Президентът на Българската федерация по спортна гимнастика Йордан Йовчев е на 43 години, от които 33 е бил състезател. Той е първият гимнастик в света, участвал на шест олимпиади - от Барселона’1992, когато е 19-годишен, до Лондон ’2012, като е спечелил три бронзови олимпийски медала и един сребърен, който за всички българи има стойността на златен. От световни първенства Йовчев е спечелил четири титли на халки и на земя, както и два сребърни медала, плюс трето място в многобоя. За изключителните му заслуги той е награден с орден “Стара планина”.
На последната олимпиада в Рио това лято Йордан Йовчев влезе в ролята на журналист, да са ни срещне с новите спортни герои на България. Ето какво сподели ветеранът за читателите на в. “Доктор” след завръщането си от Бразилия.
- Данчо, как се чувстваше като репортер на олимпиадата в Рио, за първи път не като гимнастик?
- Чувствах се добре. В амплоато си на журналист се опитвах да се добера до нашите спортисти, да покажа кой как се чувства преди големия старт. Беше вълнуващо. Беше различна олимпиада за мен. Успях да видя много спортове, да се запозная с детайлите в тях, а като гимнастик в предишните олимпиади нямах тази физическа възможност. Най-приятното в Рио е, че взехме три медала. Нашите жени спортистки се справиха по мъжки. Когато има отличия, това добавя блясък на олимпийските игри. В интерес на истината и изпуснахме някои медали.
В Бразилия не се притеснявах от нищо. Нямах опасения и никакви съмнения за сигурността, въпреки че има престъпност. Добре минаха игрите.
- От игрите в Лондон през 2012 г., когато спря да се състезаваш, влизаш ли от време на време в залата, за да се пораздвижиш?
- Влизам редовно в залата. Не мога да се откъсна изцяло от гимнастиката, защото имам нужда от това усилие и го правя. Ето днес бях в залата, хванах се за халките, тъй като
ще участвам в голямо гимнастическо шоу
Организира го Алексей Немов в Москва на 16 септември. Събира всички звезди на нашия спорт от далечното минало.
- Само с гимнастически упражнения ли се поддържаш?
- Играя от време на време също тенис на маса и тенис на корт. Вчера се видях с Николай Бухалов на гребния канал в Пловдив. Като него няма да се справя в кану, но съм решил да пробвам каяк. Освен това карам и колело.
- Колко килограма имаш над състезателното си тегло като гимнастик?
- Само два килограма качих.
- Как се храниш?
- Не се ограничавам, ям всякаква храна. Не съм от тези, които много внимават какво слагат в устата си. Избягвам само веригите за бързо хранене. За мен най-важно за здравето е да съм физически активен всеки ден. Може да е по 15 минути, обаче да е всеки ден. Аз не почивам, няма събота и неделя. Аз съм активен и не ми се трупа излишно тегло. Каквото ми се яде, това ям. Но не прекалявам.
- Как си със здравето, ходиш ли на профилактични прегледи?
- Ходя на прегледи за очите. Вероятно съм с далекогледство и имам нужда от очила. Най-често ходя на зъболекар. Моите проблеми със зъбите ги решава д-р Валентин Павлов.
- Той е дентален хирург. На какви мъчения си се подлагал досега?
- Няма мъчения при него. Влизам спокойно в кабинета му и спокойно излизам. Искам да му благодаря, защото наистина д-р Павлов полага много грижи за мен, за да бъде успешно имплантирането на зъби. Аз съм труден случай в практиката му. Бил съм преди това и при д-р Тасева - също добър специалист, който положи много усилия за мен.
Вероятно проблемът със зъбите ми е въпрос на ген. А може да е и от спорта. Обикновено те удря в слабите места. Важното е, че в момента вече съм стабилизиран. Д-р Павлов ми прави всичко с упойка, той знае как да бъде безболезнено.
- Като малък страхуваше ли се от зъболекар?
- Да, като всяко дете изобщо не обичах зъболекарите. Обаче
сега ходя с най-голямо желание на зъболекар
Явно, когато разбираш, че има нужда, отношението се променя. Освен това медицинските технологии са напреднали, а и аз съм издръжлив. Не съм от най-смелите, но в момента съм принуден и трябва да го правя.
- Пиеш ли лекарства за нещо?
- Не. Кръвното ми е наред, всичко друго ми е супер.
- Старите травми от гимнастиката обаждат ли се?
- Имам много травми от спорта, които в последните години на състезателната ми кариера ме възпираха да не тренирам на 100%. Полагах усилия да ги пренебрегвам. Когато имаш големи цели и амбиции в световния спорт, амортизацията на тялото е огромна, не може всичко да ти е наред. Просто няма как да си голям спортист и да си напълно здрав. Всеки човек минава през някакви перипетии в живота си. А още повече професионалните спортисти, които се подлагат на риск за здравето ежедневно.
- Какви травми си получавал през кариерата си?
- Два счупени крака, разкъсване на сухожилия, фрактура на китката и какво ли още не. Но съм от малкото гимнастици, които са се отървали без операции. Големият спорт и специално гимнастиката е толкова травматична, че е трудно да опазим дори подрастващите състезатели. Голяма част от тях са със сериозни контузии и операции на скъсани ахилеси, кръстни връзки, колена, рамена, китки. Много е тежък този спорт. Понякога травмите идват от грешки в тренировките. Разучават се сложни елементи, а се прескачат по-важните базови елементи от подготовката, най-вече в силовата подготовка. Когато един спортист е по-здрав физически, по-трудно се контузва.
Трябва да се прави много основна гимнастика преди да се премине към изпълнение на супертрудни елементи. Вероятно ни липсват образовани треньори, които да знаят не само какво искат да постигнат, но и как да го направят. От състезателите също се изискват много усилия, за да стигнат до медал. Ако треньорът ти е казал да направиш две упражнения, направи пет. Няма да са ти в излишък. А когато имаш и талант, нещата се случват.
Мара КАЛЧЕВА
Горещи
Коментирай