Тук се сблъскват привърженици и противници на здравословното хранене и на натриевия глутамат. През 1968 г. проф. Робърт Хю Ман Квок написал писмо на редактора на журнал “The New England Journal of Medicine”, което озаглавил “Синдром на китайския ресторант”.
В това писмо той обяснил, че преди няколко години пристигнал в САЩ и се сблъскал със странни усещания. Всеки път, когато Робърт се хранел в китайски ресторант, 15-20 минути след първото ястия започвал да изпитва различни неразположения: изтръпване на врата, постепенно разпространяващо се към двете ръце и гърба, обща слабост и учестено сърцебиене.
Хю Ман Квок споменал няколко ингредиенти, с които предполагал, че са свързани тези усещания: соевият сос, виното за приготвяне на храната, натриевият глутамат и солта. Но не могъл да назове конкретния “виновник”, затова призовал “приятели от медицинската сфера” да споделят своите предположения и догадки.
Това писмо поставило началото на войната, която обявили на натриевия глутамат. Защо именно на него. Може би защото от целия списък на д-р Квок, именно за това вещество в САЩ били слушали най-малко.
По тази причина се изплашили и започнали да го обвиняват във всичко. И вестниците подхванали тази вълна, а с времето започнали да приравняват натриевия глутамат едва ли не с отрова.
През 2013 г. споровете и шумотевицата около глутамата заинтересувала проф. Дженифър Лемезуре. “Нима цялата тази врява се разрази заради едно писмо?” - помислила тя и започнала да издирва историята.
След 4 години разследвания Лемезуре написала статия, в която твърдяла: “Много лекари навремето са приели писмото на мистър Хю за шега, но все едно са разпространили този мит, за да се надсмеят над китайците, наливайки масло в огъня на расизма.
Подготвяйки статията, Дженифър се опитала да издири д-р Хю, но той бил починал през 2014 г. И сега най-загадъчното: през 2018 г., след публикацията на Лемезуре, тя получила гласово съобщение от човек, представил се за Ховард Стил.
96-годишният мъж споделил как през 1968 г. се хванал на бас за 10 долара със свой колега, че ще напише статия за списание и те ще я публикуват. Стил измислил персонажа Хю Ман Квок, наименованието на института, където работел и написал писмото за глутамата.
Признава, че се срамува от това свое деяние, започнал да звъни в редакцията, за да каже, че това е чиста измислица, но главният редактор отказал да публикува опровержение.
Една лоша шега заживява свой живот, развива се и се превръща в половинвековна истерия против натриевия глутамат! Но въпреки това, въпросите ставали все повече и повече. Кой тогава е умрелият през 2014 г. човек?
И защо Ховард Стил разказал, че е измислил наименованието на института, където уж работел измисленият от него персонаж, след като такъв институт наистина съществува. И там действително е работил някой си д-р Хю, който умрял през 2014 г. За съжаление, вече е било късно да разпитат Ховард Стил, тъй като и той починал на 5 септември, 2018 г.
Тогава започнали да издирват семейството на истинския д-р Хю и неговите колеги, като всички те потвърдили, че именно той е бил автор на писмото и го е написал и изпратил в редакцията съвсем сериозно. Дженифър Лемезуре открила семейството на Ховард Стил и поговорила с дъщеря му Анна.
Нейната първа реакция била шок, но след две минути признала, че по-скоро вярва в историята на семейство Хю, отколкото на собствения си баща, защото той обичал да измисля подобни истории и вероятно това е била поредната му шега.
Човекът обичал да си прави шеги. Така че се приема, че митът за синдрома на китайския ресторант е създаден от д-р Хю Ман Квок. В крайна сметка, изследванията не потвърдили опасенията за здравето от това вещество.
Истината е следната: натриевият глутамат е сол на глутаминовата киселина, една от аминокиселините, от които са построени всички белтъчини. И няма как да се откажем от нея, колкото и да ни се иска.
През 1908 г. японският учен Кикунае Икеда съумял да отдели натриев глутамат от водорасли комбу, патентовал начина за получаването й и установил, че тази сол отговаря за вкуса умами (петият вкус освен сладко, горчиво, солено и кисело, които разпознават нашите рецептори).
Тъй като натриевият глутамат се съдържа в белтъчната храна: месо, гъби, твърди сирена, соев сос, риба - на нас ни е много вкусен. Освен това много натриев глутамат има в доматите - ненапразно кетчупът е толкова популярен.
Ако човек е решил да се откаже от “лошия глутамат”, значи да се откаже и от тези вкусни и полезни продукти. Но, повярвайте, не е нужно, защото глутаматът е безвреден.
Яна БОЯДЖИЕВА
