Изследователи работят върху „е-нос” - сензор за миризма, който може да помогне на хора, загубили обонянието си. Подобно на кохлеарен имплант, който трансформира звука в електрически сигнал, който може да бъде обработен от мозъка, учените предвиждат невропротеза, която би възстановила някои функции на хора, които не могат да разпознават миризми поради COVID-19, мозъчно увреждане или стареене.
Човешкият нос има около 400 различни типа рецептори, които откриват молекули на миризми.
Проектът на невропротеза за обоняние може да бъде крайно постижение в кариерата на Ричард Костанцо - почетен професор по физиология и биофизика, който през 80-те години е съосновател на Центъра за обоняние и вкусови разстройства на Университета на Вирджиния (Virginia Commonwealth University-VCU) в Ричмънд, една от първите подобни клиники в САЩ.
След години на изследване на загубата на обоняние и проучвания на възможността за биологична регенерация, той започва да работи върху хардуерно решение през 90-те години.
Съществуват еквивалентни невропротези за други сетива. Кохлеарните импланти са най-успешната невротехнология до момента, с повече от 700 000 устройства, имплантирани в ушите на хора с проблеми на слуха по целия свят.
Имплантите на ретината са разработени за незрящи хора (въпреки че някои системи за бионично зрение са имали търговски проблеми) и изследователите дори работят върху възстановяването на усещането за допир при хора с протези на крайниците и парализа.
Човешката обонятелна система обаче, е удивително сложна. „Обонятелната система има достъп до части от мозъка, които другите сетива нямат“, казва проф. Костанцо.
Разнообразието от мозъчни връзки също предполага, че стимулирането на обонятелната система може да има други приложения, надхвърлящи оценяването на храната или забелязването на изтичане на газ.
Все пак проф. Костанцо казва, че се пази от реклама и не иска да създава у хората впечатлението, че комерсиално устройство ще бъде налично всекидневно. Но той иска да предложи надежда. В момента екипът е фокусиран върху това да накара сензорите да открият повече от няколко миризми и да разбере как най-добре да взаимодейства с мозъка.
Снимка: Карл Щайнбренер
