През миналия месец Симеон се включи в кампанията на Българското сдружение на хората, болни от болестта на Бехтерев “Не обръщай гръб”. По този повод радиоводещият даде интервю за в. “Доктор”.- Г-н Колев, защо се включихте в кампанията “Не обръщай гръб” на сдружението на болните от Бехтерев?
- Много се възхищавам на хората от сдружението за техните усилия да научат хората, че болките в гърба не са безобидно нещо. Самият аз имам болки в гърба. Разбрах, че много трудно се диагностицира истинската им причина. Тези болки може драматично да нарушат начина ти на живот. Уж всичко ти е наред, вършиш си работата, но с болка. Човек не заслужава да живее така - да те боли и при съвсем елементарни дейности, и при сън. Това може да се избегне с правилна диагностика и не изисква кой знае какви усилия - просто трябва да отидеш при личния лекар, да поискаш направление за ревматолог и да получиш лечение. Радвам се, че кампанията е подкрепена от фармацевтични фирми. Не бих казал, че фармацията трябва да яхва подобни инициативи. Обаче, евала на тези хора, че ги снабдяват с лекарства, които премахват болката и им помагат да живеят нормално. Радвам се на фармацевтични фирми, които са създали правилните лекарства. Защото си спомням, че само
допреди 15 години нямаше лекарства за много заболявания
и болните бяха принудени да страдат. Фармакологията е достатъчно напреднала и може да предлага решения за относително добър живот на тежко болни.
- Какъв е вашият проблем с гърба?
- Болки и скованост в гърба, винаги шофирам със система за лумбална опора, за да може гърбът ми да е в правилна позиция. Спортувал съм в миналото, играех футбол, а когато се занимаваш сериозно със спорт, болките не те напускат никога. От футбола имам и операция на менискус. А заради болките в гърба личната ми лекарка каза да си направя изследване за болестта на Бехтерев. Не го направих, защото тъкмо тръгвах за Павел баня, където бях на санаториум. По-рано си направих магнитен резонанс, от който се вижда, че гръбнакът ми е изхабен. Д-р Симова, която ме посрещна в Павел баня, ми каза: “Симо, гърбът ти е като на роб. Много си се натоварвал във всеки смисъл на думата. И в психологическия също, защото не е необходимо да влачиш торби с цимент, достатъчно е да си носиш непрекъснато с теб работата, грижата за семейството. Това изхабява и се отразява на гърба”.
- Как наистина изглежда гръбнакът ви?
- Прешлените трябва да бъдат бели, а при мен са сиви с едно черно камшиче по средата. Това ми направи много силно впечатление, защото аз не съм общ работник, а въпреки това гръбнакът ми е изхабен.
В Павел баня правех по десет процедури на ден,
като се започне от терапия с луга, през масажи, до магнитни вани. Това помогна в интерес на истината. Целта беше стойката ми да се пооправи и гръбнакът ми да се повъзстанови. Но вече знам, че всяка година трябва да минавам на такава рехабилитация.
- Кой ви направи операцията на коляното?
- Д-р Тони Георгиев (сега е доцент), неслучайно го наричат Тони Коляното. Беше ендоскопска операция на менискуса - артроскопия с местна упойка, и бях в съзнание през цялото време. Бях последният пациент на д-р Георгиев във Военна болница, преди да се премести да работи в “Софиямед”. Наистина само няколко часа след операцията започнах да ходя с дренажа на коляното. Тогава д-р Георгиев одобри моя подход: “Другите хора правят по десет крачки в коридора на болницата, а ти правиш двайсет. Това е мислене на звезда, че трябва да полагаш повече усилия.”
- Колко време ви трябваше, за да си възстановите нормалното ходене?
- На третия ден нямах абсолютно никаква нужда да се подпирам. Разбира се, малко се щадях. Ходех, но си слагах компреси, за да спадне отокът. Сам си правех компресите. След още три дни вече започнах пълноценно да напрягам оперираното коляно. Тръгнах при професионален рехабилитатор, който ми показваше упражнения и аз си ги правех под негов надзор. Така за малко повече от месец тотално се възстанових.
- Друг път лежали ли сте в болница?
- Оперирали са ме от апендицит в болницата във Велинград. Помня, че бях в шести клас. Беше неделя, август месец. Събраха екип въпреки отпускарския сезон и ми направиха перфектна операция. Всеки път, като погледна белега, се учудвам колко деликатен е - все едно съм рязан с лазер.
- Сблъсквали ли сте се с днешната здравна система и какви са впечатленията ви?- Сблъсквал съм се и твърдя, че лекарите не са търгаши, фармацевтичните компании не са бич Божий, болниците не са сборища на изчадия адови. Всеки се опитва да направи максималното навсякъде, където съм отивал.
Скоро си бях пукнал пръст и отидох в спешното отделение на Военна болница. Веднага ме прегледаха, направиха ми снимка, поставиха ми гипс. Не съм имал проблеми с лекарите. Тук само мрънкаме, а не знаем какво е в чужбина, че за да отидеш на лекар, трябва да си запишеш час за след шест месеца. Малко сме се разглезили. Но признавам, че здравната система трябва да бъде оптимизирана. Трябва да приемем факта, че някои болници са за закриване. Не може да живеем с идеята, че ако нещо е било така от 50 години, трябва да продължава още 50 г. Системата на здравеопазване в България е в процес на трансформация, каквато никога не е правена.
Дано министърът има кураж да довърши тази реформа
Няма да кажа лошо за който и да е лекар или за която и да е част от системата. Съгласен съм, че някои злоупотребяват, но това не ни дава право да псуваме всички!
- Какво място заема движението във вашето ежедневие?
- През работната седмица започвам всеки ден с 30 лицеви опори и 10 клякания. Както си мия зъбите, така си правя и лицевите опори. Това ми е навик от 15 години. Аз съм от малкото хора, които могат да си докосват с дланите пръстите на краката. А това е критерий за добра физическа форма и означава, че на моите 38 години съм в чудесна кондиция. Водя активен начин на живот. Карам колело, с него ходя на работа. Моето колело е електрическо, но го въртя, не карам само на мотор. Освен това плувам, ходя на тенис. Лошото е, че като се захвана с някакъв спорт, го тренирам сериозно, полагам повече усилия.
- Как се храните?
- Ям всичко, но от около една година ограничавам количествата. Хората можем да живеем с много по-малко храна. А ние буквално се тъпчем. Стомахът на човека е колкото стиснатият му юмрук, а ядем брутално повече. Обикновено на обяд и вечеря не ям хляб, само сутрин си правя сандвичи. Картофи и варива има често на масата ми. Много обичам риба, бели меса. Родителите ми си имат село и оттам ми пращат хубави пилета. Тази година беше обявено официално от Световната здравна организация, че средиземноморската диета е най-ценната и най-зравословната. Тя е диетата на планетата. Затова се стремя да си доближа начина на хранене с този при средиземноморската диета. Не изпадам в крайности да гледам кое колко калории съдържа. Случвало се е да отида на гости, вкусно ми е и да преям, но на следващия ден не се храня. Не съм веган, не ги разбирам тези хора. Разбира се, ям много плодове и зеленчуци. Понякога ям и боклуци, във веригите за бързо хранене отивам веднъж в месеца. Картофките им са нечовешки вкусни. Не обичам да генерализирам - това или онова е гадно. Като ми се яде, ям.
- Как се справяте със стреса?
- Доскоро не се справях, но потърсих психологическа помощ и наистина ми помогнаха. Понякога трябва някой да те погледне отстрани и да те премести като пешка в шахматно поле. Въпросът е да знаем кой ни мести и да се оставим да бъдем преместени. Винаги съм си мислел, че спортът помага при стрес. Психоложката ми каза, че не е така, че човек не трябва да бъде активен, за да се справи със стреса. Човек трябва да остане сам със себе си, да си отпочине. Стресът се лекува със спокойствие и с жив човешки контакт, който ти е приятен.
Мара КАЛЧЕВА
