5-6 дни в болница, макар че нямах нищо счупено, но ударът беше силен. Не трябва да се бърза, като тръгнем на път, но от ден на ден става все по-страшно заради високата скорост и много старите ни коли. 


Актьорът със съпругата си

- Успявате ли да се храните здравословно?
- Стараем се у дома да го правим. Със съпругата ми сме отговорни родители, така помагаме на детето си да расте здраво. Но аз цял ден съм на работа, някъде на път. С какво да се храня, освен с готови храни. Е, опитвам се да подбирам храната, но, първо, не се храня редовно през деня, а после наваксвам, като се прибера посреднощ. Колкото и здравословна да ми е вечерята, не мръдвам и с малко поне надолу. И друго, у нас няма качествени продукти. Има измислени такива, и то на доста високи цени. Тези, дето изкарват повече пари, могат и да си ги позволят, но я попитайте пенсионерите с какво се хранят - с мляко и хляб, с това...

- Стигат ли въобще парите на българите?
- Разбира се, че не. И не виждам светлина в тунела. Пенсиите ги увеличиха, но хората пак са си бедни. Те, парите, само за лекарства не им стигат, какво остава да си купуват качествена храна. Всичко тази година много поскъпна, не само храната, всичко. Една риза не могат да си купят пенсионерите на три месеца. Просто се питам как тези хора оцеляват... 

- Болни ли са българите?
- Здравеопазване у нас няма. Никакво, на никакво ниво. Обикалям цяла България, не можете и да си представите колко хора със занемарено здраве срещам. И безчет благотворителни кампании за болни деца и възрастни, защото държавата я няма никаква. За да влезеш в болница, ти трябват куп документи, макар че редовно си плащаш здравните осигуровки 
И тези безумни клинични пътеки - в кой свят живеят нашите здравни управници, просто не знам.
То и лекари у нас не останаха, джипитата ни са на по 60 и нагоре. Младите завършат, вземат специалност и веднага заминават. Кое джипи има медицинска сестра?! Кой специалист, например УНГ, има сестра в кабинета си да му помага?! Няма, защото трябва да й плаща, а пари откъде.
Да, болни сме, бедни сме. Но сме агресивни не само на пътя, некоректни сме, недобронамерени, завистливи. Ние като не сме добре, гледаме и на този до нас да навредим. Пием, пушим, наркотици, транквиланти - е, как да сме здрави...

- Думите, музиката могат ли да лекуват?
- Да, могат. Ние в театъра лекуваме и с двете. Има думи прости, уместни, любезни, които са истински дар. Произнесени спонтанно, “довиждане”, “благодаря”, “моля те” или “обичам те”, могат да озарят мига и при определени обстоятелства да се превърнат в спомен, който да осмисли нечий живот. Много често приветливият и искрен глас се оказва по-силно терапевтично средство от което и да било хапче. Но най-вълшебното нещо, на което са способни думите, е, че те могат да ни лекуват. Посредством думите сме в състояние да облекчим болка, да се справим със свои съмнения, гняв и чувство за вина, да превъзмогнем дълбока загуба, да излекуваме рани, да победим страхове.

- Идат коледните празници..
- Най-важното за нас, човеците, е да сме здрави. Да имаме възможност да се развиваме и интелектуално, и душевно, и физически. Ние, българите, разбираме от всичко, но ми се иска да има повече хора, от които да се учим на доброта и скромност, на правила и ред, на честност и добронамереност, на чистота в чисто човешките ни взаимоотношения. Вашите читатели и мои фенове да са живи и здрави, да се обичат, да се радват в живота и на малките неща. 
Иде Коледа, случват се и чудеса - бъдете добри хора! 

Люба МОМЧИЛОВА