Историята на Ирина Флорин звучи почти като американската мечта. Едно момиченце, родено в село Гиген - най-стария римски град на територията на България - в мразовита февруарска неделя. Майка й и баба й вървят два километра по заледеното шосе, за да стигнат до родилния дом. Майка й Цветанка е учителка по литература и история в местното училище, но преподава още руски, френски, рисуване и музика. Баща й - моряк, пътувал дълги години до всички европейски градове по Дунава, е син на румънец и българка. Затова Ирина е квартеронка - с четвърт латинска кръв и с фамилия Флорин. Дядо й бил много добър цигулар.
В 10-ти клас Ирина печели републикански олимпиади по биология и химия и правото да се запише в плевенската Медицинска академия без кандидатстудентски изпити. Тя обаче живее в апартамента на Маргарита Пехливанова - актриса от Младежкия театър и тогава съпруга на Стефан Воронов, и всеки петък пътува до София, за да гледа в почивните дни представленията на театъра. Когато идва да кандидатства, не знае къде е Консерваторията. Влиза обаче още първата година и оттук насетне тръгва по трънливия път към успеха.
- Г-жо Флорин, в какво здраве ви намираме?
- Вече в отлично здраве. Прекарах един тежък вирус, както и 80% от българите в последните два месеца. Общо взето, съм здрав човек, не боледувам, но явно и аз имам “пробойни” в имунитета - въпрос на стрес, на някакви други ситуации, и хоп, приклещва те вирусът.
- Споменахте, че се е наложило да пиете антибиотик...
- На рентгеновата снимка се оказа, че има лек проблем в долния край на единия бял дроб. Лекарите прецениха, че е по-добре да се застраховат, и затова се наложи да пия антибиотик, въпреки че не бяха категорични, че е вирусна пневмония.
- С какво друго подпомогнахте лечението си?
- Спрях се за 10 дни вкъщи, нещо, което не помня откога не ми се е случвало. Първите 5-6 дни се чувствах доста изтощена и в повечето време си лежах. Много ми помогнаха промивки на носа и гаргара с морска сол, пиех около 3 л чай с мед на ден - мурсалски, джинджифил, мащерка. Пробиотика все още го приемам. Синът ми, естествено, го изкара по-леко, млад човек е, с повече съпротивителни сили.
По повод билките - почти за всяко състояние ги приемам. Имам достатъчно информация как да се прие-мат, коя за какво помага. Човек, ако иска да поддържа сравнително добър имунитет, може да чете в интернет и с народна медицина да е в добро здраве.
- Покрай боледуването ви, какво ви е впечатлението от болничната ни помощ?
- Личната ми лекарка от 14-та поликлиника, д-р Полизова, се грижеше за мен. Тази поликлиника е изключително приятна, чиста. Като цяло имам доста впечатления за нашите болници, защото имам много приятели лекари - и хирурзи, и ортопеди, и кардиолози, и гинеколози. Често ми се налага да водя при някой от тях мои приятели, техни родители или близки, познати, непознати. Положението в тях, в повечето случаи, е доста отчайващо - ако нямаш близки доктори, просто си си отишъл. За здравеопазване не ми се говори, защото е една бездънна яма. Чудя се как при такива големи бюджети
не могат да бъдат разпределени достатъчно средства за болните хора
- Знаете ли къде отиват здравните ви осигуровки?
- Не, не знам, но си ги плащам. Когато ми се наложи някакво спешно изследване, не търся Здравната каса - просто си плащам. За последните две години ми се случи да поискам направление от джипито - каза, че са й свършили, да мина другия месец. Нямам думи и за клиничните пътеки - това го няма по света. На мои приятели на възрастните им родители им направиха по няколко тежки, сложни операции, и то без да са необходими.
- На кои лекари се доверявате?
- На супер отзивчивите доктори от “Пирогов”! Много са, ще забравя да спомена някого, не искам да ми се разсърдят. Благодарна съм им, че никога не са отказвали да помогнат - не само на мен, на много непознати и мои приятели. Има един изключителен неврохирург - д-р Марин Генчев, който работи в момента в Германия, но се връща у нас, за да помага на българите,
които имат проблеми с гръбначния стълб, с шийните прешлени
В Германия прави уникални операции, с импланти, преподавател е, сега 20 дни ще работи в България, 10 - в Германия.
- Помагате на много болни българи...
- Преди 6 - 7 години именно д-р Генчев изряза тумора в главата на съвсем непознато за мен момче, даваха му само 2 месеца живот. Тогава още работеше във Военна болница - момчето и сега си е живо и здраво. Да, обичам да помагам - с каквото мога. Когото и да съм изпратила при доктор, никой не е отказал преглед или дори операция. Трудно се справям след това с благодарността на хората, стеснявам се от думите им.
Уникални са ни лекарите, но работят в твърде мизерни условия. Моята приятелка, д-р Бонева, в момента учи втора специалност, кардиология, в Александровска болница е. Вече 10 години след завършването на медицина продължава да учи. Основната й заплата е по-малко от 700 лв., с втората си специалност ще взима още 50-80 лв. Със заплатата плаща обучението си, у нас няма безплатна специализация. Дава по 15 нощни дежурства в месеца, през останалото време е дневна смяна. Тези хора работят в нечовешки условия, за тези мизерни пари, пребиват ги независимо дали са в болница, или на адрес, а една продавачка в мола взима повече...
- Боледували ли сте досега?
- До 14-годишна възраст съм расла при баба и дядо, на село - сред много здрава среда, храна, въздух, вода, слънце - каквото се сетите още. Ядяхме храни, които от 20 години ги няма в България - сега всичко е ГМО. Няма мляко в сиренето, нито в киселото мляко, продуктите ни са пълни с хормони, месото е тъпкано с вещества, които да го държат розово и изглеждащо прясно. Именно заради детските си години се радвам на много добро здраве, като от време на време някой вирус ме “хваща”.
- Спортувате ли?
- Разбира се, правя всекидневно вкъщи йога. Разхождам се в парка, с приятели се качваме на Витоша, лятото поне два пъти ходя на море, но в Гърция. Гледам да ям някаква сравнително добра храна, от приятели си купувам месо, козе сирене, плодове, зеленчуци. У дома не се пият газирани напитки -
питваме се да елиминираме отровите
- Какво ви стресира в ежедневието, в живота ви?
- Стресира ме това, че държавата не се интересува от възрастните хора. Ако младите не ги “отглеждат”, ако не се лишават от потребностите си, родителите им няма да оживеят. България е най-абсурдната, най-бедната държава в Европа - с най-ниските пенсии, с най-ниските заплати, обаче с най-скъпата храна, ток, парно, вода, телефони.
Натъжават ме бедните хора, аз също понякога имам затруднения, но се боря. Но когато хората са възрастни, когато няма надежда пред тях, когато им е студено, не могат да си купят храна и лекарства, какво се случва с тях?! Защо държавата не изгражда домове, където да ги приютява и да им е в помощ?! Младите и талантливи хора бягат в чужбина, възрастните, бедни и болни - измират като пилци. Толкова съсипани хора никога не е имало в България, нямат зъби в устата си, не могат да се лекуват. Тотално държавата ни се затрива от картата на света...
Люба МОМЧИЛОВА
Ирина Флорин: Уникални са ни лекарите, но работят в мизерни условия!
Пребиват ги независимо дали са в болница, или на адрес, а една продавачка в мола взима повече пари от тях
